ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!

Патосът, който ни описва

  • 20.09.2015
  • от Александра Александрова

„Театър, любов моя!“ е пиеса, написана преди близо 30 години от съкровения разказвач Валери Петров. Великият поет създава произведението специално за Татяна Масалитинова и Славка Славова. Това лято артистично заредената Касиел Ноа Ашер претворява „Тетър, любов моя!“, превръщайки думите на Валери Петров в сценичен дом за самата нея и останалите театрални вълшебници Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова. 

Още с появяването си на сцената четирите момичета хващат всички погледи и започват с привидна лекота да те разсмиват, впечатляват и притежават вниманието ти. На сцената постепенно се сътворява един отделен свят, в който ставаш гост и ти. Пиесата с всяка настъпваща фраза разголва актьорската професия и не спира да завърта ъглите, от които да гледаш. Постановката ще те поведе през всички трудности, интриги, смехове, вдъхновения и вътрешни бесове на актрисите. Онова, което виждаш от зрителското място, е толкова малко, толкова далеч от цялата вселена на актьора. Касиел, Лилия, Стефка и Красимира са нежни повелителки на театъра, които влизат в ролите си с онзи патос, който сякаш сме позагубили в деня си. Онзи патос, който е съпровождан от изпъкнали вени, искрящи очи и повишен тон, защото емоциите, които са заключени в тялото, са толкова силни, че трябва да бъдат освободени и да завладеят публиката с енергията и мощността на талантливата актриса.               

„Театър, любов моя!“ учи, разказва и разсмива, но едно от най-смислените неща на постановката е това, че ще ти създаде спомен. Ще я усетиш и изживееш и никога няма да се превърне в една от онези постановки, които си гледал, но нищо не си разбрал и запомнил. 

Би могло да се каже, че играта на тези талантливи жени проправя път на завоалираната идея за сърцето като кукловод. Ако то дърпа конците, значи със сигурност ще оставиш следи и ще намериш вдъхновение в собственото си съществуване, защото то ще бъде изпълнено и озарено.

Вдъхновените актриси посвещават тези свои специални роли на учителя си Крикор Азарян, също и на самия Валери Петров, на Младен Киселов, Таня Масалитинова, Славка Славова и Валентин Стойчев – първия директор на Tеатър 199.

И какво ни остава, какво ни остава?
                Само днешното време, само днешната слава!
                Еднодневки сме ние и не ни се сърдете,
                че в борби задкулисни умът ни зает е -
                когато кракът ни само стъпи на сцена,
                душата ни става изведнъж просветлена,
                възвишена, прозрачна, звънтяща в простора
                и способна да прави от хората - Хора!
                ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!
                Валери Петров