Голям, по-голям, най-сам

Годините и успехите се трупат, но все по-малко са онези, с които да ги споделиш и наистина им пука

  • 26.03.2019
  • от Даниела Кръстанова

За първи път започвам да пиша текст с ясната нагласа, че много хора няма да са съгласни с мен. Супер, иска ми се да не са, наистина ми се иска да греша и някога с облекчение да му се смея. Но забелязали ли сте как с времето честитките за рождения ден стават все повече, а хората, с които искаш да го споделиш - все по-малко? Спомняш ли си кога за последно покани гости вкъщи и три часа им готви вечеря? Кога за последно някои от десетките, които те поздравиха за успеха ти, му се зарадваха истински?

Във времето на хилядите приятели в социалните мрежи, когато познаваме много хора само защото им знаем името или сме ги виждали на телевизора, всъщност ставаме все по-сами.

Някъде след 25 компаниите рязко се стесняват. Когато ти писне от партита, в които вдигаш тежки наздравици с 20 човека твои приятели и познати на техни познати посред нощ, ги заместваш с чаша вино в неделя следобед. И изведнъж се оказва, че когато шумът го няма и с хората на масата трябва да се чуете, все по-малко са тези, с които имаш какво да си кажеш.

С времето хората се отдалечават, затварят се имат все по-малко енергия и време за другите, а това, което все пак отделят, е все по-непълноценно и все по-малко безгрижно. Като по-малък вярваш, че приятелите ти ще скочат в огъня за теб, наистина съпреживявате любовните си и житейски драми, обсъждате ги с часове, можете да си кажете всичко и приятелството е истински безкористно. По-късно разбираш, че не е точно така.

На 30 и няколко, ако видиш някого, който всяка вечер обикаля баровете с приятели, ти изглежда неестествено. Сякаш не му приляга на годините, има твърде много свободно време или не са започнали да му се случват нещата, които би трябвало.

Някак неусетно най-добрите приятели заминават, женят се, раждат, имат много работа и връзката не е същата. Кръгът ти се стеснява до 4–5 човека, семейството или онези, които се надяваш някой ден да станат. Не ти се слушат чуждите проблеми или не ти се говори за твоите. Още по-зле –

понякога срещите се превръщат в изкуствени експозиции на един живот, който всички много ни се иска да живеем и който показваме на снимките в инстаграм.

Стана модерно всички да са не просто добре, а „много добре”. Да се похвалиш с новите си кецове за двеста лева, за това, че другата седмица ще си в Париж, че си пробвал някой лъскав ресторант, че не разбираш онези, които се тъпчат с въглехидрати, защото на теб никога не ти се дояждат, имаш най-страхотната връзка и ти е много мъчно за Мими от офиса понеже е дебела, самотна и в депресия, а на всичкото отгоре живее с 1000 лева. На теб това няма как да ти се случи, защото животът ти е идеален. Поне докато не се прибереш вкъщи, изтриеш грима и фалша и спреш да бъдеш онова, заради което ти се иска хората да ти се кефят.

А всъщност гореспоменатите 4–5 човека са единствените, които истински се радват на успехите ти. Другите често завиждат и си казват защо пък тя, защо пък той, аз да не съм по-малко кадърен?! Ако изкарваш пари, върви ти в работата или в друго, най-вероятно си спал с някого, баща ти те е уредил или си нещастен в любовта и се чудиш как да си осмислиш живота.

Някой беше казал, че ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая.

Само че в днешно време никой не обича най-щастливия човек в неговата стая. Хората понякога подсъзнателно се обграждат с такива, които според тях са на по-ниско ниво, за да се чувстват успокоени, че има и по-зле от тях. Че и някой друг е взимал грешни решения, не е сбъднал мечтите си или не знае как да се оправи с всичките си проблеми. Понякога, ако надигнеш глава и се осмелиш да поискаш повече, от онова което другите са свикали, че си – бързат да те смачкат. Ти ли точно? Сигурен ли си, че ще можеш или заслужаваш? Няма ли да е трудно да отнеме много време, пари или енергия? И искат да те откажат, защото те не са имали смелостта да го направят.

Имаш повече хора около себе си, докато не се осмелиш да искаш повече от живота. И колкото по-голям си на години или на постижения, обикновено си все по-сам. И по ирония на съдба все по-малко са онези, с които да ги споделиш. За съжаление.

Превключи програмата, мини на следващата страница

Ерих Фром и изкуството да обичаш

За останалите тайни на града последвай Instagram профила ни и спечели колекция класни български вина