Нещата от живота

Метаморфозата сингъл-обвързан, или как спираш да звъниш на жените си 911 в 5 сутринта

Когато сингълът води класическия ергенски живот, той си създава цяла система за задоволяване на класическите мъжки потребности – от място за купуване на готова храна до жени, които периодично идват, подреждат целия гардероб, готвят, пускат прахосмукачка, поливат цветята и те питат кога ще им се обадиш пак. Заспиваш и се събуждаш сам освен в случаите, когато яката барманка ти праща есемес: „Кажи си адреса.“ Излизаш сам, но никога не си сам, защото всички знаят, че си свободен и компанията ти им е приятна, а разговорът лесно прелива във флирт. Не дължиш обяснения на никого, прибираш се с когото решиш, знаеш само една програма на пералнята си. Ползваш печката в кухнята само ако мадамата с теб си е забравила запалката, нямаш тиган и подправки освен сол и червен пипер за пържените яйца, които са основното ти меню. Чувствата са мит за теб и се привързваш единствено към сноуборда, новите си кецове и котката. Комуникацията ти отдавна е ферментирала във флирт и ти самият вече не правиш разлика, защото на жените това им харесва. Втората ти четка за зъби у вас винаги е чисто нова и е за гости, които идват направо от бара. Жените на приятелите ти винаги имат едно на ум, когато мъжете им излизат с теб. Сменяш си чаршафите всеки ден – никога не се знае с кого ще се прибереш.

Ако котката ти можеше да говори, щеше да е новият Хенри Милър или Буковски.

И така докато не се наситиш на емоции със срок на годност по-малко от 24 часа.

Идва момент, в който си даваш почивка, самочувствието ти вече няма къде да складира натрупаното и сексът е престанал да е приоритет. Това е периодът, в който се отдаваш на Милан Кундера, футбол на малки вратички, кросове по дигата и флиртове, с които да не губиш форма. Жените се превръщат във врати, от които само искаш да излезеш и да счупиш ключа в ключалката, и така докато не намериш вътрешния си мир. Тогава се появява тя, ей така, от никъде, без да те ангажира, без разпити за миналото и с фразата: „Удобно ли е да звънна?“ Така започва краят на живота ти в инкубатора на сингъла. В началото дори самият ти не знаеш за какво иде реч, докато не усетиш, че мислите за нея са наели квартира в подсъзнанието ти. След няколко дни започват първите симптоми на така наречената неангажираща привързаност, която високото ти самочувствие се опитва да отхвърли като спам в наглед перфектната ти система на изгубил вяра в жените мъж. Сутрешни есемеси зареждат ежедневието ти с енергия като на малка АЕЦ Козлодуй. В един момент съзнанието спира да се задоволява само с разговори по телефона и желанията ви извършват самоубийствен атентат в центъра на подредения ви живот. В следващия миг се оказвате в най-зле шумоизолираната каравана на Смокиня, а в другия – в една бивша ергенска мансарда.

Спираш да вдигаш на непознати, започваш да си правиш планове за повече от един ден и купуваш тефлонов тиган + форма за кекс. Котката ти започва да ревнува, докато накрая не заспи до нея. Постепенно цялата ти картотека с приоритети се пренарежда като емоционален тетрис и на върха стои тя – жената, която те кара да нямаш търпение да се прибереш с кутия бонбони и бутилка вино. В началото имаш чувството, че това не е твоят апартамент – мръсните чорапи ги няма под стола, тениските ти са подредени по цветове, мирише на току-що сготвена мусака и цялата мансарда е пълна с ароматни свещи. Тя рестартира цялото ти ежедневие и му инсталира най-новата версия на съвместния живот. Всички врати зад теб вече са заключени, пред теб е само тя, без грим и без ключалка, боса, с пясък между пръстите. Перфектният завършек е само онзи  бриз, който кара кожата ти да настръхва след залез-слънце.

А кои са десетте най-готини професии за гаджета?