Dubioza Kolektiv - черни тениски и души изтъкани от рок, ска, дъб и реге

Момчетата дойдоха за малко в България и не пропуснахме да ги разпитаме за музиката, хумора, ракията и предстоящия концерт

  • 29.09.2017
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: Заря Божкова

Срещам се с Dubioza Kolektiv преди обед в почти нормален, делничен и малко мрачен ден в София. Пред Stroeja попадам на банда симпатяги облечени в черно, които скъсиха дистанцията помежду ни за секунди чрез супер непринудено и земно отношение. След миг се озоваваме долу в клуба и почти неусетно ставам свидетел на тяхно лайв изпълнение на Тодор Колевата  „Песен за нашия град“. Едва удържайки еуфорията, сядаме да си говорим с Ведран и Брано малко встрани от репетицията, да се чуваме по-добре. Доста се смяхме, а на следните редове можеш да прочетеш коя според тях е страната на абсурдите в световен мащаб, може ли да се избяга от Балканите, защо споделят свободно и безплатно музиката си и кога ще чуем новия им албум.

Ц.К.: Здравейте! Радвам се да ви видя отново на наша земя. Луди сме по вас... всъщност за кой път сте тук – четвърти, пети?  Какво мислите за българската публика, усещате ли енергията  и любовта?
В.&Б.:
5-и път ни е! Често ни питат това и ние обикновено говорим за българската публика или за испанската. Много сте близки като усещане и сте най-лудите. Най-голямото гмуркане и сърфиране из тълпата се случва в България и в Испания и се надяваме така и да си остане! Keep the spirit!

Ц.К.: Ние често наричаме България Абсурдистан. На кого посветихте вашия албум със същото име и къде според вас е днешният Абсурдистан?
В.&Б.: 
Има причини да се разбираме толкова добре, защото ние си отгледахме Абсурдистан като метафора за нашата държава и за всички други балкански страни. За съжаление  Абсурдистан расте ли, расте. Няма конкретно място, на което се намира. Повече е място в главата ти, където просто свикваш, че живееш в абсурдни условия. И виждаш все повече хора по света, които приемат абсурда в лицето на  правителства, традиции, ситуации, закони. Няма граници. И все пак, ако искаш да ти кажем място, нека да е United States of Absurdistan. Има един израз:

“Балканските народи се очаква да бъдат европеизирани, но Европа всъщност се балканизира”.

Ц.К.: Като стана дума за балканските държави, ние имаме много общи неща – спонтанността, умението да се забавляваме и не на последно място ракията. Какво мислите за идеята за обединени балкански щати? Харесва ли ви българската ракия?
В.&Б.: 
Последните два века се вижда ясно, че съюзът между балканските страни обикновено води само до войни – Балканската война, Първата и Втората световна… така че по-добре да стоим далече от United States of Balkans… Нека просто споделяме ракията. Но ракията , тя е универсална.

Ц.К.: Правите турнета из целия свят. Разбират ли навсякъде музиката ви? Могат ли да я усетят? Не е ли типична само за нашия край на света?
В.&Б.: 
Абсурдистан расте, така че и разбирането на нашата музика расте.

Ц.К.: Ако имаше „изход от Балканите“ (референция към No Escape from Balkans, бел. ред.), къде бихте искали да живеете?
В.&Б.: 
Има разлика между това да избягаш и това да си тръгнеш, защото искаш. Идеята е там, че когато искаш да избягаш - ти нямаш избор, просто бягаш. Ако ситуацията е същата като преди 20 години в моята страна, бих избягал където и да е. Ако имам избор да си тръгна, ще избера Холандия. Мисля, че знаете защо.

Ц.К.: Вие подкрепяте свободното споделяне на изкуството, заявихте го ясно и красноречиво с всичко (видео и текст, бел.ред.) от The Pirate Bay Song. Как успяват да печелят артистите тогава?
В.&Б.: 
Това, че артистите предлагат и споделят музиката си безплатно, не означава, че те излагат цялото си изкуство без пари. Когато искаш да намериш начин, ще го намериш - с концерти, билети, тениски, които продаваш на концертите. Можеш да намериш начин, ако искаш да намериш начин. А пък въпреки свободното споделяне ти все още можеш да си купиш CD и много хора уважават това и отиват и купуват.

Абсурдистан беше най-продаваният албум в Югославия, въпреки че можеш да си го свалиш безплатно. Просто даваш на хората избор.

Ц.К.: С музиката си често подхождате с чувство за хумор към сериозни актуални теми. Кое е следващото нещо, с което ще се пошегувате?
В.&Б.: 
Искаме да си приключим албума на 1.11 и сега довършваме една песен - след като се върнем от София, влизаме директно в студиото, за да довършим. Песента е свързана с нещо, което го има и в България. Всички говорят как младите хора заминават на запад и оставят родината си. За изпраните мозъци, които не умеят да мислят самостоятелно. А никой не прави нищо, за да задържи младите хора в собствената си държава. За това ще говорим в едно от парчетата.

Ц.К.: Смесвате рок, ска, дъб и реге. Ако трябва да се дефинирате пред някой, който не ви е чувал никога, какво точно ще му кажете, как ще му го обясните?
В.&Б.: 
Не мислим, че има някой, който не ни е чувал.

Ц.К.: Експериментирате много със смесването на езиците освен със стиловете. Какво предстои след Happy Machine?
В.&Б.: 
Ще експериментираме още повече. Харесва ни да имаме гости, харесва ни да свирим с различни хора. Темите са еднакви навсякъде и е забавно да свирим с хора от различни части на света.

Ц.К.: Феновете в България  чакат с нетърпение концерта ви на 27 октомври в Арена Армеец, кажете им нещо.
В.&Б.: 
Ооо, и ние нямаме търпение. След като приключим със записването на новите парчета, всъщност София ще е първото място, на което ще ги изпеем на живо от новия албум. Приготвили сме ново шоу, нов сет от подредба на парчетата, въобще всичко е ново. В София ще е премиерата ни. Даже предпремиерата.

Ето с какво ни изненадаха и Foo Fighters в новия им албум.