Куба е музика

Приключенията на един редактор на Go Guide в Хавана

  • 13.04.2017
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: личен архив

Не бях спала почти от денонощие. Събирах си куфара в 3 сутринта, знаейки, че отивам на тропиците. В България е още пролет, почувствах се приятно при мисълта, че ще ми трябва бански в края на март. Полетът беше ранен, 7 сутринта. Потеглихме с България Еър и първите 2 - 3 часа до Париж минаха в полусън.

Когато хванах другия полет от там за Хавана, вече знаех, че се случва. Това било да ти се сбъдне мечта. Предстоеше ми  10-часов полет. В самолета се събух боса, слушах Вивалди, пих шампанско, гледах френски филми, анимации, слушах джаз, наблюдавах в реално време как летим над атлантическия океан и накрая обърнах два коняка и дремнах за няколко часа, умората надделя.

Tip: Когато ви предстоят такива 13-часови преходи към другия край на света и осезаема смяна на часовата зона, препоръчвам да не се мотаете в самолета като мен, а да си намерите някакви прилични приспивателни и да му дремнете, за да обърнете часовата разлика.

Пристигнах в 5 следобед местно време. Още с излизането от летището първото нещо, което видях, беше залезът над високите палми , мързеливото безвремие , което цари по улиците на Хавана и един шевролет бел еър. Беше като филм. Взех си бира и въпреки недоспиването, внезапната жега и задуха - магията на този град завладя цялото ми същество за секунди.

Tip: Още на летището си обърнете, каквато и валута да сте си взели, в песо.  Може да тръгнете от България с евро, за да не рискувате с левове, а курсът на долара е прекалено нестабилен и е нисък спрямо песото. Можете да си плащате и с евро и долари, но ви препоръчвам местната валута, навсякъде цените са в нея, иначе има вероятност да ви метнат.

Беше 34 градуса. Примижах и поех дълбока глътка морски въздух.  Тръгнахме с трансфера до air bnb-то, което бяхме букнали месеци по-рано. Отказахме се от хотел в центъра на Хавана поради горещината, високата влажност и тълпите. Къщата се намираше на 15 минути с кола от центъра, което в последствие се оказа гениално решение. Беше просторна, красива и на едно ниво (както всички останали в Куба), а хостът ни Джон, когото всички наричали Пачи, беше очарователен домакин.  Какво да ви кажа - имаше и открит басейн и бар до басейна с един Ернесто, който се грижеше да не останем жадни.

Следващите три дни в Хавана бяха черно-бял сън, филм, мечта, безвремие, музика, цветове. Изучавах лицата на местните, силно повлияната от Испания архитектура, цветовете по улиците, безкрайния фестивал в душите на кубинците. Загубих се и се срещнах за пръв път на изцяло ново място, в едно така мечтано преживяване.

Tip: Обиколихме множество на брой барове и ресторанти, но ще спомена само впечатляващите, които си заслужава да се усетят.

El del frento O’rrely 304 H. Vieja ) - Моят личен  фаворит.  Намира се в малките улички, които носят чара на старата Хавана. Същия чар, който по всяка вероятност сте виждали на снимки в National Geographic. Това си остана моето любимо място - задушевен индустриален интериор в минималистичен стил, фе-но-ме-нал-но дайкири диня, рибена супа и лобстъри, за които бихте продали майка си. Готиното на това място е, че след като хапнеш, се качваш по едни вити стълби и се озоваваш на покрива на сградата, където има бар с двама усмихнати секси кубинци, които знаят рецептата за онова същото дайкири с диня, има лек бриз и превъзходна гледка чак до Plaza del Armas.

El Floridita (Obispo 557 esquina a Monserrate, Plaza Albear) – любимият на Хемингуей, нямаше как да го пропусна. Тук минете само за по 1 - 2 - 3 Папа Добле.

La Divina Pastora (below the fortress El Morro) - превъзходна морска храна и доста добра гледка.

Café del Oriente (Oficios N112 esquina a Anargura, Plaza de San Francisco) - изключително място, препоръчвам за тиха вечеря в елегантна обстановка. Сервитьорите разказват, че Испанската кралица им е била гост някога.

El Cocinero го препоръчвам, ако нещо случайно ви е залипсвала мейнстрийм храна (моцарела с домати, тон татаки, гаспачо, мини бургери)  и обстановка като във всяко посредствено заведение в София. Бонусът е, че е на покрива на една много висока тухлена кула и на цялата тераса има хиляди вентилатории тента, която да ви крие от палещото слънце на Хавана. Сервитьорките разбират английски (което си е цяло събитие) и ако решите следобеда да мине в пиене - това е мястото.

Останалите места, които посетих, за съжаление бяха безкрайно туристически, тип пуснали са Бон Джоуви и има всичко - от пица до такос.

Tip: Горещо препоръчвам, ако е предварително планирана ваканция - опитайте се да научите малко испански преди заминаването. Изпитах лек шок, че всъщност н-и-к-о-й в Куба не говори английски. Те разбират малко, кимат , но отговарят на нещо средно между испански и нещо друго, жестикулирайки с ръце. Поради тази причина на няколко пъти хапвах неща, които не бях поръчвала, но езиковата бариера си каза думата. Не че имах нещо против.

Кубинците са изключително дружелюбни, усмихнати, щастливи.

Живеят в пъти по-бедно от нас, но са на светлинни години щастие. Не им пука за градски транспорт, правителства, трафик. Не ходят намръщени по улицата, всички си тананикат и се хилят. Колиби, пране по улицата, шарени хора.

Арт гето е навсякъде, но цветно, красиво, без тоновете боклуци, които генерират махалите  в България. И винаги пеят, винаги танцуват. Мъжете навсякъде подаряват цветя - сервитьорите в заведенията, мъжете, които карат рикши, всички изглеждат, сякаш всеки момент ще те подхванат за един танц. И се усмихват много. Толкова са спонтанни, че един спря насред булеварда своята рикша, слезе и целуна по устата моята приятелка, която танцуваше и пееше на крайбрежния булевард  Besame Mucho с пълно гърло. Такива са. Щастливи хора.

Tip: Не хващайте за такси ретро кола, която е обозначена със знак за такси. Уредете си предварително трансферите, ако сте отдалечени от центъра или изобщо, ако ви трябва някой да ви разкарва насам-натам. Хванахме един ретро автомобил към къщата ни за разнообразие  (те са навсякъде де, европейска кола е  забележителност и изключение) и тая история свърши в един квартал, който приличаше на Бруклин и на шофьора му отне около час да ни закара до правилната дестинация. Естествено не знаеше нито една дума на английски. А колата приличаше на онази, в която убиха Кенеди. Ако държите да се повозите в такава - само из центъра се въртете, шофьорите не знаят нищо извън него. И задължително се договаряйте предварително за цената.

Tip: На дамите им препоръчвам да не си пълнят куфарите от България с преси, сеошари, стегнати дрехи и прекалено много гримове и тежки парфюми. Влагата е висока, прическа няма да задържите, времето е непоносимо топло за прилепнали рокли, а градът е така вълнуващ, че едни неудобни обувки биха съсипали цялото преживяване. Тръгнете с половин празен куфар, бих ви посъветвала. Имате право да пренесете през границите до 1.5 л алкохол, което отвсякъде са си две бутилки отлежал ром.

Tip: Не си купувайте нищо от улицата. Имам предвид от търговци, които са в движение. Магазини за дрехи няма освен 1 - 2 бутика на световноизвестни марки, така че си обмислете багажа. Нямат абсолютно никаква стрийт фууд култура, уличната храна не е нищо повече от пуканки и хот дог, които от температурата приличат на нов биологичен вид.

Закуската в Куба е едно от последните останали по-характерни неща за тяхната кухня освен морските дарове (риба махи-махи, омари). Тя се състои в пресни плодове - ананас, папая и гуава, току-що откъснати. Пачи всяка сутрин правеше фреш тропикана (гуава, лайм, ананас) и се усмихваше непрестанно, въпреки че не ни разбираше какво му казваме. Ернесто пък ме светна още на втория ден кой е най-добрият ром (препоръчвам ви с всички ръце и крака тъмен Santiago de Cuba, 12 y.o.) , както и няколко думи на испански.

Tip: Непременно си вземете слънцезащита с висок фактор, репелент за безпощадните комари и адаптор за зарядно за американските контакти.

Може би ще е  изненада, но нека бъдем щастливи и благодарни, че живеем в развита европейска столица.  В сърцето и родината на рома правят доста посредствено мохито. Или може би българските хипстърски бармани са вдигнали левъла до съвършенство и съм станала по-критична и капризна към този коктейл, развивайки някаква имагинерна представа точно как трябва да бъде на вид и вкус. Опитах мохито в най-добрите хотели в центъра на Хавана, във всеки  бар и ресторант, в  който влязох. Те просто слагат (бяла) захар, лайм (резенче, не намачкан със захарта) и един стрък мента, толкова ошушкан и тъжен, че изглежда, сякаш си мечтае някога да бъде истинска мента; няколко кубчета лед (не натрошен лед, а цели кубчета), ром в 2/3 от чашата и малко сода. Дори пропускат ангостурата на някои места. Или съм се разглезила по възхитителните барове в София и съм пила най-феноменалното мохито, приготвено от човек, роден във Велико Търново. Но да не забравяме, че там е такъв комунизъм, че отново ще се почувствате като в началото на 90-те в България.

Експериментирайте, окуражавам ви. Търсете и изследвайте вкусовете, миризмите и цветовете на този град.

Но лично аз бих се задоволила с малък Santiago, пурета Cohiba и Hasta Siempre на Buena Vista Social Club. След няколко нощи и дни, които тотално се сляха в опиянена симбиоза, тръгнахме към Варадеро, който е на около 140 км от Хавана, полуостров е и в най-широката си част е едва 1 км, навсякъде заобиколен от Карибско море. 

По пътя между Хавана и Варадеро си заслужава да спрете на едно доста популярно туристическо място, познато още като „най-добрата пиня колада в света“. Е, истина е. Кръгъл бар на огромна тераса с гледка към тропическите гори. Ананаса го разрязват пред теб, издълбават вътрешността и го миксират в блендер с кокосово мляко, лед и тъмен ром. Автентично и мнооого вкусно. Също препоръчвам да си купите сувенири от там. Не от Хавана, не от Варадеро (ако решите да го посетите), а от там. Има сергии с характерни за Куба ръчно изработени предмети от кожа и дърво, картини с маслени бои и тениски на Че Гевара, които бяха на доста приемливи цени (магнитче 1,5CUC, което е към 3 лв). Хората, които продават, не са досадни и можете да си зяпате на спокойствие.

Tip: Ако решите да занесете пури на приятели, то тях купете непременно от специализиран магазин. Пурите се съхраняват при доста конкретни условия, температура и влажност и ако не са съхранявани добре, ще изсъхнат и ще развалите удоволствието на човека, за когото са предназначени. Една добра пура от по-популярните марки като Cohiba, Monte Cristо и Romeo&Julliet варира от 8CUC (към 16 - 17 лв.) до 50 CUC(над 100 лв.) че и повече.

Във Варадеро попаднах на райско кътче в къща на плажа, наслаждавайки се на залезите и отпивайки от кокосови орехи. Видях разнообразни птици, риби, делфини, гущерчета и хибускуси.

И проумях защо има цвят „карибско синьо“.

Плажовете са като картинка за десктоп, която е фабрична в почти всеки компютър. Сещате се - бял пясък, палми и безкраен светлосин тюркоаз.

Мястото е доста туристическо и не така автентично като Хавана, която ми липсваше вече, така че освен ако не сте мързел и искате да си чилвате по цял ден с коктейли покрай басейна, не ви го препоръчвам. Мен ме вълнува повече да сложа раницата и да обикалям по шарените улици.

Във Варадеро кухнята е силно интернационализирана поради големия наплив от хора от цял свят. Разбирайте – бъркани яйца с бекон, паеля със скариди и тнт.

Пристрастените към интернет, социалните мрежи и дигиталния свят ще срещнат голямо предизвикателство. Освен скъпите разговори и цена от 25 лв./MB никъде няма и дори близко нещо до wi-fi. В Хавана 4 дни телефонът ми беше само часовник и фотоапарат, а едва във Варадеро (и може би само защото бях в 5-звезден ризорт) имаше интернет и то не навсякъде, а на две конкретни локации (лобитата на главната част и на privatearea-та), и то в комплекс с размерите на провинциален град. Срещу 10 CUC(20 кинта, братлета) получавате карта, приличаща на кредитна, но от картон и триете едни цифри като лотариен билет. Въвеждате два 10-цифрени кода в телефона си, след което се молите изобщо да има интернет връзка, защото независимо от всичко, през което сте преминали (да се вдигнете от плажа, да си купите карта и да висите в лобито), просто връзката е down и дори молебен да организирате, нищо няма да се случи. Картата е валидна за 1 час, от който, ако сте големи късметлии, може и да успеете да използвате 15 минути.

Това, разбира се, има своите предимства. Едно място, една държава, една нова локация трябва да се преживее с всички сетива и с цялото внимание, на което сте способни. А не с нос, забит в телефона. Освежаващо е. За 10 дни проведох 1 телефонен разговор с майка ми, прегледах си мейла 1 път и пуснах няколко снимки във фейсбук (не се стърпях, красиво е). Но не беше денонощното зомбиране, което си причинявам в София. Куба може би скоро ще започне да губи чара си, защото се виждат първите, още бледи следи на американизация, но мисля, че има още няколко години, преди да я превърнат в Слънчев бряг.

Като мисля за нея сега...

Куба е слънце. Куба е още неузряла гуава. Куба е букет от мили хора. Куба е тропическа. Куба е крайбрежие. Куба е ниски къщи с цветно пране. Куба е големи дупета на сочни кубинки.

Куба е танц насред булеварда. Куба е аромат на пури. Куба е късна топла нощ с бриз.

Куба е спонтанна, красива и непретенциозна в своята автентичност. Куба е гостоприемна. Куба е вкусна. Куба е пръсти, заровени в пясъка. Куба е слънчев булевард. Куба е 3 следобед на 3 бутилки вино. Куба е музика.

Влади пък го пече слънце, направи си снимки по бански, яде гуакамоле и се върна с разлика...Виж къде беше.