Безкрайната артистична реалност на Иво Димчев

Съвременното изкуство е за смелите хора

  • 13.03.2018
  • от Плами Максимова

Според мен да го наречеш артист е супер ограничаващо личността му. Той е повече от човек, който изразява себе си чрез изкуство, защото той самият е изкуство, откъдето и да го погледнеш. Иво Димчев е от онези стряскащо цветни личности, след които остава ярка следа, където и по света да се намира. Той е артист, певец, писател, неконвенционално същество с лична нужда да открива нови неща, нови начини, нови посоки. Творчеството му е авторско, изстрадано и много вълнуващо... затова и нямаме търпение да се докоснем до него отново, тази сряда (14 март) в Терминал 1.

Преди лайфа предаваме на живо мислите му в едно откровено интервю...

Как стана така, че си това, което си?

Предполагам, всички потискани артистични  копнежи на родителите ми, техните родители и родителите на техните родители изведнъж са решили да избухнат безкомпромисно и на всяка цена и аз сега опирам пешкира. От друга страна нашите винаги ме подкрепяха, независимо колко разностранни бяха интересите ми. Имах и късмет да попадна в театралното училище на Николай Георгиев. А това не е малко. Не са много училищата в Европа и по света, в които имаш възможност да се занимаваш толкова интензивно с музика, движение и театър още на 14-годишна възраст.

Ако се върнеш назад във времето, от кого се вдъхновяваше, от кого се учеше, от кого вземаше пример?

Като дете ме вдъхновяваха до голяма степен филмите, но още повече книгите, особено руските и американските. Когато видях за първи път Наум Шопов, напълно се затвърди убеждението ми, че актьорското майсторство е много по-близо до изкуството на хореографа и изкуството на художника, и това на певеца, отколкото някаква напъната психология.

Имам странното усещане, че съвременното изкуство не е абстрактно понятие за има-няма 1000 човека у нас, как би стигнал до другите хора?

Съвременното изкуство е за съвременните хора. Какво те прави съвременен човек? Информираността и най-вече способността и личната нужда да откриваш нови неща, нови начини, нови посоки.

Светът и изкуството се променят непрекъснато. Непознатото или те привлича, защото искаш да го разучиш и да разшириш познанието и да имаш повече пространство около себе си, или пък те плаши и те кара да се отбраняваш от незнайна заплаха. Съвсем естествено е хората да се страхуват от това, което не разбират, и да го отхвърлят. Мисля, че е въпрос на семейно възпитание и брой, но най-вече вид прочетени книги. Колкото по-малко хората се страхуват генерално, толкова по-лесно възприемат новото. Съвременното изкуство е за смелите хора.  

Искаш ли изобщо това, което правиш, да придобие по-голяма масовост?

Да, разбира се. Искам музиката да достигне до всички кътчета на планетата. Относно спектаклите ми - те изискват по елитарна аудитория. Това са два различни свята.

Чувстваш ли се недооценен понякога?

Да, непрекъснато. Което ми дава енергия и ме мотивира. Не ме смазва във никакъв случай.

Ти принадлежиш на света, кой е твоят дом? Къде усещаш, че светът ти принадлежи?

Опитвам се да живея в Лондон, но толкова много пътувам, че практически ми е невъзможно да живея където и да било.

Има ли нещо, което може да те задържи в София. Кои са твоите места тук? Кои са твоите хора?

Киноа кюфтетата в „Хепи“, сръбската скара на „Граф Игнатиев“, принцесите на „Раковска“ в 3 през нощта... тези неща нямат еквивалент по света... Музикалните сцени и публиката ми в София са брутално добри също. Нямам търпение да си дойда за концерта на 14-и в Терминал 1.

Това, че живееш между непрестанно сменяне на държави, градове, театри, оказва ли влияние на творчеството ти? Какво си вземаш от местата, на които пребиваваш?

Не знам дали ми влияят. Сигурно. Просто както човек е нормално да си каже: ех, това е МОЯТ град, аз искам да мога да си кажа това е МОЯТА планета. Но още не съм стигнал до този момент, защото не съм играл в още доста страни. А и рано или късно трябва да се сдобия с частен самолет. НЕ се издържа по тези летища...

В различните държави по различен начин ли реагират на изкуството ти?

Навсякъде винаги съм бил приеман много добре. Особено с песните. Единствено испанците минават всички граници с техните подскачания и викове от радост и задоволство.

Опиши ми съвременното изкуството през твоите очи?

За да е наистина съвременно едно произведение, то трябва да предлага нещо ново. Без значение дали е нов елемент или просто нов вид взаимоотношения между вече познати елементи.

Какъв е неговият смисъл?

Разширяване на диапазона, развиване на артистичния език, откриването на нови пространства в така или иначе безкрайната реалност, добиване на нови значения, излизане от примката на нормите.

Предполагам е спорен този въпрос, но имаш ли любим contemporary артист?

Любим нямам, има много, които ми харесват.

Кой е най-провокативният начин, по който си общувал с публиката? Понякога караш публиката ти да се чувства неудобно. А ти от какво се чувстваш неудобно?

Непрекъснато се чувствам неудобно, просто понякога трябва да се свърши някаква красива и важна работа (обикновено на сцената) и не мога да се занимавам с някакво си жалко чувство на неудобство. 

Смяташ ли, че неразделна част от работата ти е да оказваш влияние върху всеки отделен човек?

Да, смятам, че ако някой в публиката не ме разбира, това е изцяло по моя вина.

Чувстваш ли за важно да предадеш собствените си убеждения и мнения в твоето изкуство?

Не. Смятам, че е важно да съм толкова добър, че въпросите да са излишни. Но не съм дорасъл дотам, очевидно.

Автобиографично ли е твоето творчество?

Винаги.

Как се провокираш сам себе си?

Ако се усетя, че нещо ми е прекалено лесно и удобно, сменям посоката.

Най-големите предразсъдъци, пред които си се изправял?

В един спектакъл трябваше да съм гол за 2 минути... отне ми два месеца да се подготвя психически.

Най-вълнуващият момент в кариерата ти досега?

Всяко излизане пред хора ми коства много стрес и вълнения, но това за мен очевидно е някаква дрога. Друго обяснение нямам.

Ако нямам сцена, си пускам лайф стрийм по телефона, просто имам патологична зависимост от стресиращи ситуации, свързани с публичност и изкуство.

Един въпрос на ръба на посредствеността - изкарваш ли пари от това, с което се занимаваш?

Да. Просто няма как да си много добър в нещо и да не изкарваш пари от него. Освен ако не си дебил и  искаш абсолютно никой да не разбере колко си добър. Има и такива хора.

Какъв си, когато оставаш сам?

Веднага се раздвоявам.

Има ли място в живота ти за личен живот. За любов?

Тялото ми иска връзка. Разумът отрича такъв вариант, счита го за вид слабост. Не могат да се разберат. Може би някой ще се появи и ще докаже обратното. Но ще трябва много да се постарае. 

Албумът, който предстои да представиш след няколко дни в Терминал 1, е мултижанров, носи редица послания, но кое свързващото между всички произведения?

Смъртта и раздялата са доста повтарящи се теми. Но някак в хубавия смисъл на думата. В песните има много болка, която излиза под формата на много любов. Нямам обяснение точно как става, просто им се оставям. (бел.ред. - чуй SCULPTURES в Spotify)
 

Какво още да очакваме от теб или по-скоро какво да не очакваме?

Книга за моя живот с вируса на СПИН ще излезе края на април или май. Смятам за важно и за мой дълг да споделя това с хората. Най-вече заради хилядите хора в България, които живеят с ХИВ и се срамуват от това или се страхуват от отхвърлянето на близките или приятелите им. Мисля, че други са нещата, достойни за срам, и ДРУГИ са хората, които трябва да се срамуват от нещо в тази страна.

Мила Михова: Всичко е невъзможно, докато не стане корица на книга