Нещата от живота

Момчетата, които пренесоха усещането за „пясък-в-краката, чаша-в-ръката, слънце-малко-над-водата“ на софийската клубна сцена.

Те са в дъното на нощния живот в София от точно 10 години. Събират се на 13 февруари през 2009-а, водени от любовта към музиката и с абсолютно същия хъс са заедно и днес.

В текущия им състав попадат имената на Emil Prize, Sava, Kickon, Crash, Xonic и довечера ще вдигнат EXE във въздуха по повод рождения си ден. Ние пък ги привикваме на очна ставка, за да ги поразпитаме за това, как успяха да възпитат публиката си, какво им даде и какво им взе музиката и накъде са се запътили през следващите 10 години.

От идея до неизменна част от клубния живот – как започна всичко?

Emil: Ако трябва да бъда точен, всичко започна от едни партита в малък клуб на Орлов мост, наречен Jazzy, на Лили Йончева. Мисля, че беше 2004 – 2005-а. От там през Кемп партитата в Стария Шугър, Ялта, Микстейп 5 и т.н., та до днес в Exe. Като Camp Sessions тази седмица правим 10 години от първото парти в Ялта на петък 13-и 2009. 

Kickon: В дъното на нещата беше желанието ни да се събираме с приятели, да си пием и слушаме хубава музика, като на морето. Пиенето ок, ама музиката не навсякъде беше ок и затова започнахме ние да си я пускаме. Постепенно нещата се разраснаха и партитата започнаха да се радват на огромна популярност. В клуб Ялта бяха най-яките ивенти!

Lilo: Аз се включих в колектива по-късно, но имам предположение как е започнало всичко – едни хора, отдадени и влюбени в музиката и тогавашния vibe на летните морски емоции, са решили да пренесат усещането за „пясък-в-краката, чаша-в-ръката, слънце-малко-над-водата“ в софийската клубна сцена. Тоест 

двигателят на Camp Sessions винаги е била музиката, подкрепена от онази носталгия по летните месеци, която ни кара да се усмихваме. 

Има ли промяна в първоначалния отбор?

Emil: Имахме моменти, в които се увеличавахме на брой  за съжаление имахме и такива, в които намалявахме. Сега всеки си има свой път и цели, защото това е естственото развитие.

Lilo: Аз например се включих на по-късен етап например. Официално бях поканен да се присъединя в Camp-a в началото на 2013-та, а обявяването се случи на 15.02.13 – четвъртия рожден ден на колектива (брутално парти с гост Jazzsteppa). Иначе казано, предстои ми и личен рожден ден, макар и по-скромен –шест години като част от crew-то.

Трудно ли ви беше да се опазите?

Lilo: Хубав въпрос. И да, и не. Да, защото много неща се промениха, най-вече обстановката и хората. Не, защото двигателят на цялото винаги е била музиката, тоест общата ни тема е една и съща и това не може да се промени.

Защо е по-добре да си в подобен колектив, а не е всеки сам-съм-си-рекърдс?

Emil: Няма по-хубаво нещо от това да се срещнат няколко човека с еднакъв хъс и любов към музиката и създаването на събития за хората, които я уважават. А и все някой ще се сети да вземе бира и нещо за пиене, ако другите са забравили.

Sava: Освен това, когато някой изпита демотивация, има кой друг да поеме руля и да оправи нещата. Също брейнстормингът работи много по добре, когато сте поне няколко души. Освен това сам да се оправяш с всичко, когато дойде време за организиране на парти, е нещо, което на никого не бих препоръчал.

Kickon: Хубавото на колектива е, че повече хора раждат повече идеи. И като идеите и страстта към музиката се обединят, става хубав продукт в повече от случаите. А и е по-забавно!

Lilo: И аз съм на мнение, че колективните усилия винаги са по-силни и движещи. 

Хората около теб ти дават заряд и мотивация, особено тези, за които сега говорим – Emil Prize, Kickon, Crash, Sava… 

При тях няма и миг бездействие, което генерира прогрес, който пък води до едни от най-яките партита в София в продължение на десетилетие. Това е забележително!

10 години не са много, но не са и малко – как се променихте вие и клубния живот през годините?

Emil: Погледнете какво се случва на сцената. We Trap взе награда за най-добро парти на годината, развиващо хип-хоп културата и нас. Liquidizer се наложи като едно от най-качествените събития за дръм и бас у нас. Поредицата от партита в Терминал 1 с гости, представящи UK брейкс, джънгъл и днб сцената, като Krafty Kuts, A-Skillz, JFB, Ed Solo (който сме поканили за 10 години CS), Deekline (който предстои да пръсне клуба за 5-ата му годишнина на 23-и този месец), Lerroy Thornhill от The Prodigy на 22 март. И предстоят още много… Дано сме успели да променим нещо, и то към по-добро.

Kickon: За тези 10 години, много музика се излуша. Поехме по пътя си, всеки с неговия проект и стил музика. Аз разбрах че най-много харесвам Liquid drum and bass. Като цяло това е моята музика.

Lilo: Мисля, че въпреки възрастта ние сме си същите келеши, които обичат хубавата музика и добрите партита. Всеки нещо го тегли нанякъде, но (и тук се повтарям) – общата ни тема и двигател са едни и същи. Колкото до клубния живот, специално за София той винаги е бил на приливи и отливи, поне според мен. За колектив, който се занимава с различни стилове музика, това е по-голямо изпитание, отколкото за силно стилизираните такива. Въпреки това всеки от нас е активен в собствената си среда и доброто настроение продължава! Освен това мисля, че последният отлив си отива и идва ред на мощен прилив. Ако трябва да бъда честен, завиждам на по-младите от себе си, предстоят им доста интересни години на музикално израстване!

Има нещо, което обаче си остана същото – клубният живот в провинцията. Т.е. липсата на такъв. Как може да се разреши този проблем, според вас?

Lilo: Сложен въпрос, но ще се опитам – клубният живот не е свързан само с клубовете, той е въпрос на любов към музиката. В клубовете можем да очакваме меломани и хора с добре възпитан вкус, а това отнема време. Съвсем нормално е София да е малко по-напред от провинцията в това отношение, но не смятам това за минус – напротив, по-скоро е отговорност. Всички заедно – с колективни усилия – успяхме да създадем нещо в София, би било чудесно да успеем да „заразим“ цялата страна, но това не може и не бива да става насила. Търпение му е майката! И, както винаги, качествена музика.

Emil: Аз лично се опитвам да му дам каквото мога от години, но усещам как напоследък сякаш съм се отказал. Показателно е примерно това, че не съм пускал в Пловдив от половин година, може и година да е с едно-две изключения.  Сцена има в провинцията, но в други измерения и от нас българите зависи те какви ще са. Все пак като дойде август няма столица няма провинция, всички сме на морето в кюпа.  Да видим тогава каква е сцената? 😉

Sava: За съжаление, и при мен така седят нещата. Въпреки, че стилът, който пускам в момента е в своя пик, хората не знаят новите парчета. 

Много, често се е случвало да идва някой да иска нещо по “познато” докато пускаме ново парче с над 70 милиона гледания. 

Но няма да обвинявам хората, би трябвало да си търсим грешката в нас диджеите, особено локални за градовете си, защото те носят отговорност също да запознават хората с новите тенденции. Пловдив добре върви на фона на останалите градове, но това е единственото град, в който ходим по често и ни липсват останалите.

Да речем, че е лесен да дефиниране стилът музика, който е с приоритет извън София, при вас обаче ми е трудно да определя – колко жанрови са партитата ви? С други думи как можете да опишете стила си?

Lilo: Ще отговоря много общо – искаме хората да пеят, а не да пият. С други думи, целта е да ги движим постоянно по време на партитата ни.

Не е лесно да пренесеш плажа в някой софийски клуб, но успееш ли – няма по-велико нещо.

Колкото до жанровете, отговарям за себе си – винаги съм гравитирал около funk/breakz/hip-hop и съответните им производни.

Emil: Аз обичам да определям стила си като Drum&Brazz. Харесвам “живият” Drum&Bass звук , с много джаз, фънк и игриви баслинии. Но никога не се ограничавам в един стил, освен ако не го изисква характера на събитието. Понякога просто ми дрънва в главата някое парче на Black Eyed Peas, Gorillaz или Anderson Paak, Chance The Rapper и просто ги пускам в сета някак си.

Sava: Всъщност това, което пускам много ще зависи къде си ме отркивате. В Exe на WE Trap следвам Best Kept Secret визията за пускане – нова вокална, хип хоп музика от Америка и Европа, примесена с Англииски грайм. В бар Петък, ще отпусна и ще чуеш baile funk и прави биитове, ремикси и инструментална музика. Всичко опира до мястото и случая.

Какво се слуша най-много сега, на какво се кефят хората?

Lilo: На този въпрос ще получите пет различни отговора, сигурен съм. За мен безапелационно последната вълна в hip-hop-а е най-разпространена към този момент.

Emil: Нека Савата да каже, все пак club EXE  и WE Trap току що взеха награда.

Sava: Може и да се лъжа, но сме някъде на шестата година откакто почнахме цялата идея с Trap музиката и се радвам, че най-накрая успяхме да създадем парти, което да е получи заслуженото внимание. Очаквах, че стила много по отдавна ще завладее клубовете, но както много други максими, за България това се оказа отново закъснялата вълна. Ако се опитам да опиша музиката, мога да кажа, че тя е доста по изчистена от преди. Продуцентите се целят да правят по дълбоки и интересни звуци. 

Отдавна изчезна големия кик и снеър, които владяха музиката, сега хората търсят нещо по raw като звучене, но в същото време различно от старото.

И не на последно място, това което ние много се постарахме и с Best Kept Secret и с We Trap беше да направим парти експириънс , който прилича на електронно парти, но е рап парти. Това доста промени нещата за нас.

Кой е най-големият ви гаф досега?

Kickon: На едно парти в Ялта бях толкова пийнал, че слагах дисковете под плеъра и се чудех защо по дяволите не ми тръгва парчето? След няколко неуспешни опита се огледах и видях че всички зад мен на пулста се счупват от смях. Е и аз се посмях хаха

Lilo: Олеле, ужас. На първото ми пускане в Ялта (Боро ме беше поканил, може би 2010-та или 2011-та), бях в доста интересно състояние и незнайно защо пуснах едно парче, на което стана пого. Ще повторя – пого в Ялта. Not cool, man, not cool.

Sava: Един е , но ми е постоянен. Не обичам да си отварям социалните медии, лош съм в отговарянето на време на всякакви тип съобщения. Нямам някоя задна мисъл, просто предпочитам да правя музика през това време. Извинявам се, на всички, които не са получили отговор от мен навреме. Не е нарочно.

Партито, което ще запомните?

Kickon: Може би едно от партитата на 23 декември, когато до 2 часа имаше опашка от хора на вратата пред Ялта. Имаше адски много хора, много приятели се бяха върнали от чужбина. Имаше супер як заряд цялата вечер. Естествено всички танцуваха до 7 сутринта.  Другия отговор, който бих дал е: НЕПОМНИ.

Emil: За мен ще си остане:… когато поканихме Ед Соло на наше парти във (вече    новия) Шугър, преди 10 години. Такъв див и първичен хайп съм виждал само още няколко пъти след това, но тогава беше за първи път и никога няма да го забравя.

Sava: Емил забрави да ми каже, че ме е писал за февруарското парти за 2 години Camp Sessions, когато реално ме приеха в крюто. Звъни ми телефона един съученик и крещи “Ейй ще пускаш в  Yalta, това е велико, браво евала” а аз грам не разбирам какво ми говори. Отворих си фейсбука и бях написан на флаера. Определено ще запомня това събитие.

Да се върнем реалността и тя е такава, че къмпинг роматиката, покрай която се създадохте, с днешна дата си отива поради много причини. Как ви се отразява тази мила родна действителност?

Lilo: Лично на мен – никак. Тъжно е, разбира се, случващото се, и е нередно. И трябва да се борим с тези неща, доколкото „властта е в народа“. В личен план, обаче, човек не може да изгуби нито любовта към музиката, нито тази към морето и пясъка. Съответно, при достатъчно добро желание, човек винаги може да намери това, което търси. Именно затова имаме рожден ден сега – тези неща не могат да бъдат премахнати лесно или бетонирани в миналото. За разлика от плажовете ни, де. Последното е тъпо.

Emil: Отразява ни се директно на 100%. Camp Sessions партита вече няма в онзи смисъл от преди години. Свежи, усмихнати млади хора обичащи този начин на живот през лятото на пясъка, които искат след поредния силен сезон на да си продължат еуфорията и в София. Все още го чувствам този вайб в Бар Петък, Терминала и Суич.

Всичко се промени от къмпинг лайфстайла в България до нашето крю. Но това е нормално, всичко се променя само Лили и пирамидите са си все същите, докато някой не ги заравни заради гледката му към Нил.

Какво ще си вземете от онези времена, какво ви липсва най-много?

Kickon: Най – много ми липсва ергенския безгрижен живот от тези години (хаха).

Lilo: Старите муцуни. Съвсем нормален процес – с възрастта хората излизат по-рядко, идват нови. Сигурен съм, че на 15-ти в EXE ще се съберат хората, заради които започна всичко и които, в крайна сметка, движеха нещата и правеха нас щастливи, а ние им отговаряхме с качествена музика и брутални партита.

Emil: На мен лично ще ми липсват най-много паржолите, които си правехме у нас след силен и успешен кемп уикенд в Ялта. Събирахме се всички доволни и заредени, за да сложим и малко твърда храна в устата.

Почерпете ни с парчето, което сте въртели най-много през тези години…

Kickon: Stanton Warriors – Good Vibrations е може би едно от тях

Emil: Rusko – Everyday (Netsky Remix)

А артистите, които си имат запазено място в плейлиста на всяко парти…

Emil: Моите са Ed Solo & Deekline разбира се. Hot /Jungle Cakes, Punks, Ram Records, Planet V. Артисти: ShyFX, Chase&Status, The Prodigy, Benny Page, Phibes, The Prototypes, Calyx & Teebee, Gramatik, The Freesylers, Krafty Kuts & A-Skillz….etc. Списъкът е безкраен.

През първите 10 заедно преживяхте много неща – любови, раздели, сватби, деца, какво си пожелавате да ви се случи заедно през следващите 10…

Kickon: Да бъдат по добри следващите 10!

Lilo: Да увеличим семейството, да движим хората, да усмихваме себе си и публиката, да ставаме все по-добри! Rock on!

Emil: Аз лично си пожелавам да успея да преборя най-трудното ми предизвикателство в живота до сега, а именно да успея да бъда себе си и добър баща едновременно. За другите от крюто пожелавам да продъжават да пръскат клубовете по шевовете с качествени събития и да следват това, което ги зарежда най-много в музиката и живота. Другото е ежедневие, а живота няма Cue.