Нещата от живота

Срещайте се, разделяйте се, само не казвайте сбогом!

Едва ли има човек, който да не си е измислял някоя и друга любов. Да не е виждал „изключителното” в бедняшките одежди на делнична среща. Нали всеки си мисли, че е специален и заслужава специална любов. Случи ни се да живеем в толкова невротично време, че все ни се струва, че правим грешен избор. Изборът е прекалено голям и ни изкарва от релси. Искаме не това, а нещо друго, все не това, а нещо друго…

Ако сте мъж, следващия път обърнете повече внимание на приятелката на жената, в която се целите. Стрелите на Амур понякога рикошират!

Темата за срещите и разделите е неразделна от сантименталната литература. (Сантименталната, не булевардната!)

От Джейн Остин насам гордостта и предразсъдъците са унищожили немалко връзки в зародиш.

През годините са правени много кино- и телевизионни адаптации на романтичната класика, спрягана като едно от най-значимите произведения в английската литература на XIX век. Малцина знаят, че оригиналното заглавие на книгата е „Първи впечатления”. На мен любимата ми Елизабет Бенет е Кийра Найтли, а на режисьора Джо Райт жанрът „комедия на нравите” явно му се удава. В края на краищата „няма чар, който да е равен на добротата на сърцето, пък и винаги е по-добре да нямаш никакъв ум, отколкото да не използваш ума си по предназначение”;-)

Имам няколко любими френскоезични писатели, които са завидно продуктивни, но това не пречи книгите им да изненадват с всяка страница. Свързва ги умението да дразнят – в най-хубавия смисъл на думата. Такъв е авторът на „Деликатност” и „Еротичният потенциал на жена ми” Давид Фоенкинос.

Новият му роман се казва „Нашите раздели” и разказва историята на Фриц и Алис, една двойка, която се разпада многократно, но никога докрай. Защо все трябва да се избира, негодува Фриц, защо животът да не е нищо друго освен поредица от ограничения? Човек трябва да е верен, да помага на бедните, да се храни в 13 часа…И колко идиотски срещи трябва да изтърпим заради една съдбоносна? А може би съдбата иска от нас сами да изковем мита на своята история. 

Без да забравяме, че щастието е пакет ол инклузив – винаги съдържа обещание за тъга.

„Списъкът на живота“ на Лори Нелсън Шпилман е писана за „всяко момиче или жена, за които думата „мечта“ е глагол, а не съществително“. Героинята й Брет Болинджър е прехвърлила трийсетте, когато се оказва принудена от завещанието на майка си да осъществи всички онези цели, записвани на листче в тийнейджърските й години.

Осеяна с щастливи срещи, препятствия и мъчни раздели, тази уж сладникава история ще ви увлече като гладка река и ще ви убеди, че мечтите нямат възраст, нито давност. Че е напълно възможно една жена да има едни и същи блянове на 14 и на 54 години.Нищо чудно, ако започнете да си записвате всички онези ежедневни дреболии, които препъват настроението ви, аз бях на път да го сторя. И пак нищо чудно да се отървете от тях;-)

„Винаги в същия ден” е перфектна илюстрация на идеята за „голямата любов” – за да остане всепоглъщаща и жива, тя трябва непрекъснато да се захранва. А най-сигурното средство за целта е… отсъствието. Обсесивната преданост, вкопчването в другия, неспособността да живееш „сам в себе си”, след като си заживял в двойка – това са все дяволчета, които убиват страстта, а в крайна сметка разяждат и връзката. Вие това ли искате? Дейвид Никълъс е написал книга за другата, по-осезаемата любов, макар че в действителност връзки като тази на Ема и Декс са рядкост. Двамата се срещат в продължение на 20 години и един ден осъзнават, че човек „се променя”, за да остане верен на себе си. 

Стига да са здравословни, такива връзки са много красиви и пренасят вярата, че голямата любов е възможна.

Прескачайки от класика към съвременна литература и обратно,

няма как да пропусна „Великият Гетсби”, според мен най-вълнуващата любовна история в литературата на ХХ век.

Не се сещам за по-романтично (същевременно реалистично и лишено от блудкавост) любовно откровение.

Джей Гетсби и Дейзи се срещат отново години след като между тях пламва искра за пръв път. Той е подчинил целия си живот на нея, амбициран да й докаже, че я заслужава, но тя вече е омъжена и има дете. Следва серия от събития и един трагичен инцидент, който разкрива истинския облик на Дейзи и Том, нейния съпруг. Романът е филмиран няколко пъти, но най-сполучлива си остава версията от 1974 г., в която Робърт Редфорд е Гетсби, а Мия Фароу – Дейзи.

Режисурата е на големия Франсис Форд Копола и екранизацията неслучайно печели 2 награди „Оскар”. В крайна сметка животът погребва любовта на Гетсби, но не и мечтата за нея…

Сантименталните драми са неразделни от литературата, защото са част от плътта на живота. Харесва ли ни или не, винаги плащаме за онова, което получаваме (с онова, което не избираме). Нищо не може да се направи – всички се нуждаем от любов, значи „всички сме клишета”. Така че… по-добре избягвайте да решавате на живот и смърт.

Срещайте се, разделяйте се, само не казвайте сбогом.  Не защото Бог не съществува, а защото всяко сбогуване е мъничка, глупава смърт.

ВИЖ ОЩЕ КАКВО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕШ!