Есента на Оля Антонова

Една феерична поредица за малките неща в живота

  • 21.10.2018
  • от Плами Максимова, Оля Антонова
  • снимки: Ritual Gatherings, Елисавета Белобрадова

Привлекателна, нежна и темпераментна, есента има уникален набор от качества, които я правят любимия ми сезон в града. Тя е изобилие, но и меланхолия; красива е, но влажна и студена. Листата падат, аз пък вдигам телефона и звъня на няколко сладкодумни дами, за да ми разкажат как я карат тези дни. Да съблекат емоциите, които са ги застигнали, и да ги облекат в думи, така както само те си могат. 

Една феерична есенна поредица за малките неща в живота, която да четете за вдъхновение, докато нощите стават все по-дълги... 

Поеми си дъх, представяме ти Оля.

През есента Оля е в истерия и меланхолия едновременно. Стои пред гардероба и се чуди да вади ли зимните ансамбли и колко от тях ще ѝ стават. Лятото е свършило, онази почивка с тюркоаза в морето и пясъка в чинията е просто албум със снимки в облака, а Витоша всеки ден се забулва все повече в мъгла. И смог, разбира се. Оля има нюх за фините прахови частици, вярва, че есента в София е прекрасна, макар пред нея да стои предизвикателството, наречено тонове работа преди празниците и хладно време за бразилската ѝ душа. И предизвикателството да иска да излиза всеки ден от седмицата, но реално да стои в трафика на път за училището на детето. Какво прави Оля, за да си направи есента хубава - няколко въпроса, на които ни отговаря с чаша вино в ръка и телефон, който звъни на всеки 7 минути, защото всички искат билети за партито за Хелоуин.

Храната

Оля обича сезонната храна, обича и да си угажда. Любимите места за хапване са Nicolas ‘360, "Слънце и Луна", "Щастливото прасе" и "Багри". Там порциите са големи, има изобилие от цветове и виното винаги е на ниво. Отиваме у тях, отваряме хладилника и всичко, което пазарува, е от малки и местни производители, с високо качество и малко производство. Сирене от ферментирало кашу, занаятчийски колбаси от чифлик "Ливади", киселото мляко на "Хармоника", сирене от "Ярлово". "Понякога ги чакам с дни. Обичам ферментирали храни и кефир - помагат ми да се чувствам леко и са много вкусни. Но господ да ми е на помощ - под нас имам руски гастроном и магазин със стоки от Пулия. Fat forever. Не мога да живея без зелената торта на Rawwly. Може да нямам хляб в къщи, но торта ще имам!”

Виното у тях е винаги около 40 бутилки. Български изби, малки производители, местни сортове. Макар да е време за червени вина - тук-там се виждат траминер, мускат отонел и тамянка. "Никога не оставам без тях в хладилника. И едно розе имам тука от малини, ама то е за гости“ смее се, докато отваря бутилка. За да е по-лежерна есента и съвместното съжителство, Оля винаги носи вино на майка си. Вечер се отваря бутилка, сипват се чаши и се стои до късно на балкона пред гледката на нощна София, където много хора сами или заедно също пият вино.

Музиката

Музиката при Оля не е с главно „М“, а направо с капслок. Ако има spotify инфлуенсъри на този свят - то тя е от тях. Плейлистите ѝ са изключително подбрани според настроението, а не според стилове или артисти.

И само един истински меломан, да не кажем друго, може да направи плейлиста специално за секс от 493 парчета

или плейлиста, на която да завладяваш света, яхнал еднорог. Питаме я какво слуша, за да подчертае най-доброто от есента, и малко се притеснява, преди да отговори. "Има една плейлиста, супер комерсиална, не знам как се стигна до нея, но имам нужда да пея с цяло гърло в банята. Това дава добър шут на деня от сутринта - Уитни ми е много нужна напоследък, млада Мадона, Джанет, Нене Чери, Пола Абдул, "Бойз ту Мен". С оглед на меланхолията слушам и плейлистата Music to drive your mustang to the end of the f... world. Много ми е есенна и перфектна за шофиране. А когато ми стане прекалено есенно, превъртам Fat Freddy’s drop, Jungle, Parcels, Kan Wakan, Kalabrese, Metronomy, Thundercat. Слушам Рут Колева и Иво Димчев. В кризисни ситуации пускам няколко важни парчета за мен: "Болеро" на Равел е парче, което винаги пускаш, когато не знаеш какво да правиш в живота си. Това е. Просто пускаш "Болеро"-то. И докрая ще ти се наместят идеите и ще разбереш много неща за съседите. "Болеро" е добър начин да идентифицираш хора по реакциите им.

Когато много ме натисне матрицата и усещам, че всичко около мен е извън контрол, си пускам Mykonos на Fleet Foxes - хипарско и прекрасно парче, което ми напомня, че всичко около мен е преходно и винаги мога да зарежа всичко и да стана барманка на Миконос. Детето ще научи гръцки бързо....

Трафикът в София ми е голям проблем. Намерила съм своя начин да се капсулирам в колата, да си пусна любимия балсам за душата - Alberto Balsam на Aphex Twin и честно да ти кажа, нищо не може да ме бутне. За същата цел ползвам и Emanate на Phoria, но си пускам Flight Mode Rework на Tom Gilleron, който между другото има повече слушания от оригинала. Тази версия ми е като звукова оргия, в която участват Майкъл Джексън, "Енигма", Том, разбира се, и Фория. И заради тези две парчета един ден ще ми гръмне музикалната уредба в колата. Сигурно се чувам до Лозен...

Естествено есента носи и тъжни моменти - пресните малини свършват на пазара, вече няма хубави домати, а още не са пуснали парното - Limit to your love на James Blake е добър начин да обърнеш негативната емоция в съзидателна такава. И след него винаги пускам Downtown на Majical Cloudz.

Мястото

Мястото на Оля е балконът. Живее нависоко и вижда София в 360 градуса. „Харесва ми да гледам София в перспектива. Мисълта, че в тези хиляди балкончета се отварят вина, мачкат се чаршафи, пее се Ела Фицджералд с пълен глас, хвърлят се телефони, чупят се чаши от ревност и деца си пишат домашните, докато с едно око гледат телевизора, ми дава усещането за живот. След като столицата е била празна и пуста през лятото, всички тези светлинки вече пулсират от емоции, живот, драма и вино. И лягам спокойна, че и днес няма да свърши светът."

Вдъхновението

„Вдъхновението тази есен са ми хората. След като дълго време се учех във всяка катастрофа да виждам възможност, реших да се науча във всеки човек да намирам вдъхновение. Освен ако, разбира се, човекът не драска мемориала на мира в Хирошима. Понякога вярвам в хората и техния колективен потенциал. Понякога искам да остана завинаги на балкона и да си сложа една ваксина срещу хората. И точно това се опитвам да превъзмогна тази есен. И да почерпя вдъхновението си от този доста противоречив биологичен вид.“

Ако искаш да чуеш всичката музика, която харесва Оля - виж как ще събере всички откачалки в София заедно с 9 медени диджея в Halloween Trastena Takeover. Местата са ограничени, ще се лее малиново вино.  

А каква е есента на Белослава, чети тук