ЛЮБИМИТЕ ВЕЧНИ В ЛИТЕРАТУРАТА – I ЧАСТ

Класическите книги извън учебните планове

0 коментара Сподели:

Четенето е онази чудесна технология, която се грижи за вътрешния симпатяга във всеки от нас. Не знам защо, но книгите правят така с хората, че да са умни, да имат въображение и богат език, да имат избор и посоки. Понякога книгите вкарват в затвора, друг пък вкарват в нечия спалня. Но със сигурност задвижват вътрешни процеси, както нищо друго на света. И никога не са излишни в слънчев, съботен следобед на терасата.

Направихме селекция на книгите, които бихме прочели отново. Книгите, които задават тенденции и влияят на актуалността. Важните, интересни и смислени книги, за които бихме говорили с приятелите си. Ценните книги, които са променили литературата, дават ново знание или правят разкрития. Значимите книги, които колекционираме. Книгите, които третират вечни проблеми, но са свързани с модерния, с нашия свят.

В десетте, които избрахме и ще ти представим в две части искахме да включим и книги на Хемингуей, Ървин Уелш, Чарлз Буковски, Милан Кундера, Хънтър Томпсън, Михаил Булгаков, Брет Истън Елис, Уилям Бързоуз, Виктор Пелевин, Хенри Милър, Франц Кафка, Норман Мейлър… Но тогава нямаше да са десет. Книгите в крайната ни селекция не са класирани, но за сметка на това са крайно впечатляващи.

СТО ГОДИНИ САМОТА – ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

Книгата излиза в началото на 70-те години, за да опише страстите на един цял континент и страстите на една епоха. В нея е духът на Латинска Америка в своя най-чист и най-богат сетивен израз. Книгата е издадена в близо 35 000 000 на около 40 езика. Най-продаваната книга на испански след Дон Кихот. И възможно най-страстният роман в латиноамериканската литература. Защо не и в световната. И то не просто страстта на секса и неговата близка или пък далечна позната любов­та. А страстта, която създава човешкия свят. Книга за еволюцията в нейната чистота. За секса като постоянно откривателство. За радостта на живота чрез откриването. Както днес откриваме света наново чрез iPhone, така в Макондо откриват света чрез пианолата. В основата на сюжета е страстта на Урсула и Хосе Аркадио Буендия. Те създават селището Макондо и предават страстта на следващите 7 поколения. Героините на романа преливат от една Ремедиос в друга, от един Аурелиано в друг.

Маркес е съден в различни страни, защото много родове са имали претенцията, че той е разказал тяхната история… Тази книга може да се започне от всяка нейна страница. Може да се чете като разкази, като поезия или като непрекъснато повествование „в условното време на хората“. Най-трудното в нея е не да се оразличат многото герои, безсмислено е. Трудното е да се различи кое е добро и зло, когато става дума за любов. Самият Маркес казва, че тази книга представлява нещо като шега, и ако някой се опитва да я обяснява, рискува да попадне в блатото на собствените си разсъждения.

ШОКЪТ ТУК
Когато тази книга излиза в България – през 1971 г., комунистическият апарат, чрез литературния подбор тогава, е формирал не само читателския вкус, а цялото общество. Липсва интернет и всякакви свободни медии, Пропагандата е коректорът на общественото мнение. Сто години самота влиза с гръм и трясък в културното и интелектуално ежедневие тук по една-единствена причина – Маркес е близък до кубинската революция, бил е приятел с Фидел Кастро. Друг е въпросът, че Маркес пише книгата си, повлиян от събитията през 1968 г. в Париж и изкушен от пълната свобода. За първи път чрез средствата на литературата в затворения ни свят влизат забранени неща – писането за секса, откровеното и натуралистично говорене за тялото, страстта, перверзиите, човешките взаимоотношения, алхимията, любовта и пр. на практика забранени стимуланти. Това е истински шок за хората, които не са се срещали дотогава с подобно нещо. Литературно порно, но от художник-постановчик като Andrew Blake, например.

ВЕЧНИ ПОСЛАНИЯ ОТ МАРКЕС:
Обичам те не за това какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.
За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.
Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

9, 99 – ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ

Брутално откровен стил. Лаконичност, сарказъм, категоричност и циничност. И много фрази, които продават. 9,99 на Фредерик Бегбеде е саботаж отвътре в света на рекламата. Един копирайтър разкрива взаимоотношенията между рекламния бизнес,  криейтива, рекламното смъркане, рекламния секс и рекламния свят. Заглавието на книгата е и нейната цена – 9, 99 (99 francs, 14,99 euro и т.н.). Така Бегбеде крясва, че парите са висшата цел, а след това, още от първата страница, насочва сардонизма си срещу този факт.

Книгата е преувеличен художествен разказ за реалния живот на рекламиста Октав – с проститутки, кокаин и скъпи вещи. Октав разказва за създаването на  рекламен видеоклип за най-голямата компания в бизнеса с млечни продукти – Madon. Той пише по стените на тоалетните на Madon, с големи букви – „СВИНЕ, СВИНЕ, СВИНЕ!“ Хвърля в лицето на всички мотивите си за работа – Днес аз решавам какво вие ще харесвате утре! и мотивите за напускане – Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност.

След като книгата е публикувана през 2000 г., е имало шанс да бъде спряна по съдебен път. Бегбеде е уволнен от агенцията, за която работи. Но пък гушва 247 614 евро за правата върху книгата за екранизацията му 99 франка. Това е най-голямата сума, получавана от френски автор за това.

С безсрамността на Буковски, будната съвест на Майкъл Мур, но с европейски високомерен и изискан почерк, самоувереният французин критикува системата: Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари.

Бунтът на Бегбеде е към отнетото щастие в името на продуктопотока – Хората от този бранш не желаят вашето щастие, защото щастливите хора не консумират.

ЗА АВТОРА
Най-известното рекламно изречение, което е измислил, е Погледни ме в очите. В очите казах! – за сутиените Wonderbra. Завършва политически науки и маркетинг. Освен в рекламата работи и като литературен критик в списания – Elle, Paris Match, VSD, Voici и води TV предаването Книги и аз. Книгата му 9, 99 е продадена в над 400 000 екземпляра по света. Бил е и редактор в издателската къща Flammarion. Миналата година беше арестуван, после освободен, за притежание и консумация на кокаин. Бегбеде има епизодична роля в порно филма La fille du batelier с Естел Дезанж. Във въпросника на Марсел Пруст Бегбеде казва: че най-големият му страх е от самия него; че най-скъпото нещо, което има, е дъщеря му Клое; че не се гордее с простащината си, че настолната му книга е Изкушението да съществуваш на Чоран; че девизът му е игра на думи на Брет Истън Елис: The better you look, the more you see.

Разликата между бедните и богатите? Бедните продават дрога, за да си купят Nikе-ове, а богатите продават Nike-ове, за да си купят дрога!

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – ФЬОДОР МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИ

Това не е книга. Това е шамар с тухла. Всеки, който я е чел, има едно на ум.
Не случайно Достоевски е наричан тежък класик. Защото умее да поставя пред читателя огромни бетонени постаменти, които могат да се заобиколят единствено с лудост. С Престъпление и наказание Достоевски прави нещо много просто – доказва наличието на Ад. И то Ад тук на Земята. Това е книга за съвестта. За съвестта като най-тежкото наказание. За Ада на съзнанието. Но и за излизането от него. И затова е велик Достоевски, защото успява да извади героя си от Ада и да го направи достоен човек.

Разколников е младеж, който живее в мизерия. Но пък решава, че е свръхчовек и си предначертава мисия – да убие лихварката Альона Ивановна и така да спаси останалите от паразита. Самоубеждава се, че ако Нютон е бил изправен пред препятствието да убива, за да продължи откривателското си дело – би го направил. Или пък, че Наполеон не е морално виновен, понеже е над обществените норми. Вменява си, че чрез убийството ще направи услуга на човечеството, а и ще си осигури пари. И… убива с брадва старата лихварка, но злото води след себе си друго зло. Налага се да убие и невинната й сестра. След това се разболява от параноята, че го подозират за убийството – Увереността, че всичко, дори паметта, дори способността да съобрази най-простото нещо, го напусна. Започна нетърпимо да го мъчи въпроса – Какво, нима вече започва, нима вече започва наказанието? Да, да, така е!
След дълбоки терзания признава вината си на Соня Мармеладова – религиозна проститутка, която също върши грях, за да помогне на семейството си. Любовта между тях всъщност е алегория на божията любов към грешниците и разкайващите се. В крайна сметка, Разколников признава вината си и пред властите и е изпратен на заточение в Сибир, където изтръпява истинското си наказание – душевните терзания. Постепенно осъзнава, че нищо не оправдава убийствата. Но чрез разкаяние – стига до катарзис.

ЗАЩО НИ Е ТАЗИ КНИГА:
Всички ние, които живеем след Достоевски, но сме отхвърлили неговата основна идея Бъди добър човек! – имаме съществен проблем. Унаследеният проблем със съвестта.
Вероятно повечето от нас имат известни угризения.

Например, от това че сме знаели, че трябва да сме пичове, а сме били хиени. Че е трябвало да бъдем честни към хората, а сме ги използвали заради телата им. Че е трябвало да сме добри, а сме станали безскрупулни състезатели.

Какво ще стане, ако ни се яви днес някой сметкаджия и заяви, че оттук насетне животът ни ще премине в Ад или в Рай, в зависимост от досегашните ни постъпки!?
Икономическата криза, изчерпването на природните ресурси и девалвацията на морала вероятно отново ще направят модерно и належащо говоренето за духовно репрограмиране. Бихме могли да предположим, че отново ще станат актуални християнските ценности, идеята за вечен живот на душата и стремежа към познание на духовно ниво. Защото човек се обръща към Бог основно в трудни моменти.

ОТ БИОГРАФИЯТА НА ДОСТОЕВСКИ
Достоевски е потомствен дворянин. Роден е на 11 ноември 1821 г. в Москва, Русия. Учи в Петербургското военно-инженерно училище. Родителите му умират преди да е навършил 18. Общува с различни личности от културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Зачислен е като полеви инженер в армията, но подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде само на писателското поприще. Първият му роман е Бедни хора от 1845 г. Страда от епилепсия. През 1847 г. участва в организацията на нелегален печат на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. Арестуван е и прекарва 8 месеца в Петропавловската крепост. Присъдата му е инсценировка на осъждане на смърт, завеждане до мястото за екзекуция и обявяване в последния момент, че присъдата му е заменена с доживотна каторга. След смъртта на Николай I е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува. Пише Престъпление и наказание притиснат от тежкото си финансово положение в резултат на страстта си към хазарта.

MEDIA SAPIENS – СЕРГЕЙ МИНАЕВ

Можете ли да допуснете, че 8-те години на медицинските сестри в Либия са инсценировка? Или пък че Survivor се снима край Бургас? Или пък че Сергей Станишев е жена? Тези хипотези звучат цинично и отвратително. (Като се замисля, съм виждал панамски снимки на екипа на Survivor, но за Станишев не съм съвсем сигурен…) Всъщност тези гнусни хипотези на теория могат да бъдат истина. Чрез малко повече усилия на медийните работници, PR-ите и 3D разработчиците. А спомняте ли си, че миналата година имаше сериозна истерия около слуха за фалита на Първа инвестиционна банка? Слух, тръгнал от интернет форума БГ мама. Много хора изтеглиха парите си от банката и имаше реален риск за нейното оцеляване. Всички ние, активните градски хора, разбрахме за този случай. А той никак не беше случаен. Защото имаше очевиден аналог с книгата на Сергей Минаев Media Sapiens. Битката за третия мандат.

MANIPULATOR SAPIENS
Разказът в книгата се води от Антон Дроздиков – млад и интелигентен специалист във Фонда за ефективна политика. Една от задачите му е да пише речите на политиците на власт. Той обаче просто адаптира за конкретните изяви речите на Гьобелс, министъра на пропагандата на Третия райх. Уволняват го, но получава предложение от загадъчен човек с огромно влияние да оглави опозиционния медиен щаб срещу готвещия се за трети мандат Путин. Така Дроздиков става продуцент на огромна политико-медийна игра. Тинк-танк, мозъчен тръст на задкулисието.

Всеки, който се прибираше, само половин час или по-малко след като влезеше в дома си, включваше телевизора и радиото или влизаше в интернет. В този момент той преставаше да бъде индивид и се превръщаше в аудитория. Чрез него се запознаваме с работата на медийните кукловоди като кукловоди на живота ни. Защото медията вече предлага не просто ЗРЕЛИЩЕ, а ДРУГ ЖИВОТ. Цялата книга на Минаев е в подкрепа на тезата, че пасивната маса от зрители може да бъде манипулирана.

ТЕХНОЛОГИЯТА
Чрез машинациите на главния играч Дроздиков и негов приятел журналист Минаев  онагледява как може да бъде фалирана една банка. Пуска се статия във в-к Комерсант, че банката Зевс няма пари да се разплати с вложителите и че пред банкоматите има опашки. След това се организират няколкостотин души да протестират пред конкретната банка, а всичко се е показва по телевизията… Живеем в едно риалити шоу, което медиите ни спретват ежедневно. А зад всичко стоят умни и нахакани пиари, наети от алчни за власт политици или мутри, драпащи за престиж и достолепие. Като глава на опозиционния медиен щаб Дроздиков стига още по-далече. Знайки, че не любовта, а ужасът е най-силното чувство в масите, той замисля пъклен план за инсценировка на терористичен акт в московското метро, за да докаже пред обществото, че управляващите не се грижат за безопасността…
С двете части на Media Sapiens – Битката за третия мандат и Дневник на информационния терорист, Минаев осъвременява темата за разходка в ада и догововаряне с дявола.
Известен факт е, че за новинарските редакции добрата новина е лошата новина.

След Media Sapiens обаче, ставате естествено критичен към масовата информация и по-трудно допускате възможността за обективни медии. Има и друг въпрос обаче: може ли да се вярва на една книга…?

BESTSELLING МИНАЕВ
Първата му книга Духless задминава по продажби Шифърът на Леонардо с над 600 000 продадени бройки.
За първата си книга Минаев казва: Когато излезе Духless си мислех, че ще остане незабелязана. Но когато се случи обратното, се изплаших. Позвъниха от милицията и ми казаха, че ако продължавам да пиша така, ще ме арестуват за 15 дни. Сега вече се чувствам отговорен.

ПО ПЪТЯ – ДЖАК КЕРУАК

Можете ли просто да се облечете, да си вземете портфейла, да си сложите слънчевите очила и да тръгнете на стоп за където и да е? Разбира се, че не! Така е устроен светът. Той е опитомен, картографран и разграфен по дати и часове. А през 50-те години на миналия век – светът просто не е съществувал. Бил е нещо друго. Нещо неопределено, но примамливо в Западните щати, в Дивия Запад, с широки полета, безконечен асфалтиран път, скали, треви и вятър. С диви мъже, пътуващи в каросерии, с непознати щастливи жени, със случайни джаз барове, с алкохол и наркотици, с много щрудели и сладолед (защото засищат за по-дълго), с кратки приятелства, с препускане към всичко! С героите в движение, които пеят Алилуя, пак съм скитник, пак съм скитник! Със сърдитите млади на бийт-поколението – Сал Парадайз (Джак Керуак) и Дийн Мориарти (Нийл Касиди),  (плюс Бъроуз и Гинсбърг), чието единствено притежание са ръкописите и пътя.
Те тръгват по шосетата на Америка, не за да търсят смисъла, щастието, вдъхновение и предизвикателства, не за да търсят мечтата, а за да търсят Бог във всичко това. По думите на самия Керуак. Търсене чрез френетичното отпускане на душата, за да се рее по пътя. Търсене чрез бягане в абсолютната свобода.

ЗА ПИСАНЕТО
Керуак пише, докато пътува и експериментира със свободни форми на проза. (Създава стила спонтанна проза.) После написва По пътя за три седмици в пристъп на творческа лудост. От страх да не загуби вдъхновение при смяната на един лист с друг на пишещата си машина, Керуак пише на рула телетипна хартия, които после се залепят и образуват руло дълго 40 метра без нови редове, пасажи или отделни страници. Правило номер 29 на Джак Керуак за писане на спонтанна проза е, че си гений през цялото време. Но пък казва за себе си – Аз всъщност съм поет, просто изреченията ми са по-дълги.

ВЛИЯНИЕТО НА ПО ПЪТЯ
В началото на 60-те президентът Кенеди казва: Не питай какво Америка може да ти даде, а питай какво ти можеш да дадеш на Америка, но пък Керуак пише:

Най-важ­ният си ти. Живей тук и сега. Опитвай от всичко и по много.

Това сравнение показва несъответствието в думите на президента и на писателя, което се счита за стимул на създаденото по-късно хипи движение, на студентските бунтове, антивоенните младежки кампании, идеологията на Сърдитите млади хора… На Боб Дилън, Джим Морисън, рок фестивалът в Удсток, Пражката пролет. На бунтът срещу примирението. На бунтът за свобода.

ЕМБЛЕМАТИЧНЕ ИЗВАДКИ ОТ ПО ПЪТЯ
 …защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…
Америка е там, където не ти е позволено дори да се наплачеш.

Очаквайте и втора част от нашата селекция съвсем скоро…

Защо поетите винаги приемат времето толкова лично?

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *