Иконата на модернизма, буди възхищение и днес

Ако можех да пътувам назад във времето или имах едно желание, подарено ми от овехтял дух от бутилка, бих избрала да се върна в ХХ век. Да нося широкополи шапки, да бохемствам като Хемингуей, да вдъхвам мириса на стара хартия и да докосна пишеща машина, която още помни болката, с която думите са излизали, без шанс за поправки, без пестене на хартия. Ако можех да се завърна назад във времето, щях си пожелая да се срещна с Вирджиния Улф.

Почти мога да видя как седи в любимото си кресло, уморена от войните пацифистка, бореща се за равенство в един свят, доминиран от бели мъже,

тихо проправяща си път към литературната сцена и изпълнена с неясни страхове, с облака на депресията, винаги висящ над главата ѝ. Говори ми за Достоевски и пуши цигара. Не знам дали е пушела, но така си представям истинската феминистка от ХХ век – кръстосала крака под полата на роклята си, защото не иска да крие женствеността си, с гордо вдигната брадичка, защото знае и може повече от много от съвременниците си мъже.

Който е чувал за Вирджиния Улф, има защо да се страхува от нея. Смела жена, прекарала голяма част от живота си в психиатрични клиники, винаги на ръба на нервната криза. След като преживява загубата на майка си, още в ранна възраст започва да страда от психотични епизоди, които не спират да я преследват и през следващите години. Бори се с болестта си до самия край, който сама слага.

Също както изписва последния ред на Госпожа  Далъуей – с удовлетворение за добре свършена работа.

Улф спада към тази група писатели, които сами решават да напуснат света малко преди публиката да се отрече от тях. Лошата критика могат да понесат, но не и отегчението на читателите си. Улф ни оставя с копнежа за още красиви думи и силни женски образи, винаги очакващи мъжете им да се завърнат от фронта или с поглед зареян в светлото бъдеще.

Вирджиния Улф е майка на всички съвременни жени, които смятат себе си за феминистки, без нея настоящето ни нямаше да е каквото е. Писателката е родена в Лондон на 25 януари 1882 г. и този месец празнуваме 137 години от рождението на една от перлите на европейския модернизъм. Слага край на живота си на 59-годишна възраст, когато поредната криза дебне в очакване да ѝ отнеме същността.

Вирджиния Улф е от онова поколение писатели бунтари, които променят литературата, а и целия свят с примера си и с думите си. И днес четем Вирджиния Улф с опит да пренесем нейната действителност върху нашата, а това е невъзможно. Копнеем за нейния Лондон, населен от самота и безкрайно търсене. Позволява ни да се докоснем до един свят колкото измислен, толкова и реален.

Писателката нарича себе си луда. Но ако тя е луда, то ние сме луди… по нея.

Препрочитаме „Литературни есета“, вървим с нея „Към фара“, разговаряме с „Мисис Далъуей“ и спираме да си починем в „Стаята на Джейкъб“. А има още толкова нейни блестящи произведения, за които все не ни остава време.

Когато се опитам да събера всичко преживяно от Виржиния Улф в една кратка статия, откривам трудност в начинанието и си мисля за всичко онова, което не е разказано, което няма да намериш в Гугъл. Отговорите са в романите, които трябва да прочетеш, за да осъзнаеш, и няма кратък път, няма резюме, което да може да те пренесе там, в света на тъжни жени на прага на бягството или на лудостта, връщащи се винаги там, където сърцето ги вика. Живеещи в епоха колкото бляскава, толкова и болезнена, в свят на изискани дами без мъже, защото войната им ги е отнела или защото не се нуждаят от тях, за да са щастливи.

Под перото на Улф са оживели толкова знайни героини, колкото никой руски класик не може да създаде. Дали се е предала на болестта, или се е борела твърде дълго, за да може да го понесе, не сме ние тези, които да съдим. Благодарни сме за всички прекрасни вечери с думите на Вирджиния Улф, чаша вино и без мъже.

Прочети нещо повече за Йордан Радичков.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Последвай ни в инстаграм.