Нещата от живота

Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали

Преди повече от 320 години в семейството на Франсоа Аруе и Мари-Маргьорит д‘Омар в Париж се ражда третата им рожба. Кръщават я Франсоа-Мари Аруе и едва ли някой е предполагал тогава, че именно това дете ще надмине и най-големия аристократ в рода си и ще изгрее в историята като ярка звезда. Нито че в бъдеще всички ще се възхищаваме на личността и таланта му. Всъщност не може да се каже, че от страна на семейството не са положени усилия в тази посока. Младият Франсоа-Мари Аруе е бил записан да учи в най-престижното и скъпо училище в Париж, йезуитския колеж „Луи льо Гран“ и още на 10-годишна възраст е съумял да покаже дарбата си и да затвърди присъствието си в тази капсулована висша среда.

Открояващ се като блестящ ученик, владеещ от малък изкуството да съчинява стихове с невъобразима лекота, Франсоа-Мари Аруе създава доживотни приятелства с тогавашния и бъдещ елит на Франция.

Това обаче е само началната предистория на един от най-великите писатели и философи на всички времена. На 21 ноември 1694 година се ражда гений, интелектуалец, отдал живота си на борбата за свободна мисъл, борбата за истина и справедливост, фундаменталния символ на епохата на Просвещението –  Франсоа-Мари Аруе, или просто недостижимия Волтер.

Едва ли е слабо известен фактът, че Волтер е притежавал особен характер и изключително остър и ироничен език. Толкова е вярвал в толерантността и свободата, че се е превърнал в една от водещите фигури на ранния либерализъм и дори се е осмелил да застане срещу католическата църква, използвайки силата на литературата. Осмиващите му стихотворения срещу религиозните канони, определяни от него като фанатизъм, обаче го вкарват в затвора, при това неведнъж, но това не изменя маниера му в никаква степен. Колкото и да е хаплива иронията, с която Волтер си служи постоянно, както в прозаичните си текстове, така и в пиесите, епичната поезия или историческите съчинения, никой не отрича, че

той притежава елегантен и прецизен стил, на който е облегната цялата му репутация на един от най-великите френски писатели.

Нравът е изключителна сила, която никой не може да пребори. Именно той е в основата на това Франсоа-Мари Аруе отново да се озове зад решетките. Едно спречкване между него и френски аристократ се превръща в законово основание Волтер да лежи в затвора, а след това да бъде изгонен от Франция. Тогава за няколко години животът го отвежда в Англия, а престоят му там се оказва повратен. Писателят научава английски и се запознава отблизо с трудовете на едни от най-големите тогава английски философи, с математическото учение на Нютон, с произведенията на Шекспир и т.н., но най-силно впечатление оставят в него английската демокрация и британската политическа система, която е в абсолютен контраст с разбиранията на френските властни.

Тогава в него се ражда идеята на запише личните си наблюдения в книга и щом се върне в родната Франция, да я издаде.

Нищо не го спира и книгата, озаглавена „Писма за Англия“ бива тайно издадена, бележейки истинското начало на френското Просвещение. Само няколко години след това Волтер дава живот и на голяма част от философските си трудове, историческите произведения и на някои от най-забележителните си трагедии. Нека днес почетем деня на неговото рождение, обръщайки поглед към смелостта, хъса и борбата за истина и свобода на словото, както и към недостижимия талант на Франсоа-Мари Аруе, Волтер, припомняйки си великите произведения, които завеща на човечеството. Само малка част от тях са „Едип“, „Смъртта на Цезар“, „Философски новели“, „Простодушният“, „Брут“, „Основи на Нютоновата философия“ и много други, превърнали се във вдъхновение на личности като Маркиз дьо Сад, Фридрих Ницше и Виктор Юго. 

Виж защо обичаме толкова много Ерос Рамацоти.

Виж какво преживявания ти е приготвила любимата столица тази седмица.

Последвай инстаграм профила ни за още всекидневно вдъхновение.