Алтернативният Пловдив, сгънат на две

Катрин Сариева разказва за новите маршрути в Алтернативната карта на Пловдив

  • 25.04.2017
  • от Плами Максимова

Катрин Сариева е основен двигател зад „Алтернативната карта на Пловдив“. Само преди дни книжният гид получи втори живот и беше обновен след четири години, в които служеше вярно на всички, които искаха да погледнат "под тепетата" с други очи.

Сегашният вариант на картата можете да видите в сайта www.alternativeplovdiv.com. Новите му маршрути са: „Махалата" - Хаджи Хасан махала, „Реката" - начини на обитаване (Кършияка, Мараша, Столипиново), „Социалният живот на панелките" (жк „Тракия"), „Тепетата като форми на градски живот", а познатите ни от 2013 г. маршрути: „СОЦ наследството на Пловдив", „Тютюневите складове на Пловдив", квартал „Капана", „Баухаус под тепетата", „Религии" и „Улица „Отец Паисий" са получили освежителен ъпдейт.

Пловдив е важен и вдъхновяващ град, затова го следим отблизо и често се пускаме надолу по магистралата, за да му се насладим. Познаваме го добре, но все пак има неща, които ни убягват. Затова откровено се радваме на "алтернативната му карта", която го показва като различен, непознат и неприсъстващ в официалните туристически пътеводители център. Говорим си с Катрин за всичко това.

Как се разви картата през годините? Какви ъпдейти има в новото издание?
Първото издание на картата беше през 2013 г. и тя обхващаше маршрутите СОЦ наследството на Пловдив, Тютюневите складове на Пловдив, Квартал „Капана“, Баухаус под тепетата, Религии и Улица „Отец Паисий“. Четири от темите бяха обговорени през 2012 г. в друг наш проект „Беседка за града“. Другите два  маршрута – Улица „Отец Паисий“ и Религии, дойдоха впоследствие като интерес към живота на града извън големите теми и необходимост да се отразят по-малко познатите места за градско общуване и религиозно преживяване.


гледка Акведукти, Бунарджика от Красимир Кръстев

Актуализираната карта включва  четири нови маршрута, които бяха разгледани през 2015 г. във второто издание на „Беседка за града“. Темите са: Махалата – Хаджи Хасан махала, Реката – начини на обитаване (Кършияка, Мараша, Столипиново), Социалният живот на панелките (жк „Тракия”), Тепетата като форми на градски живот. Те са свързани с начина на живот, обитаването и отношението към пространството на различните етнически и социални групи.

В тематичните маршрути се поставя въпросът за миналото като предпоставка на съвременното живеене.

А с какво се промени градът през това време?

Между 2013 и 2017 г. Пловдив стана Европейска столица на културата за 2019-а,  кв. „Капана“ вече не е алтернативен маршрут и за наше огромно съжаление някои от най-емблематичните обекти в маршрут „Тютюневият град“ изгоряха или бяха разрушени.

Колко пласта Пловдив можем да открием под повърхността?

Официално, ама много официално Пловдив участва във всички класации като един от най-старите европейски градове с пластовете от Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане, Ново и Най-ново време, т.е всички пластове на човешката цивилизация. Това е повърхността и тиражираният образ на Пловдив. Под тази повърхност се крие личното живеене през вековете, обитаването на пространството и културата на отделния индивид.


гледка Мараша от Силвия Георгиева

Какви са приликите и разликите, които намирате между вашия Пловдив и този в официалните туристически книжки?

В нашата „Алтернативна карта“ не залагаме на утвърдените представи за града като застинал образ на антично достолепие и възрожденски патос. Не отричаме тези модели, те са си част от града. Същевременно искаме да подскажем за съществуването и на други места, които не са част от официалните гидове. За разлика от традиционния екскурзоводски маршрут на Стария град например

ние искаме да покажем живото случване и обитаването на тези „тържествени пространства“ от една младежка енергия и естествена радост.

Кой е маршрутът, който ви е най-много на сърце?

Всички маршрути са провокирани от любопитството и са вдъхновени от невидими на пръв поглед детайли, които могат да бъдат незначителни или даже неатрактивни, но носят предизвикателството на контрапункта. Такива са и „Хаджи Хасан махала“, и „Столипиново“. Иначе ежедневно аз по няколко пъти употребявам маршрут „Улица Отец Паисий“. Той, така да се каже, ми е в ДНК-то. Това е моят естествен пейзаж, тук съм родена, тук работя, превърнала съм улицата в един вид проект.

А ние къде да се загубим в Пловдив?

Където око хване и крак завлече. И ако намерите нещо интересно, може да го допълним в картата.

В какви ръце си представяте, че ще попадне тази карта?

Всякакви – от критикари до апологети. В колкото повече обаче, толкова по-добре. Градът трябва да се преживява и споделя.

Колко развито е според вас гражданското и социалното любопитство на хората?

За да има любопитство, трябва да има гатанка.

Доколко хората са готови да се предизвикват с гатанки и да имат нюх към живота, си е въпрос на ищах и желание да излезеш извън клишето и зоната на познат комфорт.


гледка Сахат тепе от Красимир Кръстев

Какво в града искате да спасите най-много?

Банално казано – духа и исторически оформената толерантност между етноси, религии и социални статуси.

Какво е СОЦ наследството, с което се сблъсквате?

Всеки ден се сблъсквам с хранителния магазин на Лазар на ул. „Отец Паисий“, който не е от СОЦ времето, но пък предлага всички уважавани от тогава продукти – саздърма, консерви „Ропотамо“, скумрия в доматен сос, тахан халва в метална кутия и др. Иначе в градската среда страхотно ме кефят надписите от СОЦ време – Плод зеленчук, ТОТО пункт, Детмаг и подобни. Страшни шрифтове.

А вие, когато отивате на ново място, кои са първите неща, които искате да видите, да усетите?

Местата, на които хората общуват. Как се държат и изглеждат в официалното и неофициалното пространство, парадоксите и контрастите в ежедневието.

Кой е най-вълнуващият начин да преживееш един град?

Най-добре е човек да се позагуби, да го открият готини хора, които да го заведат на най-кефското местно място.

В Пловдив за това ще помогне „Алтернативна карта на Пловдив“.

Запознай се с дъщерята на Катрин - Веселина Сариева. Една съвременна градска муза!