Нещата от живота

Едно интервю, долетяло от сърцето на Берлин

Sempiternal, press

FINK е всъщност всичко и всички около Фин Грийнъл. 45-годишният британец започва кариерата си като DJ някъде през 2000 година, за да може днес, почти двадесет години по-късно, да завладее света като певец, композитор и продуцент. Истината е, че когато по-рано тази година беше обявено, че той ще пусне нов албум, интересът ни беше рязко повдигнат и наострихме уши за това, което ще можем да чуем след 15 септември в него. Той носи името Resurgam и е вдъхновен от латински надпис в 900-годишна църква в родния град на Грийнъл – Корнуол.

Водещият сингъл Cracks Appear се появи на бял свят преди почти 2 месеца и даде заявка за топлина и искреност, с която да се топлим до втория му път у нас (първият му концерт, предполагам помниш, беше размазващ – бел.ред.)

Датата е 8 октомври, мястото добрият стар Sofia Live Club, a концертът обещава да е красив и опустошителен. Говорим си с FINK за други неща обаче, аз от офиса ни на "Раковски", той – от покрива на жилището си в Берлин. Приятно се получи…

Как се промени музиката от 2000-а насам? Как се промени твоята музика конкретно?

Всичко се е променило. Човече, замисли се, има даунлоуд, стрийминг, изобщо светът на изкуството е толкова по-различен оттогава. Моята музика също се променяше през годините от DJ станах певец и композитор, от солов артист преминах в бенд и обратно. Просто винаги съм се опитвал да стигна до чистата същност на това, което правя. Но все пак основните правила остават същите – ако направиш нещо добре, можеш да докоснеш върха.

Това, което ми харесва най-много в момента, е, че всичко е едно – всички субкултури се смесват и това създава някаква специална енергия.

А как се промени публиката?

Честно казано, не виждам разлика. Аудитория, която слуша музика ма живо, има и винаги ще е съставлявана от хора, които харесват музиката и искат да излязат, да изпият няколко бири и да послушат някоя готина група например. Може би единственото различно е присъствието на мобилните телефони и това, че те могат да излъчат директно случващото се някъде в пространството, което обаче няма как да убие непосредствения контакт и емоцията да се видиш с този, който слушаш очи в очи.

Колко често ти се случва да си на сцената?

В момента сме на турне и представяме Resurgam, което значи, че програмата ни е пълна догоре със събития. Понякога имаме по 5 участия на седмица, като интензитетът зависи от разстоянията, които трябва да изминем, понякога и от логистиката, но така или иначе по-голямата част от времето следваме някаква регулярност и тя е в реда концерт, автобус, концерт, автобус и обратно. Въпреки рутината, в която изпадаме в даден момент, мога да кажа, че обичам живота си точно такъв.

А къде е твоят дом тогава?

Моят дом е Берлин в момента – и това е прекрасно. Отговарям на въпросите ти по залез-слънце от покрива на сградата, в която живея и от който можеш да чуеш града и да си вземеш почивка от деня. Но като цяло мой дом може да е всяко място, където има добри хора, добри вибрации и спокойствие.

А какво правиш във времето, през което не си на сцената и не създаваш музика?

Продуцирам и пиша музика през цялото време, занимавам се с няколкото лейбъла, които имам, чета, правя йога и ей такива обичайни неща.

Ти ли пишеш цялата си музика?

Аз, бендът ми и животът, който ми се случва.

Има ли някой, с който би се колаборирал?

Да, има невероятни артисти, които минават през живота ми – и има много хора, с които бих искал да работя – всичко е свързано. Това, че имам няколко звукозаписни лейбъла е начин, по който мога да се свържа с нови таланти, както и да продуцирам и композирам песните им. Обичам колаборациите, както и това да прекарвам време и да творя с приятни хора.

Коя е любимата ти песен от Resurgam?

Любимата ми песен в момента е Godhead – може би, защото я репетирам в момента и я усещам едновременно като свмпла, възвисяваща и изненадващо дълбока. Това с любимите песни обаче се променя ежедневно.

А кое е любимото ти парче изобщо?

Това е трудно – обичам винилите и има някои записи, които се надявам да мога да слушам винаги – “Dance Hall Styles”  на Horace Andy; “Duck Rock” на Malcolm McLaren; “That’s My Story” на John Lee Hooker, а току-що пристигна копие от LP-то на Siouxsie And The Banshees “Scream, което се превърна в днешния ми саундрак.

Разкажи ми за някой, който те вдъхновява…

Може би днес това е Lee Scratch Perry – творчески гений, който непрекъснато променя гледната си точка и музиката и е дал толкова много на реге музиката.

Какви са лошите ти навици?

Хммммм – имам толкова много, че е невъзможно да ги изброя всички – никой не е съвършен…

Има ли нещо, което винаги правиш, преди да излезеш на сцената?

Да има. Винаги намирам секунда, за да вляза в себе си, просто да се вкарам изцяло в това, което ми предстои да правя. Вече съм минал момента, в който се притеснявам, но това не значи, че не се вълнувам всеки път. Обичам да правя музика – така че просто вдигам глава, вдишвам дълбоко, успокоявам се и просто излизам там…

Как се зареждаш с енергия?

Опитвам се да мисля положително и да не съдя другите и себе си.

Мини на софийско време отново.