Още 20 култови клуба, останали в историята на София

Още няколко култови места в София, които вече живеят единствено в разказите ни

  • 08.02.2019
  • от Тео Чепилов

Поради огромен читателски интерес, граничещ с интернет бунтове и вълнения, ето го дългоочакваното продължение тип допълнение с още 20 софийски клуба, за които вече се носят само легенди. Разностилието на тази селекция идва от факта, че покрива близо 30 години от нощния живот на столицата. Снимки няма по обясними причини. Моя личен архив го изяде кучето на сестра ми, с вашите усмивки от старите парти ленти не знам какво се е случило. Може би така е най-добре. Веднъж за един материал събирахме стари снимки и помолих един приятел да разрови кутиите у техните. Той ми каза: „Копеле, намерих много, но в никакъв случай няма да ти ги покажа“. И без това историите винаги звучат по-героично на думи.

В тази връзка, пусна ли глас за Go Drink & Food Awards 2018?

Blaze 

Blaze сякаш се появи от бъдещето в края на 90-те. Във време, когато баровете бяха с интериора на люлинско квартално кафе, в Blaze се влизаше през метална врата на сейф, имаше стена, покрита с минималистични квадрати и хитри решения за всяко от ъгълчетата вътре. Освен това с локацията си на „Славянска“ 36 беше непобедима пре-парти точка – тогава всичко се въртеше около Паметника.

Blaze успяваше да събере на едно място скейтъри, кисели гъзари, циклисти, елита на софийското пиче и прогресивни гангстери,

всички от които се забавляваха под звуците на ню диско и прогресив мелоди хаус от резидентите Rocco, Fozzy and Valentine. И така безброй години. „Блейза“ се пенсионира, сега на мястото му има айриш пъб, а концепцията му с част от редовните посетители е преместена в Bar 75.

 

Баба Яга

Барчето на „Баба Яга“ още съществува, но вече няма нищо общо с общонационалното културно средище, което беше през 90-те. Причината за това е повече от ясна – всеки там беше зает с един специалитет и ти се сещаш за какво става дума (намигане).

Неслучайно при излизането на дебютната си касета „Боздуган“ „Ъпсурт“ разлепиха с рекламни плакати точно тази зона на София.

„Баба Яга“ беше епицентърът на отворените хора за сезона и ако си търсиш гадже, компания или просто наркотици, логично това беше първа точка в маршрута ти.

 

Mono

Mono се появи от създателите на Chervilo като едно електронно мини клубче с универсална функция – идеално място за срещи през деня благодарение на слънчевата си локация, паркинга и няколкото маси отпред, то бавно набираше скорост през нощта, за да се превърне в най-горещата афтърпарти точка след превъртане на играта. Постоянното диджейско присъствие включваше Иван от Chervilo, Rocco от Blaze и всички от Metropolis.

За афтърите по-добре да не отваряме дума – каквото се е случило в Mono, си е останало в Mono.

Сега на същата локация се помещава едно от кафетата на веригата Memento, така че малка част от легендата продължава да живее.

 

 

Tequila

Тук визираме първата Tequila, на Паметника „Левски“, която имаше далеч по-емблематичен статус от продължението по-късно до „Опашката на коня“. Първото софийско заведение, успешно разработило формулата „всеки ден е петък“, при това в години на крайна икономическа нестабилност. Само за справка дори в най-мрачните исторически периоди Tequila се пръскаше по шевовете – опашката от коли отпред реално превръщаше булевард „Левски“ в охраняем паркинг. Интересен факт: това е заведението, в което изгрява звездата на Жужу, впоследствие собственик на Chervilo и Carrusel. Зад пулта се изявяваха Vasquez, Фози и резидентът DJ Киро като

миксът от стилове беше еклектичен, но гарантирано разцепващ.

 

Лятното Alibi

Макар и просъществувал само няколко години, този клуб разположен в Колодрума на Борисовата градина със средна посещаемост от 3000 на вечер, успя да докосне завинаги цяло едно поколение. Най-голяма истерия зад пулта предизвикваше DJ Ради с фънки миксовете си, овации също обираха Steaven и Смърфа.

В рамките на тези няколко лета се родиха и разбиха приятелства, хората имаха време да тръгнат, скъсат, тръгнат пак и скъсат отново,

изобщо животът с необратимия си кръговрат завъртя всички замесени.

 

Copacabana

Друго епохално явление в летните софийски месеци беше Copacabana, разположена на мястото на сегашното Kino Cabana. Като всяко легендарно заведение и това печелеше с един непобедим фактор, а именно уникалност – нямаше друго място с толкова удобна локация, толкова огромно открито пространство и толкова невероятен микс от бъдещи селебрита.

Общо взето, всички онези физиономии, които впоследствие превзеха ефира – от Део и Боби Турбото до всички знайни и незнайни момичета с табелките в „Сблъсък“.

Причината за това е повече от логична, телевизионният мега продуцент Нико Тупарев беше един от собствениците.

 

Пънка (Калното)

Разположен в близост до дупката за метрото при „Тодор Александров“, което в края на 90-те изглеждаше като невъзможна мечта, клубът с официално име „ХАОС“ беше по-известен като „Пънка“ и „Калното“.

Както прякорът показва, за да стигнеш до клуба, се налагаше да минеш през доста локви, а в самото заведение тинята продължаваше да бълва отвсякъде.

За щастие нямаше как да разбереш, че си станал до ушите в кал – вътре осветлението беше минусово с постоянен блиц, а по стените имаше окултни картини като от хорър филм. Собственик беше легендарната ъндърграунд фигура Иво Дългия, а сред диджеите бяха Плебея и Здравко от R.O.B.T.F.. Дори имаше и концерти, примерно на Alien Industry и ТЪМНО. В поп културата пък Пънка завинаги е увековечен със статия във „Вестник за жената“ в рубрика „На дъното“ със заглавие „Хора плъхове се валят в калта“.

 

Porno

Концептуалното продължение на Copacabana, но вече с порасналите версии на шоубизнес елита, няколко години по-късно. Сред атракциите бяха безобразни безпаметни партита във всевъзможните скрити пространства, танци на пилона, танци на бара, танци без танци и всевъзможни ситуации. Едно от последните заведения, което налагаше строг дрескод и не можеше да се влиза с кецове, което правеше вакханалията още по-забавна –

нищо не се доближава повече до чистия детски фън от стилно облечени, излагащи се хора.

 

Inferno

Със сигурност едно от най-стилните заведения в историята на града, запазено за ценители и разбирачи. Пре-парти хот спотът се разполагаше на два етажа до ъгъла на „Левски“ и „Нансен“ и между 10 и 1 във важните за излизане дни предоставяше изискана стилна атмосфера и елегантен хаус микс от пулта, разположен между двата етажа.

Макар и просъществувало едва няколко сезона, Inferno остана в спомените на всеки, стъпвал там поне веднъж.

 

Йолита

Един от първите клубове, отворил врати в зората на демокрацията, на най-логичното за целта място – в двора на МЕИ. Все пак в години на безжалостен градски транспорт и безумни цени на такситата най-сигурният начин да си осигуриш приток от младежи беше да разположиш нощно заведение в близост до наличието на десетки хиляди такива, а именно Студентски град.

Самият факт, че хора от цяла София са се вдигали дотам, за да чакат на 100 метра опашка и после да ги забавляват Тони Джи и Лайсната, е показателен.

След силно начало и серия перипетии през годините „Йолита“ отстъпи на по-голямата си сестра „Домино“ при автоконкуренция от същата верига заведения и просто изчезна.

 

Домино

Разположено на локацията на студентска дискотека от социализма,

„Домино“ влезе на пазара със закъснение, но пък бързо и ефективно, меко казано, разцепи мрака.

За целта помогнаха по-голямото пространство, по-добрият звук и двата непобедими диджейски тандема зад пулта – Giorgio Bи Steaven в едната силна вечер срещу „диджеите на народа“ Станчо и Тони-Джи в другата. Впоследствие хип-хопът надделя над електрониката и „Домино“ се превърна в клуб с предимно черна насоченост под името „Алигатор“. Някъде там зад пулта и Тони Джи влезе в историята като първия човек, направил скреч с пенис. Историята мълчи дали е имало втори.

 

Black Box

Стартирал като техно клуб с луксозен интериор, ВИП зона и гигантски диско глобус на тавана, Black Box някак си еволюира в нещо средно между 4km и Terminal 1 – концерти, бира на достъпни цени и алтернативна тълпа, без значение от ивента. А ако говорим за еклектика в афиша,

там в един и същи месец можеше да гледаш блек метълите Behemoth, тотал щета на H.M.S.U., техно титана DJ Rush и нюйоркските хардкор легенди Agnostic Front.

Общо взето, с толкова богат културен афиш е трудно поне едно събитие да не те е закачило. След серия от обрати този колоритен парти център окончателно затвори врати в началото на десетилетието.

 

Ритъм

С някаква магия дискотека „Ритъм“ успяваше да събере тийнейджърите от цяла София в най-непарти точката на картата, а именно подлеза на булевардите „Гоце Делчев“ и „България“. Говорим за период от историята, в който Vanilla Ice беше сериозно кул, а брейкът още объркваше хората като явление. Със сигурност там се правеха първите „черни“ партита, преди изобщо термините рап и хип-хоп да съществуват като свободна употреба в българския. Като всяко легендарно място и това си отиде с гръм и трясък – в случая с пламъци. 

В момента там има няколко дребни нотни реликви от някогашния купон и магазинчета за чорапогащници.

 

Neon

Не точно клуб, а по-скоро шано бар за редица богоизбрани, Neon се помещаваше зад сребриста врата на „Паренсов“ и беше собственост на DJ Ради, който също така почти перманентно висеше там. Neon се рекламираше от уста на уста, заради това и статутът му беше повече от култов –

всичко там създаваше усещането, че отиваш на гости у някого, а не в заведение.

Това му помогна и да се задържи толкова дълго време като една от атракциите на алтернативните маршрути в нощна София.

 

Big Ben

Едно от най-жестоките ъндърграунд места, които са съществували в София, разположено толкова далеч от света, че пичка си лелина би било комплимент – завод в близост до Военна рампа. Въпреки това благодарение на уникалната селекция от чужди диджеи в епоха, когато винилът с музика беше дефицит, Big Ben се пръскаше от партита със сериозна посещаемост.

Говорим за време преди GPS-ите, когато не всеки имаше мобилен телефон, още по-малко минути в него.

Също така веднъж достигнал лелеяната врата на клуба, някой вътре трябваше да чуе звънеца, за да ти отвори – по-скоро да види мигащата червена светлина. Истинско върховно дъно.

 

Bukowski

Макар и просъществувал за кратко, клуб Bukowski успява да остави своя отпечатък върху нощния живот на София. С комбинацията си от кул име, хитър интериор и безкомпромисен хаус саунд, разположеното на „Белчев“ местенце скоро след откриването си започна да се пръска по шевовете.

Все пак говорим за клуб с 50 места, така че всяко парти вътре се усещаше като частно.

Впоследствие дойде ерата на афтърите там, а после един ден Bukowski се превърна в „Петното на Роршах“ – никой не разбра защо. Сега локацията е безлюдна.

 

Escape

Ако проследим ретро парти четвъртъците назад-назад до генезиса им, стигаме до Escape.

В продължение на години клубът беше епицентър на парти потока с микс, който няма как да сгреши – дупéта и пичéта.

Като повечето велики клубове и тук имаме разделение на няколко периода – ценителите припознават „стария“ Escape, онзи с диджей пулта на първия етаж, като истинския. Второто му превъплъщение с диджеите, качени на втория етаж, се радва на по-малко почитатели, макар че тогава пък на върволица през клуба минаха едни от най-големите имена на електронната сцена. Изобщо клуб, в който всеки има поне една вълнуваща история, е култов откъдето и да го погледнеш. Сега локацията продължава да живее, само че под името Terminal 1.

Neron

Най-легендарният клуб от 90-те, който буквално създаде нощния живот на София.

Разположен на мястото на легендарната соц дискотека „Кафе Театър“ или сегашния Sofia Live Club, Neron още с отварянето си успява да събере парти елита на столицата, даже няма място за всички желаещи и отпред редовно има опашки. Понеделник е един от най-силните дни и неочакван лейдис найт с над хиляда души на дансинга. Резидент е Giorgio B, който за първи път в историята вкарва модерния електронен саунд на сезона, а интериорът е невиждан дотогава лукс. Макар и съществувал едва 4 години между есента на '93 и пролетта на '97, Neron е оставил толкова траен отпечатък в съзнанието на определени хора, че само споменаването му може да накара големи мъже да пуснат сълза.

 

LifeHouse

Новата ера на хаус сцената у нас започна от LifeHouse – „Витоша“ 12 с вход от страната на „Денкоглу“. Създаден на прага на милениума и отстоявал позиции до 2008, LifeHouse беше повече от просто заведение – там се родиха диджеи, продуценти и субкултури. Ако имаш сили, също така това беше мястото, където можеше да направиш четиридневен уикенд: техно старт в сряда, после четвъртък с парти на Tochka, Friday Overground със старт в Blaze и традиционно силната събота със собственика DJ Giorgio B. През годините зад пулта на LifeНouse минаха стотици огромни имена от хаус сцената, включително първите бг партита на Desyn Masiello, Simon & Shaker, DJ Dimas и Paco Maroto. На епичен афтър оттам се е разбивал дори самият Sharam при първото си гостуване в София.

Общо взето, ако не си бил поне веднъж в LifeHouse, не си живял.

 

Детската „Ялта“

YALTA CLUB съществува вече близо 30 години и все така работи. Поради неколкократното му споменаване в коментари под първата статия за легендарните столични клубове, решихме да го включим под вида на „старата „Ялта“ – онази от 90-те, с DJ Ради и детската дискотека. Тогава действието се развиваше на същата локация, но сградата беше далеч от космополитния стъклопакетен шедьовър, който всички асоциираме с YALTA сега. Първото нощно заведение след политическите промени у нас, клубът отваря врати с DJ Bobby I и DJ Giorgio B за резиденти, а по-късно зад пулта започва да се изявява младият Ради, който бързо се превръща в звезда.

Общо взето, няма софийски тийнейджър от 90-те, който да не е минал през въртележката на „Детската „Ялта“, така че спомените там са свързани с много носталгия.

А ако има нещо, което тази статия доказа, то е, че носталгията е по младостта, не толкова по заведенията. 

Вижте и останалите 5 легендарни клуба, останали в историята.

СПЕЧЕЛИ си две еднодневни лифт карти за Боровец.

Последвай ни в Инстаграм.