Решихме да поговорим с нея по важен въпрос, който нейната новаторска творба повдига…

Платформата за късометражно кино от България и света kinematograf.bg се завърна отново след известен престой в локалното. И то какво завръщане – от няколко месеца вървят прожекции и дискусии около видяното в няколко български града: Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Самоков и дори Свиленград.

И, разбира се – София. Тази неделя – 29 април, от 18:00 часа за втори пореден път Кинематограф влиза в обаятелния старовремски киносалон на въздишките по онова, което беше и което можеше да бъде – “Влайкова“ на ул. “Иван Асен“.

Близо двучасовата селекция от заглавия, направена от екипа, ще бъде на кулинарна тематика, в духа на актуалния тренд в световен мащаб. Но няма да има нищо общо с разните шумни риалити формати по телевизията, а ще предложи артистична Храна за Размисъл от САЩ, Великобритания, Франция, Русия и, разбира се – България. Акцент в програмата е смелият и шантав роден мюзикъл “Изяж ме“. Лентата разсъждава и пее за качествата на храните и хората, които ги консумират. А режисьорът Илина Перянова лично ще гостува във “Влайкова“ за разговор и въпроси от публиката.

Ние обаче решихме също да се раздумаме с нея по този важен въпрос, който нейната новаторска творба повдига…

Здравей, Илина. 2 години след успеха на късометражния «Изяж ме» все още има вълнение около него. Каква е темата във филма и защо е интересна и досега?

Филмът продължава да е актуален, защото хората все повече се замислят за храната, която ядат, и за това, как тя влияе на живота и взаимоотношенията им. Има твърде много парадокси, свързани с храната в съвремието ни. Едно време да ядеш органична храна, произведена на село и непръскана с химикали, е било нещо съвсем нормално. Сега тази храна се превърна в лукс и все повече хора търсят начин да се свържат директно с производителя, да знаят как и откъде идва това, което слагат в чиниите си. Филмът ни кара да се замислим за прекомерното изхвърляне на храна, както за съдържанието и произхода ѝ.

Също така важна тема в филма е и жената като обект на желание и притежание. В едно патриархално общество като България наблюдавам много жени, които са комплексирани от външния си вид и се стараят по всякакви начини да бъдат красиви, привлекателни и слаби. Налагането на стереотипи е превърнало теглото и външния вид в болезнена обсесивност. Само се замислете колко пълни и различни жени виждате по телевизиите и медиите? За да си популярна в нашето общество и да се изявиш в културния и светски живот, често се налага да полагаш неимоверни усилия върху тялото, а не върху знанията и уменията си…

Интересно е да се отбележи, че освен с Луиза Григорова филмът впечатлява и с участието на чуждестранен актьор – Nigel Barber. Как успяхте да го поканите? Как се работи с него и с Луиза?

Говорейки за актьорския екип на филма, е важно да се каже, че филмът е на английски. И въпреки че е сниман основно в Националния дворец на културата, търсен ефект е по никакъв начин не се разбира в коя държава се случва действието.

Ето защо за главната мъжка роля ние търсихме актьор със западно излъчване и с естествен изказ на английски. Nigel Barber и преди е работил в продукции, снимани в България, с оператора и също продуцент на Eat me! Александър Крумов.

Имахме късмет, защото той хареса сценария и беше свободен за този период!

Работата с Найджъл, Луиза и всички останали талантливи актьори беше истинско удоволствие. Имах късмета да работя с хора, с които сме правили неща и преди, но и да се срещна с нови личности, с които продължаваме да търсим общи допирни точки в творчеството си. Аз самата имам актьорско образование и обичам репетициите и въобще работата с актьори и затова се впуснах с нетърпение в дългите предварителни репетиции, работа върху персонажите, върху песните и хореографията (София Георгиева).

Нарочно ли героят на Nigel Barber – шефът на корпорацията, е чак такъв гадняр? Има ли послание в това?

В образа на Найджъл в действителност има определена критика към една малка прослойка от човечеството, която не желае да проявява емпатия към никого и чието единствено верую са властта и парите.

Защо мюзикъл? Хем е рядък жанр за българското кино, хем доста поляризирано се възприема. Едни обожават мюзикъли, други не ги понасят. Възприемахте ли това като потенциален риск?

Мюзикъл, защото обожавам този жанр от малка. Гледала съм безброй пъти  „Коса“, „Иисус Христос Суперзвезда“ (рок опера!) , „Кабаре“ и анимационната „Красавицата и Звяра“. Много дълго време ми се искаше да се пробвам в този жанр и в киноакадемията в Естония, където завърших последното си образование, наблегнах на изучаването и гледането на всякакви видове мюзикъли.

„Изяж ме!“ беше огромно предизвикателство. Нямаше кой да ми покаже или на практика да ме научи на майсторството в този жанр. Може би най-голямата сложност в него е изграждането сюжетната линия, защото повечето мюзикъли традиционно разчитат повече на ефектите от песните и танците. Текстовете за песните са писани от мен и сестра ми Ягама (също художник и продуцент), а музиката е композирана от Емелина Горчева. Емелина, която е много талантлив млад композитор, покани професионални певци и музиканти и цялата музика беше записана в студио преди снимките и репетициите.

Стори ми се много увлекателен, интересен и различен подход да говоря за важни екологични въпроси под формата на мюзикъл. Изгледах много документални филми по темата за произхода на храната и най-вече месото в наши дни и ми се искаше да избегна морализаторския тон.

Под формата на песни успяхме да предадем с ирония и намигване всъщност много важна информация, която, представена по всякакъв друг начин, щеше да звучи назидателно.

Интересното беше, че „Изяж ме!“ излезе същата година като „Лалаленд“ – 2016. Явно има завръщане към този любим за мен, непопулярен по балканските земи жанр. Наистина в наши дни е много трудно да се изкара авторски мюзикъл, защото е скъпо предприятие, което крие много рискове, но и огромно удовлетворение и жизнерадостност за създателите му и – надяваме се – публиката!

„Изяж ме“ има ли бъдеще като пълнометражна продукция?

Да! Вярвам, че много от темите, започнати в късометражния филм, могат да се развият с по-голям замах в пълнометражен филм. И от известно време работя по него.

Ако много хора боледуват от консумеризъм, какво е лекарството според теб?

Пристрастени сме към телефони и всякакви там гаджети, които имаме. Със слушалки в ушите обикаляме града и се затваряме в малките си светове. Така е по-лесно и сигурно, но и по-отчуждаващо и самотно. Живеем във времето на бързата комуникация, но и на бързата храна и бързата любов. Свръхексплоатацията на земята и нейните ресурси вече очевидно довежда до почти необратими процеси и въпрос на самосъзнание е за всеки човек да направи крачка към намаляване на личната употреба, било то на нови дрехи, пластмаса, бензин или айфони. Аз се старая минимално да използвам найлонови торби, пластмаса и да карам, ако не е нужно, кола в града. От известно време също така разбрах колко много жизнена енергия взима от мен телефонът ми и се опитвам да го ограничавам максимално.

Желанието за притежаване на възможно най-много вещи запълва празнотата на битието и колкото и клиширано да звучи: универсалното лекарство е любов! Любов към ближния, към себе си, към природата, към мъдростта и знанието, към светлината и тъмнината. Любовта няма име и граници. Тя е тук и сега.

Научи повече за кампанията Wings for Life от разговора ни с Владо Карамазов.