Любовта на бащата

Най-силната и искрена на този свят

  • 15.12.2018
  • от Габриела Стоянова

Баща ми все ми казваше да затварям вратите вкъщи. А аз все ги оставях отворени. И той отново ми напомняше да затварям вратите, тъй като не живея в пещера, а аз ги оставях отворени.

И после порастваш, учиш и отиваш на интервю за работа, на което гледаш да се представиш в най-добрата си светлина, и започваш работа. Обаче, тъй като не си се научил да затваряш вратите, започваш да оставаш след работа, да работиш от къщи, да оставяш различни хора да се възползват от уменията и качествата ти.

И после порастваш, виждаш приятел от детството и тъй като си красива и добра, а и не си се научила да затваряш вратите, няма проблем, пускаш го, без много да му мислиш. Защото в любовта най-важното е хората да се обичат.

Обаче не е точно така. В любовта е също толкова важно да караш хората да чукат. Важно е в любовта хората да се представят, да разказват за себе си, за родителите си, за бившите си гаджета, да се стараят, да полагат усилия, да се доказват. Контролно-пропускателния режим с други думи е важен по отношение на любовта.

Бащата е първият и най-важен учител в изграждане на умението да поставяш граници и да се уважаваш. Бащата е символът на условната любов.

С други думи, ако си си написал домашното, бащата трябва да те потупа по рамото и да ти каже „Браво“, ако изкараш шестица по математика, да се гордее с теб, ако изкараш двойка, да те накаже. Според Ерих Фром, германски психоаналитик, свързан с  Франкфуртската школа на критичните мислители, в условната бащина обич откриваме негативна и позитивна страна. В негативната страна е залегнал принципът на подчинението именно поради факта, че бащината обич трябва да бъде заслужена и може да изчезне, ако детето не прави това, което се очаква от него. Позитивната страна е свързана с това, че тя, за разлика от майчината обич, не е извън волята на детето и то може да я има, полагайки усилия за това. Според Фром без условната бащина любов децата не успяват да развият правилно чертите от характера си, а липсата на родителското тяло или прекалено снизходителни родители е основна причина за неврозите.

Моят баща все ми казваше да затварям вратите, тъй като не живея в пещера. Проблемът беше, че нито веднъж не ме наказа, задето не затварях вратите, не положи усилия да разбера колко е важно ги затварям тези врати и защо е важно да ги затварям, така че аз в детството си не научих този урок. Започнах да го уча по-късно, от други учители и всъщност доста учители се погрижиха за това да се образовам по темата.

Първите учители в живота са родителите ни, но самото обучение продължава и след като напуснем бащината къща, дори и след като самите ние станем учители.

Размисли се за малките неща в живота.

И за греховете хорски.

Последвайте ни в инстаграм.