КО-МИКСЕР: БЪЛГАРСКОТО КОМИКС СПИСАНИЕ
Говорим си с трите момичета зад Ко-миксер - Милена, Ива и Славена. Задава се нов брой този петък с представяне във FlipFlop Bar
От колко време правите комикси? Как се запалихте по жанра?
Милена: По-сериозно започнах да се занимавам с комикси преди почти десет години. Бях в гимназията и близо цяла година "издавах" един фенски комикс, в който обаче вкарах и мои собствени герои. Имаше 21 броя по 14 черно-бели страници и "излизаше" 2 пъти в месеца. Четеше го само сестра ми, а аз четях нейния и се забавлявахме много. Оттогава не съм спряла да измислям и рисувам комикси, но вече ги правя по-кратки.
Ива: Правя комикси по-често, откакто съществува „Ко-миксер“. Запалих се след един уъркшоп в Италия за комикси на екологична тема, в който участвах.
Славена: Правя комикси от гимназията. Запалих се по това изкуство, четейки комикса Уич. Заедно със сестра ми прекарвахме цели лета в рисуване на наш си графичен роман.
Как се роди идеята за „Ко-миксер“, къде виждате смисъла в създаването му?
Ива: Идеята за „Ко-миксер“ се роди след срещата ми с комикс артисти от други балкански страни, когато видях подобни комикс издания от Сърбия и Румъния. Ние трите и Деница Христова заедно решихме да създадем такова списание и у нас. Смисълът му е да даде поле за изява на хората в България, които рисуват комикси и да запали и други по това изкуство. На първите фестивали, където показахме „Ко-миксер“, разбрахме, че има интерес и с всяка следваща година той нараства.
Автор: Ива Груева
Можем ли да го наречем списание (описали сте го като сборник с кратки комикс истории)?
Милена: Списание е, защото е периодично печатно издание. Сборник е, защото събира авторски комикси, без редакция и без стремеж към насочване и формиране на гледна точка. То съдържа гледните точки на всички автори, като единственото ограничение за идеите им, освен техническите такива, е това, че има специфична тема на броя.
Как се разви сборникът за тези четири броя?
Ива: Първият брой на „Ко-миксер“ е 32 страници с комикси от четирима автори. Броят на художниците и комиксите във всеки брой нараства и в брой 5 страниците са 128, а участниците — повече от 30. Постепенно успяхме да осъществим напълно идеята на списанието — да събира комикси от различни автори в разнообразен стил.
Какви бяха темите досега и защо се спряхте на тях?
Милена: Интернет общуване беше първата тема, после Втора ръка, Слабости и Шум. Всяка от нас предлага теми, които вълнуват лично нея, понякога ни ги предлагат и приятели. Избираме ги с оглед на това, дали могат да бъдат разглеждани по много начини. Искаме да не ограничават, а само да вдъхновяват.
Как намирате автори и как те ви намират? Какво трябва да знае един автор, преди да ви изпрати комикс?
Милена: В началото канехме приятели и познати, за които знаехме, че имат интерес. Впоследствие чрез социалните мрежи много хора започнаха сами да ни намират. Често се случва познати на авторите от предните броеве да проявят интерес и да се включат в следващите. Заради ограничения бюджет можем да си позволим само черно-бял печат, а понеже искаме да включим повече хора, събираме неща с обем от 2 до 5 страници (плюс-минус 1). Едно печатно издание има доста технически спецификации, които разясняваме всеки път, когато обявяваме конкурс за комикси, но авторите невинаги ги спазват. Като махнем това, авторите трябва да знаят, че ценим автентичността както визуално, така и в посланията.
Автор: Милена Симеонова
„Ко-миксер“ е двуезичен, участват ли чужди художници?
Ива: В „Ко-миксер“ досега участват художници от Румъния, Хърватска, Япония, Италия, Полша, Дания и Германия. Публикуваме автори и от чужбина, за да бъде разнообразието на стилове, идеи и сюжети още по-голямо.
Има ли тенденции в комикса в световен мащаб? Кое може да се нарече "модерно" в жанра в момента?
Славена: Както във всяко изкуство, и в комикса има тенденции, особено от визуална гледна точка. Ретро влиянието е доста модерно в момента например. Но в нашето издание ние се интересуваме много повече от личното виждане на художниците и техните авторски търсения.
Има ли подразделения на комикса, забелязвам, че някои са с текст, други не? Биха ли могли да се групират по някакви белези?
Славена: Разбира се, съществуват различни стилове на рисуване, разказ, композиция и т.н., но ние не групираме творбите по никакъв признак. Въпреки това, когато подреждаме броя за печат, се стараем да го направим така, че да има хармония между две съседни творби. В рамките на един брой винаги имаме изобилие от стилове.
Автор: Славена Симеонова
Забелязвате ли някоя тема/символ, която се повтаря в работите на авторите, които публикувате?
Милена: Проблемите на града вълнуват много от нас, а в брой 4 "Шум" се появиха доста котки…
Има ли често "комикс с продължение" ("Среща" на Славена от брой 4 е продължение на "Белегът" от брой 2), история, която сте представили в няколко поредни броя или герой, който се е появил повече от веднъж в „Ко-миксер“?
Славена: За сега няма много истории с продължение, но има герои, които се появяват многократно. Например героят Крум на Евелина Д. Райнингер можете да откриете в два от нашите броеве. Героинята на Гергана Манова – Сюбли, също се появява многократно. Също така има персонажи от предни истории, които се появяват като част от фона, но тях ще трябва да откриете сами.
Каква е средата за комикс артистите у нас?
Славена: Средата започва да бъде все по-благоприятна според мен. Все повече внимание се обръща на това изкуство, организират се нови и нови събития, посветени на комикса. Също така, съдейки по многобройните творби, които получаваме, бих казала, че бъдещето е доста добро.
Всички комикси, които публикувате, ли са на професионалисти, има ли хора, които не се занимават професионално с изкуство, но се увличат по комикса?
Милена: Бих казала даже, че почти няма професионалисти, защото в България много малко хора си изкарват хляба с рисуване на комикси. Всички са ентусиасти, повечето имат образование по изкуства (аниматори, плакатисти…), но има и такива, които са просто запалени по комикси и тях по нищо не можеш да различиш от другите.
Автор: Кристиан Андреев
Препоръчайте ни трима комикс артисти, които да държим под око.
Милена: Те са толкова много! Прочетете „Ко-миксер“ и си изберете. Лично на мен като стил са ми много интересни Ивайло Драганов, Евгения Николова, Момчил Захариев…
Ива: Препоръчвам да следите комиксите на Борис Клисурски, Анна Цочева и "Скитници" — онлайн графична новела на Роман Кисьов, Веселин Костадинов и Ангел Славчев.
Славена: Със сигурност трябва да хвърлите око на това, с което се занимават Trois Graces – Мартина Вачева, Симона Касабова и Мария Налбантова.
Къде може да се намери „Ко-миксер“?
Ива: През последните години „Ко-миксер“ е на фестивалите „София диша“ и Aniventure в София и на Anifest във Варна.
Списанието може да се намери на няколко места в София, Велико Търново и Варна. Вижте кои на блога ни.
Можете да го поръчате от онлайн книжарница vetrovete.com с доставка в цялата страна.
Кога и къде да бъдем за премиерата на брой 5. Разкажете повече за него.
Ива: Представянето на брой 5 на „Ко-миксер“ ще бъде на 25 април (петък) от 19 часа в бар FlipFlop на ул. „Оборище“ 61.
Темата „В движение“ избрахме, защото позволява разнообразни интерпретации.
Този път получихме повече комикси от всякога. Селекцията беше особено трудна и отне най-много време. До сега решението кои комикси да влязат в броя беше само наше. Този път, за да сме по-обективни, избора направихме с помощта на още двама души.
Откъде идва вдъхновението на всяка от вас по темата?
Милена: Вдъхновявам се от странностите на човешката памет и възприятия, от логическите връзки, с които всеки тайно свързва нещата в живота си.
Ива: Този път по комикса си работих с още двама души. Марин Костов измисли сценария, а Панко Запрянов ми помогна за визуалната част. Работата в екип ми действа вдъхновяващо.
Славена: Най-голямо вдъхновение черпя от нещата, които ми се случват, и по-точно от емоциите, които преживявам. Обичам да рисувам комикси, които разказват истински случки и истински преживени чувства.
Автор: Борис Праматаров
Разкажете за комикс-джема – той традиционна част от представянето на брой ли е?
Славена: В комикс-джема всеки комикс се рисува от няколко човека, идеята е да няма предварителен сценарий, рисунките се базират на това, което са измислили предните участници. През изминалата година такива срещи имаше в София, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Организирахме и пътуваща изложба с най-добрите комикси от срещите досега (Comics Sans Sens).
Но досега не сме пробвали да го осъществим при представяне на брой.
Как си представяте да се развие изданието?
Милена: Представям си, че занапред ще разпространим изданието в повече градове в България и повече хора ще имат възможност да го прочетат и да станат част от него.
Ива: Надявам се да получаваме толкова интересни комикси и за следващите броеве и списанието да достигне до по-голяма публика.
Славена: Надявам се все повече хора да започнат да четат изданието и повече от всичко – все повече хора да започнат да рисуват комикси. Това е една от най-важните цели на изданието ни.
редакторите
