Четирите лица на пролетта

Пролетта е роман от четири тома

  • 01.04.2019
  • от Десислава Тимчева

Тук, в София, пролетта винаги идва навреме. Точно си се изморил от чакане и един ден осъзнаваш, че гардеробът ти има нужда от пренареждане, хладният мирис на зима е заменен от очарователния аромат на малкото останали дръвчета, способни да раждат цвят, а слънцето безмилостно напича асфалтовите ни мечти и премръзналите тела.

Тук, в София, пролетта не носи соления мирис на море и очакване на лято. Тук пролетта е обещание за светло настояще без намек за бъдеще. Защото какво повече можеш да искаш от живота от едно ярко слънце, малко топлина, която евентуално да достигне и до душата ти, и една планина, която бди над всички нас.

Тук, в София, пролетта идва с разходките по „Витошка“ в обедната почивка и с неделните следобеди на припек в Южния парк. Детските викове се превръщат в саундтрак на забързания градски живот и всеки един ден ти се иска да можеше да останеш навън поне още малко. Детето в теб копнее за безгрижните игри на слънце. Понякога хвърляш поглед към миналото си и се молиш дълбоко в сърцето си да можеше да се задоволиш само с този настоящ момент.

Тук, в София, пролетта е жена:

непостоянна в настроенията си, но винаги готова да те изслуша и да те обича безрезервно и безгранично до опустошаваща болка. И всеки вижда лицата на пролетта по различен начин и в различен момент от трите месеца, в които тя се побира. Само три месеца...

Пролетта е мрачна

Пролетта носи самота. Тази изтънчена самота на човек, влюбен в някого, който не отвръща на чувствата му. Пролетта носи замислените часове и баналните моменти, в които просто стоиш на прозореца и чакаш небето да спре да плаче. Пролетта носи дъждовете, които може и да са топли, но не са съвсем дългоочаквани. Те обещават единствено дни между четири стени и неспособността да си намериш мястото в този мрачен свят. Защото, когато слънцето те огрява, и най-сивата реалност добива повече цветове. А когато слънцето се скрие, отнася със себе си безброй мечти.

Пролетта е влюбена

Пролет = любов.

Някъде в това категорично равенство ще се намерят и няколко относителности, за да се получи уравнение, което и най-добрите родни математици няма да могат да решат. Можем да се обърнем към западните им колеги, преди да осъзнаем, че любовта не е математика, тя е поезия. Понякога е кървава проза, след която видими белези по тялото не остават, а само сърцето беззвучно кърви.

Пролетта е влюбена, носи всички онези хормони, които почти можеш да подушиш във въздуха заедно с мириса на пот и маргаритки. Да се чувстваш влюбен и да попиваш всяко едно усещане от пролетното пробуждане е божествено. Да се взираш в избуяващата трева, да откъснеш кокиче и да закачиш мартеничка е от онези пречистващи моменти, които карат всяка болка да изчезне за няколко кратки мига. Да си влюбен в пролетта, в най-добрия си приятел, в родителите си, в някой любим човек, когото не виждаш често, но тъпчеш в сърцето си с последни усилия. Да си влюбен в самия живот през пролетта е повече от задължително. И това е едно от онези редки, но напълно споделени чувства. Жалко, че страстната любовна история с пролетта продължава само няколко месеца.

Пролетта е активна

Няма друг такъв сезон, който да те кара да излезеш и да преживяваш всичко, което ти се предлага. А възможностите наистина са безкрайни. Приканва те към приключения малки и големи, които карат кръвта ти да се движи, тялото ти да намалява размера си, а сърцето ти да копнее за още малко... слънце, любов...

има толкова много живот за живеене,

че чак е плачещо с колко малко време разполагаме.

Пролетта е замечтана

Няма мечта, която да не може да намери пътя си към изпълнението, и няма врата достатъчно здраво заключена, когато пролетта е тук. По това време на годината мечтите не познават граници и разбиват стените и на най-труднодостъпните замъци.

Празнуваме идването на пролетта, изкарването на показ на все по-оскъдни дрехи и на слънчевите дни, които носят така необходимия ни витамин D. Надяваме се, че съвсем скоро ще се влюбим и светът в душите ни поне малко ще се доближи до този навън. Но да не забравяме, че празнуваме преди всичко времето на обновление. Природата ни напомня, че сега е моментът да се научим на нещо ново, да открием чистотата в душите си и в отношенията си с други, да се порадваме на настоящия момент като единствения съществуващ и да спрем забързания си ход, за да се порадваме на красотата. И всички знаем това... на теория... Пролетта е често мъдра, винаги безразсъдна, любяща и смирена и никога не те съди. Тя просто те обича. А най-хубавото на пролетта е, че тази любов е споделена и че дори когато е мрачна, винаги знаеш, че слънцето ще изгрее.

Тук ще спра, защото не успявам вече да обличам чувствата си в думи. Тази безкрайна любов към пролетта...

Направи с мен това, което пролетта прави с черешите

А ето и кои са петте неща, които губим при смяната на времето

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв