DJ Cass: Ъпсурт, котки и тишина

На по лятна напитка с топ хип-хоп диджейката

  • 07.06.2019
  • от Тео Чепилов

Имало едно време един магически отрязък от денонощието, наречен със звучното име „златен час“. Всички принцеси, най-красиви девойки, умни магьосници, диви прекрасници излизали от тъмните сгради и озарявали с присъствието си градските улици. По време на златния час се случвали чудесата – момичетата заблестявали, ярки като слънце и зареждали всичко и всички наоколо с добрина. Когато видели, че светът вече е по-красив, сядали някъде, откъдето се виждала цялата прелест на залеза, и се замечтавали за следващите чудеса. Отпивали Somersby. Оттогава се минало много време и вече никой не знае дали девойките още излизат, за да направят света по-добър. Но още си имаме златния час и Somersby, за да си спомним, че поне веднъж в денонощието всичко е по-красиво. Не е ли страхотно!?

Познавате DJ Cass като диджей на Ъпсурт, също така резидент на PM и SUGAR, както и постоянно присъствие на всеки голям ивент в хип-хопа и извън него. Трикратна носителка на наградата "Любим DJ/Selector" на българските хип-хоп награди 359 Awards, тя не отделя излишно внимание на наградите. Вместо това вечно усмихнатата и свежа мацка се концентрира върху екстремните преживявания. Какви точно, разбрахме на по Somersby с нея:

Най-смешен коментар за прическата?

Питат ме дали ми е „естествено“. А пък аз - нито естествено ми е права косата, нито ми е  розова, нито ми е дълга – ни едно от трите не покривам.

Вече ти е запазена марка, явно не могат да си те представят по друг начин хората.

Цветът на косата ми стана случайно, между другото. Вече пет години съм така. Бях руса. Сложиха ми лек розов нюанс и аз, за да си го поддържам, си взех една розова боя от магазина и си я изсипах цялата на главата. То взе че стана и така си останах. Това е най-естественият цвят за мен, който мога да си представя. Ако някой ми каже да стана черна и аз съм: „WTF, кой се боядисва в черно?“. Много смело решение ще ми се струва.

Какво ти говорят хората, докато си зад пулта?

Искаха песни, сега искат зарядни.

Да им разваля пари, да им сипя алкохол. На един тръгнах да му сипвам от моята чаша и той тогава се усети, че не съм неговият човек. Феновете на Ъпсурт ме дърпат. „Можеш ли да накараш Ицо да каже: „Поздрав за компанията от „Автомивка 2010?“.

Най-странният рикуест?

На абитуриентски бал: „Можеш ли да ги накараш да броят до 12?“. Аз: „Ами те и сега си броят?“, „Да, ама ти да ги накараш, всички да броят, цялото заведение, без музика“. И аз намалявам музиката и един се изкрещя: „Завърших, тъпаци!“.

Не ти ли дават банкноти с надпис на тях?

Веднъж ми дадохда жълта столевка, от старите със Захарий Зограф и ми поискаха парче на De La Soul. Беше много яко и си я запазих.

Някой път прекаляват ли „общителните“ клиенти?

Веднъж ударих един. Тръгна да ми затваря лаптопа. Предупредих го: „Още веднъж ми пипни лаптопа и ще те ударя!'. Той го пипна и го ударих – "изших" му един зад врата. Беше толкова пиян, че след това легна на едно сепаре и заспа. Мисля, че не го приспах аз, ами си заспа от алкохола.

Предупредила си го, все пак – той си е виновен.

Мисля да сложим на пулта един светофар с червено и зелено – кога можеш да идваш и кога не.

Кога съм в добро настроение и кога не съм. Защото винаги точно когато пускаш, някой идва да те потупва по рамото. А аз имам по-важни неща от това да го бия.

Най-странното място, на което си пускала?

В една банка правихме парти преди време. Money In The Bank.

На какъв ивент ти се участва като диджей?

На боксов мач много ми се пуска. Аз ходя често, за да се наснимам хубаво.

Коя ти е любимата напитка за лятото?

Ако си диджей – трябва да пиеш. Има го в трудовата характеристика. Хората не ми носят по един шот – те ми носят да си имам. Много обичам да пийвам Somersby, докато се гримирам за работа, защото, както обичам да казвам: „Докато се оправяш - не се брои!“.

Чакам Ицо Хазарта да направи ремикс на „Гладен“ - „Жаден“, да има нещо и за нас.

Случва ли ти се да не помниш събития от преди години?

Предвид моята работа, да – доста бели петна имам. В Мюнхен преди няколко години пусках и станал някакъв зверски бой, всичко долу било в стъкла. А аз нищо не помня, питах ги къде съм била, а те: „Не, човек, ти викаше за единия, скандираше и се обзалагаше с хората, че ще бие“.

Някоя смешна история от турнетата?

Във Виена озвучителят не говореше нищо освен "виенски" – няма английски, няма нищо. Трябваше с жестове да се разбираме за един кабел, който прекъсваше. Докато донесат нов, трябваше аз да държа кабела в тая позиция, в която прави контакт.

Малко „Нали си диджейка, а хвани кабела“?

Нещо такова.

Аз държа кабела, ама то ме удря ток, биеше ме яко през ръката, а те си чекват на „И твойта майка също“ и аз съм „По-бързо пейте, по-бързо!“.

Усещала ли си различно отношение като жена диджей?

В началото. Но както няма стара и нова музика, има ставащи и не ставащи изпълнители. Диджеите много-много не ме броят за жена и за човек. (Смее се.)

Как се чувстваш като носителка на най-много диджейски награди в хип-хопа?

Оказа се, че тая категория е най-конфликтната. То ще кажеш, че се печели нещо кола, апартамент, нали? Аз в тази категория съм си у дома. Сега ще си изплатя трите награди, последна вноска имам, да си почина малко и после пак ще тегля кредит „Награда“ (смее се).

Забавляваш ли се с коментарите преди всяко издание на 359 Awards?

Много. Всеки път има някой: „Тая година ще бъда кратък“ и отдолу 40 реда хейт. Аз вече тръпна какво ще е следващата година, когато не е кратък.

Какво не предполагат за тебе хората?

Моят приятел ми чете пожеланията за рождения ден: „Бъди все така позитивна!“, и е:

„Господи, тия хора изобщо не те познават“.

Пускаш ли музика на котката си?

Да – отива в другата стая. Мисля, че ако можеше да затръшва вратата след себе си, би го направила.

Най-странните парчета, които успяваш да вкараш в хип-хоп сет?

Музиката от „Пинко“, Франк Синатра, AC/DC, в ремикси пригодени за нашия стил. Да си кара по програма всеки може – друго си е да ги шашардисаш, да ги удариш с един камък по главата. В първия момент гледат странно. В PM пускам музиката от „Пинко“ редовно, на стената ми пускат анимацията, а аз му знам танца, дето е с един бастун. Става много готино.

Любимият ти виц за диджеи?

Срещат се двама диджеи: „Кога ще се видим да си поговорим?“, „Ама зад чий гръб?“.

Кое ти е най-лошото пребиване?

Градинката на Седмочисленици. В 6-о училище се състезавахме кой ще издържи най-дълго, докато се върти и гледа в небето – аз издържах най-много, но и най-лошо се пребих. Цепната уста и още имам белези по краката от тая глупост. Бях горда – пребита, но доста горда от себе си.

Сега продължаваш ли с екстремиите?

Аз от десет години имам мотор, супер мото – такъв като кросов. Карам си го на вилата, офроуд, опасна съм само за себе си. Ако се пребия, губя само себе си.

А от организираните приключения?

Скачала съм с бънджи, скачала съм с парашут. Бънджито не ме изкефи, защото се качваш и скачаш и след две минути е свършило. А и те са 120 метра на Витиня и не е яко като виждаш хикса, където евентуално можеш да се размажеш, ако се скъса въжето. Няма „Х“ наистина, ама ти го виждаш ориентировъчно и си представяш откъде ще те стържат после. От самолет беше по-яко – 3300 метра и си има време, което си падаш. Странното беше, че бях много по-спокойна, като скачах с парашут.

Арестували ли са те?

Само веднъж съм се возила в патрулка. Не ме прибраха, ами се изгубих. Изпращах един приятел до квартала му, а там уличките са много завъртени. Аз го изпратих, защото беше пиян, и отивам да си докупонясвам – все пак не е свършило ресторант времето. Аз съм все пак в синя зона родена и се загубих. Няма таксита, няма нищо, батерията ми е паднала – аз се ориентирам по звездите. И една патрулка видя, че върви самотно момиче: „Здрасти, нещо да ти помогнем?“. Провериха ми документите, разказах им истината и продължавам да вървя, при което след още 15 минути отново се засичаме. Те такива, „Айде, ще те закараме на такси“.

Беше експириънс да те закара патрулка до дискотеката.

Най-голямата ти беля в училище?

Много лъжех. Имам приятелки, които са се развъдили и те ми разказват, че днешните деца не могат да лъжат. Не могат да измислят скопосана лъжа. Аз имах бележник за пред майка ми, бележник за пред баща ми, за пред класната и един, на който да се упражнявам. В единия подписвах майка ми, в другия баща ми и така показвах на единия да види, че другия знае. Баба ми ги намери и беше: „Виж каква добра ученичка си била – само шестици“. Накрая имах окей успех – дипломата ми беше 5,42. Само че майка ми беше: „Добре, много хубаво си я направила, ама дай да видим истинската диплома“.

Беше ли парти животно като малка?

Ходех на партита на Дончо в Червило. Нямах 18 години, така че си преправях ученическата карта. От партито на Дончо направо на класно по математика в 22-ро. Тогава да ми беше казал, че ще работя с него сега, нямаше да повярвам.

Сама ли се научи да пускаш?

Бат Венци ме научи на А и Б. Както той самият казва: „Сам си само за тоалетната“.

Благодарение на това, че съм руса, слаба, красива и висока, е останалата част.

Разпознават ли те фенове?

Случва ми се да ме разпознаят, но рядко. Те тия през деня не ходят, те са си в пещерите. В една аптека си купувах имуностимуланти и ми направиха отстъпка, защото ме разпознаха. Казаха ми: „Много яки партита правиш“.

Писнало ли ти е вече да се прибираш сутрин?

На котката ми ѝ е писнало. Чака ме в стил баба ми на дивана и все едно ми казва Well, well, well... Ако можеше да говори, щеше да ме роуства.

Няма как да не попитам - откъде идва Кас?

От духчето Каспар, защото все ме нямаше в училище и като идвах, беше като някакво явление космическо: „О, днес ще дойде! Днеска я видях!“. Аз все още танцувах и учителките ме харесваха, въпреки че не ходех. Защото съм позитивна и усмихната. „Номер 3, стани, какво е искал да каже авторът“. „Кристина, стани – как беше в Гърция?“. До ден-днешен класната ми лайква разни статуси – от най-непорядъчните, примерно колко ми е зле.

С Ъпсурт имахте концерт в Лондон, как беше там?

Като „Последният ергенски запой“ - с едни приятели след концерта се оказахме в стриптийз бар. А Хазарта, преди да тръгнем: „Айде, и умната“. На следващия ден, като му разказах, той беше: „Аз като ти казах: „Умната!“, т'ва ли успя да измислиш?“ Даже стриптизьорките не бяха яки.

Лондон, бейби.

Да, нямаше нито хубави момичета, нито момчета. Изглеждаха едни такива бледни, болнави.

Какво правиш, когато не пускаш по партита?

Аз много обичам да ми е тихо, не обичам да ми се вдига шум. Не обичам да ми се говори, без да съм питала.

Обичам да си седя на тихичко, да си чета и да не ме занимават. Особено на морето – там искам да се пенсионирам.

Ето къде се виждам след 10 години – някъде по джапанки.

На българското море?

(Смее се.) Да, на Поморие. Не някъде много далече, надявам се.

Преди да се срещнем с Кас си говорихме с Василена Винченцо.

Ние пък ти даваме 5 парчета за танцуване пред огледалото.

Последвай ни в Инстаграм.