Онези, които чакаме, а все не идват

Чакаш някой да преглътне егото си

Събуждайки се сутрин, първото, което правиш, е да си погледнеш телефона.

Да провериш дали случайно онова дългоочаквано съобщение не е решило да се позиционира на екрана ти. Както повечето дни обаче него го няма, а вероятно няма и да дойде, докато го чакаш. Винаги става така. Хората се връщат не когато искаш, а когато вече не ти трябват. Междувременно хвърляш един пренебрежителен поглед на всички останали известия и ги подминаваш небрежно. Не те вълнуват особено както новините, така и изпращачите им. Продължаваш с деня си по същия план. Не обръщаш много внимание на това, което става, защото не е това, което чакаш. Обаче може да се окажеш, че чакаш с дни, дори седмици и дневният ти план може да се окаже годишен. И е много по-лош от този на мобилния ти оператор, понеже не знаеш кога изтича. Докато си губиш времето да чакаш нещо, което може да дойде, но най-вероятно няма, отминаваш само нещата, които вече са там. Караш ги да те чакат, както ти чакаш някой друг. И целият кръговрат се заформя наново, понеже все искаме, каквото нямаме, но

нещата, които толкова искаме, невинаги са тези, които ни трябват.

Пилееш си времето като спомените след две бутилки вино. Най-често преглъщани в очакване на човека, който не може да преглътне егото си.

И ако мислиш, че някой си тръгва неоснователно, причина има със сигурност.

Винаги го разбираш след време и обикновено те осенява прозрението, че „всяко зло за добро“. В най-типичния сценарий, когато се осъзнаем и тръгнем по пътя си сами, хората, от които си тръгваме, най-често искат да се върнат при нас. Защото все не можем без този, който може без нас. И тогава си казваш, че са били прави хората, като са казали да внимаваш какво си пожелаваш.

Нещата, които си пожелаваме, се сбъдват, но най-често в грешното време.

Когато не само вече не ги искаме, но присъствието им би ни объркало живота, както изпитото по техен адрес вино ни объркваше главата. И вместо да пристъпваме назад към този, чийто инат е по-голям от нуждата му да бъде с теб, може би трябва да скачаме напред, знаейки, че който може без нас и един ден, може без нас и повече. Така че спри да си фантазираш много уважителни причини защо не те е потърсил още, и се сети, че ако има желание – има и начин. Егото е горчиво за преглъщане точно колкото евтиното вино от мизерен магазин, но никой не прощава ако не иска, и никой не се връща, ако не обича.

Стига си чакал хора с инат безкраен като вселената, потърси някой с обич по-велика и от нея.

И вместо да чакаш позиционирането на онова съобщение, което все не идва, се сети, че няма как да дойде нещо, което не е изпратено.

Колко хубаво би било да има някой, когото да не трябва да чакаме.

Когато онзи някой не се обажда…

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.