Нещата от живота

Когато ти липсват хора, не ти трябват вещи

Не съм сигурна, че вярвам в коледното чудо, което ти се случва, ако го поискаш наистина силно. Обаче този път ми трябва и ще го чакам до Коледа. Всички, които по някаква причина ще видят любимите си хора чак тогава, също.

Има нещо в седмиците преди Коледа.

Това хич не е време да си сам, не е време да загубиш надежда и да спреш да се надяваш, че онова, което толкова искаш, все някога ще дойде. Или този, когото чакаш.

Тогава самотните са най-сами, а вероятно и щастливите са най-щастливи.

Да хванеш твоя човек за ръка топли повече от всички ръкавици на света. Само че на разделените не им се празнува. Колко ли пъти през декември всички, които обичаш, са до теб и не го оценяваш истински, докато един от тях просто не се качи на самолета и прегръдките вечер се заменят с разговори по вайбър.

Сега разбирам защо „Всичко, което искам за Коледа, си ти”, макар и ужасно изтъркана, остава хит толкова години. Защото било вярно. Когато ти липсва човек, не ти трябват вещи.

Искам само да знам как си, самотно ли ти е вечер, сещаш ли се как правехме снежни топки, докато ръцете ми посинееха, и как се наливахме с греяно вино на коледния базар.

Не ми трябват кутии с красиви опаковки, пълни с вещи. Искам да си до мен в тези непоносимо дълги вечери, в които се стъмва в пет, защото в този студ дори не ми се излиза. Студът не е само в температурите, а в отсъствието на тези, които превръщат къщите в дом.

Колко ще е хубаво да правим баналните неща, които приемах за даденост. Скоро ще продават елхи на всяка спирка, къщите ще замиришат на мандарини, по телевизията ще дават коледни филми и искам само да си тук. Да видя носа ти зачервен от студа и как снежинките се приземяват на лицето ти,

да украсим заедно дома, да обуем дебели чорапи и да гледаме на дивана коледните филми, които и двамата знаем наизуст.

Да сложиш върха на елхата, защото никога не го стигам. За мен върхът ще е, когато те чакам на летището, когато започна да ти тегля куфарите, за да вървиш по-бързо, както правят нетърпеливите деца, тичайки пред родителите си, когато се връщат от дълъг път. Защото нямам търпение да си вкъщи. Това му е хубавото на декември. Всеки ден си представям как, като те видя, че идваш, ще скоча в ръцете ти, а ти ще ме завъртиш като по филмите. Че ще си най-хубавият ми подарък за всичките Коледи досега.

Ти само си ела. Няма значение къде ще сме на Нова година, какво ще вечеряме и дали ще си купя нова рокля, в която да изглеждам красива. Ако си тук, ще съм красива, защото ще съм щастлива. Декември е най-прекрасното време от годината, ако имаш с кого да го споделиш. Тогава магистралите са задръстени, а билетите за автобусите свършват. Защото напук на студа всеки тръгва на път. По празниците пътят не ни разделя, защото ни води  вкъщи – при семейството или при онези, които някога ще се превърнат в такова. И не ни уморява, защото ни оставя на онази гара, на която сме най-щастливи.

Обещавам, че тази година ще обичам зимата.

И ще чакам Коледа с повече вълнение от всичките си Коледи и рождени дни, взети заедно. Оказа се вярно, че когато някой е далеч от теб, осъзнаваш колко го обичаш. Не искам кутии с вещи! Ти само си ела.

Вече е декември и всичките ти тревоги изчезват

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч