Ирландия е меланхолична и прекрасна като сълза на любовник - част I

Първи впечатления за това туристическо влюбване

  • 10.06.2017
  • от Пам Велидис

Разказът за моята Ирландия може би ще бъде най-голямото ми откровение. Всяка година организирам по две пътувания към нови места, които да посетя. Бих го правила по-често, но засега времето ми позволява толкова. Изобщо година, без да си бил на път, да си опознал нова култура, да си опитал традиционни ястия и да си видял поне едно ново място, е една празна година. Човекът е човек, когато е на път, но началото на май е моят любим период да бъда на път и явно да бъда човек. Лятото мога да понеса само море, но не и туризъм, а зимата е отредена за други празници. Пътуванията са моята религия, ритуал, цел, около която се завърта животът ми, защото с тях сбъдвам мечти. Този май успях да сбъдна няколко мечти едновременно. Отидох до големия остров на Атлантическия океан, който желая да посетя от дете, и пътувах с любов. Моето първо пътешествие не просто с любим човек, а с човека, който освен любим е до мен и смея да твърдя, че си е моят човек в този живот.

Масовата представа, която имат хората за Ирландия, е зелено, леприкони, уиски, бира, овце и студ. Затова съм длъжна да разкажа какво повече от това е моето любимо място на света.

Любимо, надявам се, засега, защото откривателският ми дух и вкус са ненаситни. Полетите до столицата Дъблин от София са рано сутрин, но съвсем не са мъчителни и продължителни, защото вече са директни! Излъгахме времето. Тръгнахме сутринта и пристигнахме сутринта. Там винаги е с два часа по-рано.

Най-евтините билети до Ирландия са с Ryanair, долу-горе са колкото автобусен билет от София до Варна.Изгодните нощувки се намират чрез Airbnb и изобщо 10 - 12 нощувки в Дъблин могат да ви излязат колкото пътуване по българското Черноморие за седмица, ако не и по-малко. Аз съм жена, но въпреки това пътувам с ръчен багаж. Мразя да мъкна. Топ съвети - вземи мини вариант на всяка козметика, която ползваш, избери място с нощувки,  където предлагат сешоар, всякакви женски глезотийки, обуваш кецове, вземаш втори чифт обувки, за да си ларж, мяташ няколко рокли и си богиня през цялото време.

През май Ирландия е изпълнена със свеж вятър и слънце, няма помен от дъжд. Почти автоматично си шокиран от стила на жените, защото е напълно обичайно да излезеш по прозрачен чорапогащник и къса риза, без изобщо да ти пука, че задникът ти е на показ. Такава липса на комплекси и наличие на свободни духове те кара да дишаш по-дълбоко, все едно трупаш от настроението, с което се сблъскваш. Едно от непреодолимите желания, които се пробуждат в теб, е да вървиш и да пипаш червените бради на мъжете, с които се разминаваш.

Ирландия, завиждам ти за гените, които имат мъжете ти. Вероятно и за въображението, което носят в сърцата си.

Градският транспорт е с безплатен wi-fi, изключително бърз и удобен. И ако шофьорът на автобуса до центъра на града ти се стори сприхав, защото отказва да платиш с банкнота билета си и желае само монети, то проблемът е, че не си свикнал на стриктния ред, който цари в тази държава. Ирландия си има правила - или ги приемаш, или гориш. Пътят от летището до центъра е обграден от червени къщички, изрядни дворчета, а почти пред всеки от тях е паркиран мини купър.

Централен Дъблин е приказка, в която ред с ред не си прилича, защото архитектурата на всеки квартал като цяло е различна, но все по-загадъчна. Редуват се огромни жилища във викториански стил с най-големите прозорци, високи тавани, обрасъл чемшир по тях и отдалечени врати, а срещу тях едноетажни къщурки с цветно боядисани врати на метър разстояние една от друга, прозорци на метър височина от земята и задължително без плътни пердета.

Ирландците пускат погледите директно в дома си, често нямат звънци, трябва да почукаш на вратата, а по первазите на прозорците има задължително украшения или излегнала се котка.

Първата ни работа, след като кацнахме, беше да намерим традиционен пъб, за да хапнем нещо и по-важното - да опитаме ирландската бира от първа ръка. Открихме нашето местенце в Arthur's, където атмосферата ни завладя, следобед често има жив джаз, кухнята е с неповторим вкус, а бира „Гинес“ се стича по гърлото като разтопен карамел. Това е място, на което бих се връщала да празнувам всяка година, в която не съм загубила способността си да обичам и да ме обичат.

След това се прибрахме там, където се бяхме настанили, и спахме много. Направихме кратка вечерна разходка до кварталния пъб, който беше безлюден, но оглеждахме с любопитство перфектно подредения бар, говорихме с бармана, който беше местен ирландец. Няма по-дружелюбни хора на този свят. Облицовката на мебелите беше в цвят бордо, малките столчета, канапетата и облите масички ни накараха да затворим очи и да си представим как навън вали сняг и има люта зима, а вътре е запалена камината и пространството е изпълнено с хора от квартала, които са минали на по чаша ирландско уиски.

Всяко местенце те развихря да си представиш как би могъл да изживееш пространството и времето тук по хиляди различни начини.

Ирландия е сблъсък на бурен нощен живот и спокойствие. Опиянение, пържени картофки полети с оцет, цветове, сюрреалистични пейзажи, перфектен интериор и композиция от готика, зеленина и истинският вкус на напитки, хиляди пъти преглъщани, но никога толкова пълноценно, дълбоко, автентично.

Вечна пролет и стрелка на часовника, която спира времето, за да поемеш цялата автентична красота на това кътче, откъснато още от континенталния начин на живот. Островът, на който няма дъжд, а ръми роса, ветровете не спират, както и музиката. Ирландия е меланхолична и прекрасна, като сълза на любовник. Ти се влюбваш в нея, ставаш неин любовник, не я забравяш, знаеш, че ще се върнеш отново, и поне една сълза се отронва, докато не е ясно кога ще го направиш.

От Ирландия те пренасяме във Франция. Bonjour, mon amour!