Алиса и петък вечер

Героиня в една книга за търсенето, грешките, зависимостите и дома

  • 23.08.2013
  • от Десислава Николова

Аз съм Алиса, само че в обратен ред: първо съм счупила де що е имало огледало за чупене в Огледалния свят; след това съм се напъхала в Страната на чудесата, за да срещна Лудите шапкари и Лудите всички, да си извървя наказанието за счупените огледала и да се утешавам с чудесата на страната. И няма излизане от тая бяла заешка дупка..Реших да подредя живота си и си подредих... гардероба.

Сърцето ми е със счупена тазобедрена става.

Да, нещата се чупят, но това не е драма: нали парчетата още са там. По света може да бродят личностни, финансови, газови и какви ли не кризи, но за криза в количеството лепило още не съм чувала. Старателно драматизираме счупеното, вместо бързо и кротко да го залепим. Инстинктът ни за саморазрушение действа безотказно: и в гледане на рибки да се вманиачим – и гледането на рибки ще го изживеем драматично. А не трябва да се вманиачаваме. Защо стоим на едно място и мислим за абсурдите по света, за това дали има паралелни и отвъдни светове? Забравяме, че наоколо е пълно с разбираеми светове, които можем да пипнем и помиришем, извличайки най-хубавото от всеки един.

Най-много за живота на някого можеш да разбереш в петък вечер.

Аз съм Алиса и се намирам в Страната на табелките. Съединените американски щати – страна, основана от умни хора. Умните хора слагали ли, слагали табелки, докато табелките станали толкова много, че никой вече не трябвало да мисли. Никой вече не може да мисли. По неотабелените улици в моята страна времето е кафе. Топло и силно, без мляко – с каймак. Петък вечер е и искам да отида на кафе, искам да кисна там няколко часа. В Страната на табелките обаче времето е пари, кафето се продава под табелка Starbucks, а там е пълно с табелки, че не се пуши. Кафето се продава в чаши с похлупак – да си работиш, докато го пиеш...

Белег на модерните общества било, че винаги имат план. Аз пък винаги имам план B. Видяло се е, че на кафе няма да отида – тогава отивам на купон...Купонът се състоя в мазе и ме научиха на няколко drinking games. Американците не знаят, че могат просто да си седят и да си пият – все трябва да правят и нещо друго, да има материална цел...

Разкажи ми за петък вечер в Огледалния свят!

Огледала има във всички тоалетни по заведенията – да си пудрят дамите носа. Във всички тоалетни по заведенията има и огледални повърхности. Да се шмърка пудра от тях...  В един момент забелязваш, че всички се друсат. Друсат се писателите, друсат се и аниматорите. Ти трезвен можеш ли да измислиш детско с главни герои – костенурки нинджа, които носят имената на ренесансови художници, обитават канализацията, хранят се с пица, учителят им е плъх, а врагът – розов мозък!?

Момичетата, страдащи от хранителни зависимости, наричат диагнозите си с галени имена. Мия и Ана. Булимия и анорексия. Мия, Ана, Ани, Мери Джейн, Мерилин, Джони, Джак... С такива приятели можеш да бъдеш себе си в този нечий друг свят. Въпросът е, че можеш да бъдеш себе си и сам. Да бъдеш сам не е нещо лошо и е различно от да се чувстваш самотен. Човек е самотен, когато в мислите си не е сам. Ако не си щастлив сам, не можеш да си щастлив и с някого.

Едва ли е толкова лесно. Животът да не ми е сервитьорка, която да пощипвам по задника?! Не, шведска маса е.

Домът не е там, където разопаковаш куфара си. Куфарът е дом... А пролетта е виден фармацевт: само тя може да превърне дърветата в антидепресанти.

Деси Нико е прекрасна млада дама, която... написа книга. Както сама я описва "Алиса и петък вечер" е книга за търсенето. За грешките, зависимостите, дома. Това, което току що прочете е парченце от нея, искаш ли ощe?