С каяци на море

Имаш ли планове за лятото?

  • 29.03.2018
  • от Влади Герасимов
  • снимки: Slav Denyakin / Борислав Найденов

Започвам да пиша тази статия с нетърпение. 6 месеца чаках да споделя емоциите си, спах зимен сън и си губих времето пред компютъра, в нощните локали, в скучния фитнес, броейки крачките на пътеката до сезон пролет-лято. Визуализирах, че тичам по пясъка, греба с каяк около бреговете на тюркоазеното Йонийско море, къмпингувам диво под открито море на безлюдни плажове и намирам нови приятели с песни и танци около лагерния огън. Тази ми проекция идва от последните ми спомени от лято 2017, когато с група непознати хора се впуснах в 5-дневно лудо приключение с каяци между островите Лефкада, Меганиси, Каламос и Костас с обща дължина 90 км. 

След като случайно попаднах в социалките на събитието Wild Fun Adventure в края на септември миналата година, знаех, че имам нужда точно от нещо такова да закрия лудото лято. Последва кратка среща, разговор, няколко снимки и видео от маршрута, показани ми от Боби. Майката кораб и човека, който организира подобни трипове близо 20 години. Изкефи ме и без да го мисля много, просто казах ДА на една отдавнашна мечта, която незнайно защо съм игнорирал във времето.

Принципно не съм от най-паметливите (заради честата употреба на алкохол в тийн годините си), но онези септемврийски 5 дни помня в детайли. Групата, към която се присъединих, беше доста обиграна с няколко подобни трипа и на малко по-високо ниво на каране за разлика от мен, а аз бях в лека еуфория от всичко случващо ми се, не го бях мислил предварително.

Боби обаче явно беше видял неподозиран за мен самия потенциал на атлет, който щях да покажа по-късно.

Събрахме се на стартовата ни точка при къмпинг Десими с оборудвани каяци и с провизии и жилетки на гърба, минахме първия задължителен инструктаж и ни разпределиха на екипажите по двама в общо 5 каяка. 

Искра и Альона бяха добре смазани машини в рутина, които пореха вълните с песен на уста („Льох, льох, лили-льох“), учителката Йоана от „Заедно в час“ даваше напътствия на гаджето си Мишо (професионален планински велосипедист) и Диана с мастър Боби, който можеше да изгребе разстоянието с всички ни на борда без проблем. От общо 10 човека , 4 бяха дами, което си е доста добър процент за статистиката в полза на „нежния пол“. В момента, в който ги видях и бях започнал да се шашкам от предстоящото, си казах – ха, жени, щом те могат, и аз ще се справя. Освен това с мен в лодка се падна Стойко, който изглеждаше като човек с тренирано тяло, така че можеше и да си почивам, щом се изморя, пак дяволчето в мен заговори. Накрая, но не на последно място, както се оказа в края на „състезанието“, се качиха Слав, програмистче с големи ръце и умения в суинг танците, които явно му помагаха в синхронното плуване с Белизар, незрящо момче, за което със сигурност не трябва да бъде спрягана тази дума, а по-скоро супер вдъхновяващ, супер позитивен, супер интелигентен, с чувство за хумор и с дух за пример. Че той гребеше като делфин и преживяваше цялата забава вероятно с повече сетива от всички нас. Всеки път когато разказвам за него, настръхвам и се радвам, че го познавам.

Получиха се 5 хомогенни екипа, готови за 5-дневни трипчета в открито Йонийско море.

Щом се потопихме и направих няколко гребвания, разбрах, че няма да си почивам, защото най-важното на каяка по двойки е да се работи в синхрон. След  стотина метра влязох в ритъма на партньора в живота ми за следващите няколко дни и смело дръпнахме на останалите, които мъдро пестяха сили за дългия преход.

Щом свикнах с механичните движения, спрях да си броя (раз-два, раз-два), освободих ума си и се загледах в заобикалящата ме приказно красива природа и започнах да попивам с цялото си тяло.

Страхотно усещане, което ме накара да забравя всичко от ежедневието, да се отпусна и просто да се радвам на момента.

И така, справях се, повярвах си и пред нас беше първата ни цел за деня - плажът Лимонари на остров Меганиси. Дотам имаше 7 км по въздушна и водна линия в случая, тъй като се падаше точно срещу нас. Това, че имах ясна, видима цел, ме мотивираше. Това, че на плажа в местната таверна ни чакаше прясна риба и агнешко със сливи, пък съвсем ми даде сила и хъс за гребане. Гладът е по-силен от тока, както добре знаем.

По пътя минахме покрай разни малки заливчета, където в миналото пирати са криели плячката си, а днес малки скъпи яхти с готини мацки на борда акостират, за да скачат голи в кристалночистата вода (малко украсявам с голотата).

Та… аз и Стойко стигнахме първи, това е вярно, имам и свидетели! Не чувствах  умора, напротив, имах прилив на енергия, която използвах, за да изкача стълбите до ресторанта. След един октопод, гръцка салата и голямо узо (с каяците няма дрегери) слизаме към плажа и след кратка почивка се групираме за още два часа гребане.. Ефектът от анасоновата напитка дава добавена стойност към изживяването, а от лодката на Боби се чува Crazy на Aerosmith, пред нас равно море, давещо се слънце и залез, който ни посреща точно в базовия лагер на Fanari Beach. Искам да спра този момент на repeat. Всичко това след 15 км гребане, чувствам се като шампион в тежка категория. Голям кеф. Вадим каяците на сушата, поръчваме по още едно на бара и денят завършва като в хубава приказка. Идва нощта и новото предизвикателство. Душ в колонка по един на близкия beach bar, опъване на палатка и нощувка с другарче по лодка. Тук идва благата вест за мен, че Стойко иска да спи отвън, и доволен си лягам по диагонал. Другия път пак съм с теб, бро!

Ден втори започва много рано, някъде около 7. И с план за 18 км гребане. Важно е да потеглим сутринта, за да прекосим пролива, преди да е задухал вятър, който образува леко вълнение. За това организацията със събиране на багажите и тоалетите е като в казармата. За щастие всеки знае какво прави и за по-малко от 20 минути всичко е натоварено, слънцето изгрява и ни проправя път към следващата точка. Тя е северната част на остров Каламос. В пролива Боби ни обещава, че ще видим делфини, но имайки предвид ранния час, най-вероятно и те са пили узо до късно на бара и още не са станали. След два-тричасово гребане под жаркото слънце в открито море едно от момичетата иска да направим WC стоп и тогава Боби ни инструктира как да действаме в такава „бедстваща“ ситуация. Събираме всички лодки една до друга, за да сме стабилни във водата, и нуждаещият се скача, за да се облекчи. Беше забавно освен за нея. Бързо наваксваме забавянето  към „Драконовия мустак“, където попаднахме на плаж, който предоставя всички екстри като в скъп спа център. В скалите имаше вода с доста по-висока температура, плоски нагорещени камъни и маслинова сянка, където всички се намятахме на храна и малки бутилки анасоново нитро. Само заради тези приятни почивки си заслужава гребането с часове. Честно. След час продължихме гребане, успоредно на брега, в спокойния залив и влязохме в една от естествено образувалите се пещери, където се къпахме и си направихме малко снимки, няма как. Не всеки ден си на такова място. През цялото време Боби ни разказваше моряшки истории и денят се изниза неусетно. След още два-три часа гребане стигнахме абсолютно див каменист плаж, който превзехме на абордаж и на смрачаване. Бързо урбанизирахме с палатки, простор и импровизиран душ. Почувствах се малко като в Survivor, но нали все пак сме на Wild Fun Adventure. След банята се събрахме и си направихме огнище, където сготвихме ритуална номадска вечеря, полята обилно и възпята с песни.

На следващия ден ставаме с камъни в бъбреците, далак, дроб, но с усмивка на уста от преживяното и предстоящия ден. Бързо събираме бивака и напускаме гостоприемния остров Каламос в посока съседния Кастос. Ако някой следи картата, лека-полека завъртаме кръгчето и тръгваме в обратна посока. Днес сме по-лежерни и ту гребем в ритъм, ту се отпускаме по течението, което ни носи леко на юг към малкото градче Костас, което има излаз и от двете страни на острова. Знаейки, че имаме време, а нямаме сили, събираме всички каяци като Волтрон и виждайки брега на градчето, вдигаме гребла като за атака и си пускаме на колонката Star Wars Theme Song. След като хората от яхтите на пристанището ни посрещат миролюбиво и със смях, ние им махаме като победители и стъпваме на брега за малко провизии и закуско-обяд в едно заведение с мелница като от „Дон Кихот“. Дотук всичко като в приключенски филм, в който предстои напрегната сцена. Така и стана. Трябваше да минем от другата страна на селото, което е на не повече от километър-два по въздух, но по вода е на цели 8. Тези 8 км май бяха най-дългите в живота ми. В момента, в който приближихме южния зъб на Кастос, ни посрещнаха насрещни вълни, идващи от Източна Италия. Там вече Боби ни събира за сериозен разговор и допълнителен инструктаж и продължаваме в купом. Посрещаме смело вълната и когато сме на нейния връх, гребем най-силно, за да може да се движим. След като направихме необходимия завой на острова… ТА-ДА, ни посрещнаха вълни от всички посоки и тогава вече стана наистина напрегнато. Всички каяци включиха на пълна мощност и след 50 минути борба с еднометровите вълни вече влязохме в залива, където щяхме да спим.

LOL. Тук аз лично вдигнах адреналина здраво, щом в един момент си помислих, като се върна в София, да падна на колене и да предложа брак на бившата ми приятелка.

После всички се смяхме и радвахме на този пиков момент от деня ни. Определено беше запомнящо се преживяване и ни изкара от зоната ни на комфорт, за да се почувстваме живи.  

Базовият лагер беше ветровит и ние го изоставихме за една обилна вечеря в таверната в другия край на градчето с повод за happy end.

Последният ден от плаването ни с каяци беше доста по-спокоен, макар и дълъг. След дни зад руля и хиляди повтарящи се движения тялото ми се чувстваше като машина, а духом просто се наслаждавах на всичко, което ми се случва.

Нямам търпение за новия Wild Fun сезон, който се задава с поредица от трипове до Лефкада, Диапорос, Амулиани и Ситония (Халкидики), Котор (Черна гора). Официалното откриване на приключенията е на 31 март, този уикенд, на язовир Огняново, където вече всичко е пълно, но ако прегледаш сайта на Боби с някои от следващите дати за Гърция, Черна гора и някои от най-красивите ни язовири като Кърджали и Пчелина, може да се засечем за по чашка-две узо.

Всеки може да си прецени силите и да се пусне с различна степен на трудност. Аз съм доволен, че скочих в дълбокото, особено след като е минало.

Ако ти се ходи до Доминикана, ето как да го направиш...