7 житейски урока, на които ни научи Потър вселената на Дж. К. Роулинг

ЧРД, Хари!

  • 31.07.2018
  • от Веселина Стефанова

На днешния 31 юли любимият герой на няколко поколения по цял свят Хари Потър става на 38 години. С една годинка отгоре помъдрява и неговата създателка Джоан Роулинг. И макар поредицата книги често да е считана за детска, тя даде много ценни съвети за всички от нас, които израснахме с тази вълшебна вселена.

Неизменен е приносът на Роулинг за въображението на съзряващия ни мозък, но кои са онези уроци, които несъзнателно сме усвоили от култовата поредица? В чест на двойния празник един мъгъл систематизира седем от важните уроци, научени от Момчето, което оживя.

1. Смелостта се проявява в различни форми

Във всичките седем книги от поредицата храбростта се проявява в различни предизвикателства. Но често е свързана със защита на приятел или отстояване на принципи. В края на първата книга задръстеният Невил се опитва да спаси живота на „готините” деца, което е не по-малко похвално от това да се опълчиш на злото.

Каквато и форма на смелост да се прояви обаче, това винаги говори за добър човек по душа.

„Има различни видове смелост — каза Дъмбълдор с усмивка. — Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си. Затова присъждам десет точки на Невил Лонгботъм.”
„Хари Потър и философският камък”, превод Теодора Джебарова

2. Всички сме хора, всички грешим

Голяма част от конфликтите в поредицата се върти около алчността и егото.

Единственият начин да превъзмогнем тези недостатъци е да погледнем на себе си като на нормални човешки същества, които грешат, и да се опитаме да се поправим.

Героите на Джоан Роулинг ни учат да погледнем първо собствените си недостатъци, преди да тръгнем да съдим другите.

„Дъмбълдор казва, че на хората им е много по-лесно да прощават на другите, когато грешат, отколкото ако се окажат прави.”
„Хари Потър и Нечистокръвния принц”, превод Емилия Масларова

3. Загубата може да бъде превъзмогната с любов

Неочакваната загуба на близък човек е един от мотивите, които се повтарят често в книгите за Хари Потър.

Да превъзмогнеш трагедията е един важен урок, който всеки от нас трябва да се научи да прилага в живота си.

Често пъти именно любовта към близък, който вече си е отишъл, е тази, която ни помага да се възстановим от шока.

„Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите и най-вече онези, които живеят без любов.”
„Хари Потър и даровете на смъртта”, превод Емилия Масларова

4. Всеки заслужава уважение

Поредицата може да е с магьосници, но е пълна и с всякакви различни и чудновати видове хора и същества.

Толерантността е ключова във всички взаимоотношения, които Роулинг изгражда.

Самият Хари е специален и знае това още от малък, но никога не се е вземал за нещо повече от другите и е подхождал приятелски към всеки. Урокът, че всеки заслужава уважение, е ключов за всеки читател.

„Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася с подчинените си, а не с равните нему.”
„Хари Потър и огненият бокал”, превод Мариана Екимова-Мелнишка

5. Бунтът трябва да е оправдан

Безцелният бунт може да донесе само злини, но ако е оправдан, тогава действай без съмнения.

В книгите могъщите институции се оказват безсилни пред апокалиптичния сценарий и въпреки това вземат лоши решения от страх. Заради нежеланието на министъра на магията Корнелиус Фъдж да си признае, че е сгрешил, много невинни жертви страдат. Затова, независимо дали си мъгъл или магьосник, не се страхувай да се опълчиш срещу властта.

6. Един пропилян живот е по-лош от смъртта

Една от мъдростите на директора Дъмбълдор ни напомня, че

Волдемор може и да желае безсмъртие, но то е безсмислено при пропиляно време.

Роулинг изтъква, че сред големите добродетели на героите в поредицата е техният отказ да живеят в страх и страдание.

„Всъщност най-голямата ти слабост винаги е била, че не разбираш: има неща, много по-страшни от смъртта…”
„Хари Потър и Орденът на феникса”, превод Емилия Масларова

7. Изборът, който правим, ни определя като хора

Вниманието и спекулата винаги са съпътствали Момчето, което оцеля. Със съзряването си обаче Хари разбира, че решенията, които взема, го определят като човек много повече, отколкото способностите, с които е роден. Това е един вдъхновяващ мотив, който ни напомня, че

животът ни се определя от изборите, които правим всеки ден.

„Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.”
„Хари Потър и стаята на тайните”, превод Мариана Екомова-Мелнишка

Още книжни коментари и класации виж тук.

Ето още 5 отдавна написани книги, които си заслужават вниманието.