Едни гърди напред

Sandra, Samantha Fox и C.C. Catch - момичетата на 80-те

  • 29.03.2017
  • от Веселин Жеков

Всичко започна една мартенска вечер през далечната 1985 година. Помня, че нашите се скъсваха от работа, а аз чаках да дойде края на седмицата, за да зяпам предаването „Всяка неделя“, където от време на време му отпускаха края и можеше  да се зърне леко през  ключалката на „упадъчния“ капитализъм.

Въпросната  вечер 

явно някой от горе беше отворил вратата на разврата от Западна Германия, откъдето най-неочаквано се появи ангелското лице и вълшебният глас на Sandra.

Много ясно си спомням, че клипът беше на песента  Hi,Hi,Hi от западногерманското Peter’s Pop Show и в него имаше РОБОТ, с букет в ръка, който го бяха програмирали да се върти в кръг, а ние тука цъкахме с език…

На другия ден в училище се оказа, че няма друга тема за разговор освен колко е яка Sandra и „копеле видя ли робота?!“.

Мога да ви говоря дълго за Sandra Ann Lauren, която направо „изкърти мрака“ в социалистическото ни общество. Тя накара цяло едно поколение да си купува списание Bravo, откъдето се изрязваха снимки, препечатваха се постери, събираха се лепенки.

Последваха хитове като In The Heat of the Night и Little girl, които окончателно затвърдиха статута й на секссимвол.

Истерията около нея беше взела застрашителни размери в училище, където търговията с изображения на Sandra Cretu процъфтяваше.

За разлика от съвременните поп изпълнители, които вадят само One Hit Wonders, Sandra извади още по-силен албум на следващата година, от който излязоха парчета като Innocent Love, Midnight man и баладата Loreen, на която половината ни клас се прости с девствеността си.

Доминацията на Sandra в диското и в сърцата на съучениците ми беше безоблачна до един летен юлски ден през  1986-а, в който на небосклона „изгряха“ чифт гърди. Тези на Samantha Fox…

В деня, в който те (гърдите) се появиха в комбинация със сингъла Touch me, всичко свърши (буквално и преносно).

Производството и вносът на календарчета и плакати превъртя брояча, а всеки себеуважаващ се шофьор на автобус от градския транспорт имаше огромен постер на стъклото зад гърба си. Вследствие на това в предната част на автобуса беше винаги препълнено с хора, играещи джобен тенис, за разлика от задната част, в която се помещаваха само баби и девойки с мустаци.

През 1986-а войната в диското се допълни от появата на още едно русо Порше.

Почти по едно и също време със Samantha Fox изгря и звездата на C.C. Catch. Немците не можеха да повярват, че някой им е излязъл с „едни гърди напред“, и затова извадиха скрития си коз.  

C.C. Catch взриви дискотеките с парчетaта си I can lose my heart tonigiht и Strangers by night,  изтърквайки няколко хиляди подметки на маратонки Romika, тъй като други по това време нямаше.

Едно нещо беше сигурно: войната за дансинга беше в разгара си и всеки използваше кой каквото може.

Всеки си имаше любима и независимо че гърдите си бяха сериозно преимущество, Sandra и C.C. Catch компенсираха с качествени хитове.

През 1987 година Sandra извади албума Ten in one , от който излязоха хитове като Everlasting Love и Stop for a minute, и междувременно се омъжи за продуцента си, с което причини тежка травма на тинейджърското ми сърце.

Същата година през лятото C.C. Catch отговори подобаващо с втория си албум Welcome to the heartbreak hotel, който причини мини революция в Бургас, където потреблението на дънкови якета превъртя брояча и стана причина за емблематичния израз  „едно дънки, моля“.

Хитовете и Heartbreak hotel и Heaven and hell стопяваха тежкото моряшко сърце и бяха причина за рязкото нарастване на полско-българската дружба в къмпинг „Смокиня“,

от която произлязоха деца с имена Франтишек Тотев и Малгожата Семкова.

Samantha Fox сложи точка на спора същата година, вадейки сингъла Nothing gonna stop me now, облечена в черно кожено яке и черен клин, и въпреки че вокално отстъпваше на колежките си, пускайки отново в употреба своите атомни бомби, изпрати Sandra и C.C. Catch директно в пенсия.

Тази година ще имаме уникалната възможност да видим и трите заедно на една сцена в София.

На 29 април в Арена Армеец.

А ЕТО С КАКВО СЕ ФУКАМЕ ПРЕД СВЕТА НИЕ