Литва - сауни, бели нощи и розова супа

Ако някога ви се е искало за избягате на студено, светло и цветно, тръгвайте към Салакас

  • 20.05.2017
  • от В.В.

Преди няколко години избрах да доброволствам за около година в Литва. Нищо не знаех за държавата, а и след като щях да бягам от България, реших и да не се интересувам предварително.

Езера, езера, езера, докъдето ти стигне погледът.

До Вилнюс летях (със самолет). После използвах влак до селото, където щях да живея. Още при първите гледки, които ми се откриха през прозореца в купето, знаех, че съм на правилното място. Това е една от най-зелено-сините държави в Европа и със сигурност с най-равна повърхност. Впоследствие умирах да дразня местните, като ги приканвах да изкачваме най-високите им върхове от по 30 – 50 м.

Най-странното е, че в Салакас – селище с не повече от 500 жители, има развит селски туризъм. Даже си има и хотелче-мотелче. Във всяка една от къщите в селото има сауна (била съм поне в половината). Обясниха ми, че тя е неизменна част от самата постройка (все едно да си нямаш баня). Истината е, че жените тикат мъжете си там след пиянска вечер, за да ги изтрезнят час по-скоро.

Те са горди притежатели на църква, която според разказите им е една от най-старите каменно иззидани в страната. (Както по-късно разбрах, преди много години е била дървена, но изгоряла, тъй като в съседство сауна се била подпалила, защо ли?)

Колкото и да беше скрито сред нищото на Северна Европа, това селце имаше живот и носеше особено чувство за спокойствие. Тук можеш да гребеш с кану, да ходиш на риба, да караш колело, да участваш активно в живота на местните. Тези хора си бяха измислили актъорска програма, която да привлича повече туристи. Обличаха се като горски духове и развеждаха посетителите в гората, като ги увличаха в различни истории, игри и предсказания.

Това, което ми липсваше, беше кашкавалът. Никъде нямаше вкусен, жълт и млечен кашкавал. Киселото им мляко не беше точно това, което един българин очаква. Но пък имаха изненадващо интересен плод или зеленчук (не е от особено значение), от който приготвяха уникалната си розова супа, която е традиционното им ястие. Почти всичко се готвеше със зеле и кимион. Там опитах и най-вкусните палачинки в живота си, дори на връщане бях купила около 5 кг литовска смес за палачинки (баба ми така и не успя да ги повтори, според мен ревнуваше).

Когато написах да избягате на „светло“, имах предвид това. Литва си има своите „бели нощи“. Това е най-тъмният нюанс през летните месеци. Красиво е и горещо препоръчвам да се види с очи и преживее с душа. Тези нощи са подарък за хората, които обичат да мечтаят.

Тук денят не свършва и оставя усещането, че краят никога няма да дойде. Сякаш живееш във вечността.

Ако и на вас ви се бяга, бягайте към Салакас. Бирата е около 60 цента, литър водка е 2 пъти по-малко от България и два пъти по-вкусна. Хората са безкрайно гостоприемни, усмихнати и доста често пияни – емоционално!

Нека не забравяме обаче, че където и да сме, вечер, когато затворим очи, винаги се връщаме на местата, от които бягаме.

Нека те разходим и до леговището на Дракула.