Куба е музика

Приключенията на един редактор на Go Guide в Хавана

  • 13.04.2017
  • от Цветана Кулинска
  • снимки: личен архив

Не бях спала почти от денонощие. Събирах си куфара в 3 сутринта, сгъвайки жълтата си рокля, знаейки, че отивам на тропиците. В България е още пролет, 20 градуса, почувствах се приятно при мисълта, че ще ми трябва бански в края на март. Полетът беше ранен, в 7 сутринта. Потеглихме с България Еър и първите 2 - 3 часа до Париж минаха в полусън.

Когато хванах другия полет от там за Хавана, вече знаех, че се случва. Значи това било да ти се сбъдне мечта. Предстоеше ми  10-часов полет. В самолета се събух боса, слушах Вивалди, пих шампанско, гледах френски филми, анимации, слушах джаз, наблюдавах в реално време как летим над атлантическия океан и накрая обърнах два коняка и дремнах за няколко часа, умората надделя.

Tip: Когато ви предстоят такива 13-часови преходи към другия край на света и осезаема смяна на часовата зона, препоръчвам да не се мотаете в самолета като мен, а да си намерите някакви прилични приспивателни и да му дремнете, за да обърнете часовата разлика.

Пристигнах в 5 следобед местно време. Още с излизането от летището първото нещо, което видях, беше залезът над високите палми , мързеливото безвремие , което цари по улиците на Хавана и един шевролет бел еър. Беше като във филм. Взех си една бира и въпреки недоспиването, внезапната жега и задуха магията на този град завладя цялото ми същество за секунди.

Tip: Още на летището си обърнете, каквато и валута да сте си взели, в песо.  Може да тръгнете от България с евро, за да не рискувате с левове, а курсът на долара е прекалено нестабилен и е нисък спрямо песото. Можете да си плащате и с евро и долари, но ви препоръчвам местната валута, навсякъде цените са в нея, иначе има вероятност да ви метнат.

Беше 34 градуса. Примижах и поех дълбока глътка морски въздух.  Тръгнахме с трансфера до air bnb-то, което бяхме букнали месеци по-рано. Отказахме се от хотел в центъра на Хавана поради горещината, високата влажност и тълпите. Запазихме къща на 15 минути с кола от центъра, което в последствие се оказа гениално решение. Къщата беше просторна, красива и на едно ниво (както всички останали в Куба), а хостът ни Джон, когото всички наричали Пачи, беше очарователен домакин. Посрещна ни с мохито и цветя. Къщата беше с открит басейн и бар до басейна с барман – Ернесто, който се грижеше да не останем жадни никога.

Следващите три дни в Хавана бяха черно-бял сън, филм, мечта, безвремие, музика, цветове. Изучавах лицата на местните, силно повлияната от Испания архитектура, цветовете по улиците, безкрайния фестивал в душите на кубинците. Загубих се и се срещнах за пръв път на изцяло ново място, в едно така мечтано преживяване.

Tip: Обиколихме множество на брой барове и ресторанти, но ще спомена само впечатляващите, които си заслужава да се усетят.

El del frento O’rrely 304 H. Vieja ) - Моят личен  фаворит.  Намира се в малките улички, които носят чара на старата Хавана. Същия чар, който по всяка вероятност сте виждали на снимки в National Geographic. Това си остана моето любимо място - задушевен индустриален интериор в минималистичен стил, фе-но-ме-нал-но дайкири диня, рибена супа и лобстъри, за които бихте продали майка си. Готиното на това място е, че след като хапнеш, се качваш по едни вити стълби и се озоваваш на покрива на сградата, където има бар с двама усмихнати секси кубинци, които знаят рецептата за онова същото дайкири с диня, има лек бриз и превъзходна гледка чак до Plaza del Armas.

El Floridita (Obispo 557 esquina a Monserrate, Plaza Albear) – любимият на Хемингуей, нямаше как да го пропусна. Тук минете само за по 1 - 2 - 3 Папа Добле.

La Divina Pastora (below the fortress El Morro) - превъзходна морска храна и доста добра гледка.

Café del Oriente (Oficios N112 esquina a Anargura, Plaza de San Francisco) - изключително място, препоръчвам за тиха вечеря в елегантна обстановка. Сервитьорите разказват, че Испанската кралица им е била гост някога.

El Cocinero го препоръчвам, ако нещо случайно ви е залипсвала мейнстрийм храна (моцарела с домати, тон татаки, гаспачо, мини бургери)  и обстановка като във всяко посредствено заведение в София. Бонусът е, че е на покрива на една много висока тухлена кула и на цялата тераса има хиляди вентилатории тента, която да ви крие от палещото слънце на Хавана. Сервитьорките разбират английски (което си е цяло събитие) и ако решите следобеда да мине в пиене - това е мястото.

Останалите места, които посетих, за съжаление бяха безкрайно туристически, тип пуснали са Бон Джоуви и има всичко - от пица до такос.

Tip: Горещо препоръчвам, ако е предварително планирана ваканция - опитайте се да научите малко испански преди заминаването. Аз лично изпитах лек шок, че всъщност н-и-к-о-й в Куба не говори английски. Те разбират малко, кимат ти, но ти отговарят на нещо средно между испански и нещо друго, жестикулирайки с ръце. Поради тази причина на няколко пъти хапвах неща, които не бях поръчвала, но езиковата бариера си каза думата. Не че имах нещо против.

Кубинците са изключително дружелюбни, усмихнати, щастливи.

Живеят милиарди пъти по-бедно, отколкото живеем ние, но са на светлинни години щастие от нас. Хич не им пука за градски транспорт, правителства, трафик. Не ходят намръщени по улицата, всички си тананикат и се хилят. Колиби, пране по улицата, шарени хора.

Абе някво арт гето е навсякъде, но цветно, красиво, без тоновете боклуци, които генерират махалите  в България. И винаги пеят, винаги танцуват. Мъжете навсякъде подаряват цветя - сервитьорите в заведенията, мъжете, които карат рикши, всички изглеждат, сякаш всеки момент ще те подхванат за един танц. И се усмихват много. Толкова са спонтанни, че един спря насред булеварда своята рикша, слезе и целуна по устата моята приятелка, която танцуваше и пееше на крайбрежния булевард  Besame Mucho с пълно гърло. Такива са. Щастливи хора.

Tip: Не хващайте за такси ретро кола, която е обозначена със знак за такси. Уредете си предварително трансферите, ако сте отдалечени от центъра или изобщо, ако ви трябва някой да ви разкарва насам-натам. Хванахме един ретро автомобил към къщата ни за разнообразие  (те са навсякъде де, европейска кола е като някаква забележителност и изключение) и тая история свърши в един квартал, който приличаше на Бруклин и на шофьора му отне около час да ни закара до правилната дестинация. Естествено не знаеше нито една дума на английски. А колата приличаше на онази, в която убиха Кенеди. Абе ако ви се вози в такава - само из центъра се въртете, шофьорите не знаят нищо извън него. И задължително се договаряйте предварително за цената.

Tip: На дамите им препоръчвам да не си пълнят куфарите от България с преси, сеошари, стегнати дрехи и прекалено много гримове и тежки парфюми. Влагата е огромна, прическа няма да задържите, времето е непоносимо топло за прилепнали рокли, а градът е тооолкова вълнуващ, че едни неудобни обувки биха ви съсипали цялото преживяване. Тръгнете с половин празен куфар, бих ви посъветвала. Имате право да пренесете през границите до 1.5 л алкохол, което отвсякъде са си две бутилки отлежал ром.

Tip: Не си купувайте нищо от улицата. Имам предвид от търговци, които са в движение. Магазини за дрехи няма освен 1 - 2 бутика на скъпи световноизвестни марки, така че си обмислете багажа. Нямат абсолютно никаква стрийт фууд култура, уличната храна не е нищо повече от пуканки и хот дог, които от температурата приличат на нов биологичен вид.

Закуската в Куба е едно от последните останали по-характерни неща за тяхната кухня освен морските дарове (риба махи-махи, омари). Тя се състои в пресни плодове - ананас, папая и гуава, току-що откъснати. Пачи всяка сутрин ни правеше фреш тропикана (гуава, лайм, ананас) и се усмихваше непрестанно, въпреки че не ни разбираше какво му казваме. Ернесто пък ме светна още на втория ден кой е най-добрият ром (препоръчвам ви с всички ръце и крака тъмен Santiago de Cuba, 12 y.o.) , както и няколко думи на испански.

Tip: Непременно си вземете слънцезащита с висок фактор, репелент за безпощадните комари и адаптор за зарядно за американските контакти.

Може би ще ви изненадам, но бъдете много щастливи и благодарни, че живеем в развита европейска столица.  В сърцето и родината на рома правят доста посредствено мохито. Или може би българските хипстърски бармани са вдигнали левъла до съвършенство и аз съм станала по-критична и капризна към този коктейл и съм развила някаква имагинерна представа точно как трябва да бъде на вид и вкус. Опитах мохито в най-добрите хотели в центъра на Хавана, във всеки един бар и ресторант, в  който влязох. Те просто слагат (бяла) захар, лайм (резенче, не намачкан със захарта) и един стрък мента, толкова ошушкан и тъжен, че изглежда, сякаш си мечтае някога да бъде истинска мента; няколко кубчета лед (не натрошен лед, а цели кубчета), ром в 2/3 от чашата и малко сода. Дори пропускат ангостурата на някои места. Или съм се разглезила по възхитителните барове в София и съм пила най-феноменалното мохито, приготвено от човек, роден във Велико Търново. Но да не забравяме, че там е такъв комунизъм, че отново ще се почувствате като в началото на 90-те в България.

Експериментирайте, окуражавам ви. Търсете и изследвайте вкусовете, миризмите и цветовете на този град.

Но лично аз бих се задоволила с малък Santiago, пурета Cohiba и Hasta Siempre на Buena Vista Social Club. След няколко нощи и дни, които тотално се сляха в опиянена симбиоза, тръгнахме към Варадеро, който е на около 140 км от Хавана, полуостров е и в най-широката си част е едва 1 км, навсякъде заобиколен от Карибско море. Уау, нали.

По пътя между Хавана и Варадеро си заслужава да спрете на едно доста популярно туристическо място, познато още като „най-добрата пиня колада в света“. Е, истина е. Кръгъл бар на огромна тераса с гледка към тропическите гори. Ананаса го разрязват пред теб, издълбават вътрешността и го миксират в блендер с кокосово мляко, лед и тъмен ром. Автентично и мнооого вкусно. Също препоръчвам да си купите сувенири от там. Не от Хавана, не от Варадеро (ако решите да го посетите), а от там. Има сергии с характерни за Куба ръчно изработени предмети от кожа и дърво, картини с маслени бои и тениски на Че Гевара, които бяха на доста приемливи цени (магнитче 1,5CUC, което е към 3 лв). Хората, които продават, не са досадни и можете да си зяпате на спокойствие.

Tip: Ако решите да занесете пури на приятели, то тях купете непременно от специализиран магазин. Пурите се съхраняват при доста конкретни условия, температура и влажност и ако не са съхранявани добре, ще изсъхнат и ще развалите удоволствието на човека, за когото са предназначени. Една добра пура от по-популярните марки като Cohiba, Monte Cristо и Romeo&Julliet варира от 8CUC (към 16 - 17 лв.) до 50 CUC(над 100 лв.) че и повече.

Във Варадеро попаднах на райско кътче в къща на плажа, наслаждавайки се на залезите и отпивайки от кокосови орехи. Видях разнообразни птици, риби, делфини, гущерчета и кървавочервени тропически цветя.

И проумях защо има цвят „карибско синьо“.

Плажовете са като картинка за десктоп, която е фабрична в почти всеки компютър. Сещате се - бял пясък, палми и безкраен светлосин тюркоаз.

Мястото е доста туристическо и не така автентично като Хавана, която ми липсваше вече, така че освен ако не сте мързел и искате да си чилвате по цял ден с коктейли покрай басейна, не ви го препоръчвам. Мен ме вълнува повече да сложа раницата и да обикалям по шарените улици.

Във Варадеро кухнята е силно интернационализирана поради големия наплив от хора от цял свят. Разбирайте – бъркани яйца с бекон, паеля със скариди и тнт.

Пристрастените към интернет, социалните мрежи и дигиталния свят ще срещнат голямо предизвикателство. Освен скъпите разговори и цена от 25 лв./MB никъде няма и дори близко нещо до wi-fi. В Хавана 4 дни телефонът ми беше само часовник и фотоапарат, а едва във Варадеро (и може би само защото бях в 5-звезден ризорт) имаше интернет и то не навсякъде, а на две конкретни локации (лобитата на главната част и на privatearea-та), и то в комплекс с размерите на провинциален град. Срещу 10 CUC(20 кинта, братлета) получавате карта, приличаща на кредитна, но от картон и триете едни цифри като лотариен билет. Въвеждате два 10-цифрени кода в телефона си, след което се молите изобщо да има интернет връзка, защото независимо от всичко, през което сте преминали (да се вдигнете от плажа, да си купите карта и да висите в лобито), просто връзката е down и дори молебен да организирате, нищо няма да се случи. Картата е валидна за 1 час, от който, ако сте големи късметлии, може и да успеете да използвате 15 минути.

Това, разбира се, има своите предимства. Едно място, една държава, една нова локация трябва да се преживее с всички сетива и с цялото внимание, на което сте способни. А не с нос, забит в телефона. Освежаващо е. За 10 дни проведох 1 телефонен разговор с майка ми, прегледах си мейла 1 път и пуснах няколко снимки във фейсбук (не се стърпях, красиво е). Но не беше денонощното зомбиране, което си причинявам в София. Куба може би скоро ще започне да губи чара си, защото се виждат първите, още бледи следи на американизация, но мисля, че има още няколко години, преди да я превърнат в Слънчев бряг.

Като мисля за нея сега...

Куба е слънце. Куба е още неузряла гуава. Куба е букет от мили хора. Куба е тропическа. Куба е крайбрежие. Куба е ниски къщи с цветно пране. Куба е големи дупета на сочни кубинки.

Куба е танц насред булеварда. Куба е аромат на пури. Куба е късна топла нощ с бриз.

Куба е спонтанна, красива и непретенциозна в своята автентичност. Куба е гостоприемна. Куба е вкусна. Куба е пръсти, заровени в пясъка. Куба е слънчев булевард. Куба е 3 следобед на 3 бутилки вино. Куба е музика.

Влади пък го пече слънце, направи си снимки по бански, яде гуакамоле и се върна с разлика...Виж къде беше.