Как се умира от любов по петстотин пъти на вечер?

За мъжете, които крачат около нас като богове

  • 24.02.2019
  • от Стефани Калчева

Има ли толкова красиви думи за мъже, поне наполовина толкова хубави, колкото тези на Рахнев за неговата муза? Някак не е прието да се опоетизира силната мъжка фигура, защото нали точно затова е силна, внушителна, непоклатима, съвършен контраст на уязвимото ефирно момиче, за което се пеят песни и пишат поеми. Онова, което уж го канят на танц в кухнята, докато си връзва косата. А кой го кани всъщност, нека обърнем поглед и да се вгледаме по-внимателно в тази фигура.

Това е обяснение в любов за онзи мъж с главно М, който успява да се справи с всички внезапни женски капризи и настроения.

Който става рано, отива на работа, плаща си тока и не забравя рождения ти ден. Онзи, когото искаш да запознаеш с цялото си семейство и чиято умалена версия се надяваш да видиш един ден как прохожда. Отсега ти казвам – не го приемай за даденост. Абсолютно клише е, че само ние имаме нужда от внимание, което, нека си признаем, никога не е достатъчно. Или е прекалено и ни е досадно, или го търсим под дърво и камък и после се оплакваме на приятелките си, а те кимат състрадателно с глава и пуфтят.

Гледам го и знам, че колкото и музеи да обиколя, никога няма да се възхитя повече, отколкото когато сутрин се усмихва в съня си. Не знам какво се случва в това поле на въображението, но знам, че може всичко. Да готви, да смята без калкулатор, да полива цветя, да вдига тежко, да прави магии с бушони, хладилници и тостери. Знае породите на кучетата и накъде е север. Пее в таксито и ме кара да се заливам от смях. Шепне ми на ухото и се изчервявам чак до ушите. Говоря за конкретен мъж с главно М, но не само защото...

... онзи мъж с главно М не разбира винаги защо плачеш, но не се подиграва и не ти се сърди. Великодушно приема, че емоционалният ти компас понякога бърка всички посоки. Че се губиш лесно дори на познати улици и че плачеш на филми.  Когато го гледаш, ти се иска да му готвиш, пееш и да рисуваш малки сърца в огледалото в банята. Мъжете също са емоционални същества, просто не по нашия начин. Пак ще кажа и сигурно не за последен път – не го приемай за даденост. Изненадвай го, обичай го, казвай му го, остави му тайно малка бележка в якето, не го ограничавай и не го питай постоянно къде е и с кого е. Не стискай до кръв с клещи нещо, което е прекрасно точно защото диша спокойно.

Докато спиш,
броя луничките ти,
бенките, 
точиците 
и дупчиците от варицела
и ги сравнявам с вчера.

Картографирам тялото ти.

Ако се промениш,
ще забележа 
първа.

Препрочитам стихотворенията на Бояна Петкова и си мисля – тази жена знае как се боготвори един мъж. И не говоря за начин, който да принизява теб самата или да те кара да се чувстваш недостатъчно добра. Боготворенето не е само това, надявам се, че се подразбира. Говоря за искреното обожание, което е необходимо като дишането. Ако не можеш така, пусни го този мъж, защото някъде там има жена, която подобно на Едит Пиаф ще умира от любов по петстотин пъти на вечер само докато произнася името му. 

Ако заспиваш до музата си всяка вечер, значи си щастливец.

Обичай по всяко време на годината.

Последвай ни в инстаграм.