По горнобанския път на успеха

Божидар, Димитър и Blek Pine - двама мъже и една бира

0 коментара Сподели:

Плами Максимова

Blek Pine е рожба на нетрезв разговор между Божидар и Димитър, когато след случайна среща на рожден ден те разбират, че имат общи интереси към живота и бирата. Тогава Божидар се е заел с любителски сайт за бира, а Митко е единственият от присъстващите на празненството, който знае каква е разликата между ейл и лагер, така че допирните точки са на лице и не след дълго се превръщат в повод за повторна среща. Този път тя е на улица "Белите борове" в Горна Баня.

Там с подръчни материали Боби и Митко сглобяват първата си пивоварна, а в чест на мястото, на което се намират в този епичен момент, кръщават новосъздалото се творение "Черния бор" (Blek Pine, бел. ред.). Оттам нататък историята им е свързана с много работа, истинска любов към всичко, което правят, и неуморно крачене по пътя, който ги води от опитите да варят бира в гараж до отварянето на една от първите български крафт пивоварни – Gb Craft Brewery "Blek Pine".

Това е само част от всичко, което може да се каже за горнобанските пивовари, които ме черпят с най-добрата бира в региона, докато им гостувам, и не спират да ми говорят за всичко, свързано с нея, като за удоволствие и вид изкуство, което осмисля живота им (особено Боби, от когото трудно взимаш думата, бел. ред.). Ето и част от разговора ми с тях, който се записваше някъде до 3-тата бира…

Колко бира пиете?
Пием бира всеки ден.

А не се ли притеснявате за бирените коремчета?
От бирата не се дебелее, дебелее се от мезетата, така че нямаме притеснения по въпроса.

Как започна бирената ви афера?
Преди точно 3 години се роди идеята да си варим домашна бира. И двамата се занимавахме с други неща. Познавахме се от квартала. Срещнахме се на рожден ден на един приятел и се оказа, че сме единствените от присъстващите, които реално знаят каква е разликата между ейл и лагер. Тогава ни хрумна, че можем да си станем още по-близки и да пробваме дали от изтърбушен кег и казан за ракия може да стане домашна варка. Експериментът се оказа успешен.

Но с какво все пак бирата ви стана толкова интересна?
Любовта към бирата си я носим отдавна. А и честно казано, ни беше писнало да пием бирата, която пиехме. Никакво разнообразие на пазара и бирена култура, която граничи с 0. За много кратък период от тогава нещата се промениха и за щастие през последните години се появиха още хора с интерес към занаятчийските бири.

Всички сме творци и всеки има своя вкус. Бирите ни са различни. Има хиляди стилове, хиляди подстилове.

Колко вида бира правите?
Общо осем вида са бирите, които са излизали от нашата пивоварна. Пет са си наши флагмани, а другите са колаборации с разни други хора. Правили сме лимитирана IPA за Sofia Metal Fest, за Wrong fest, а имаме и емоционална колаборация и с Odd Crew, за които също направихме бира, която да влезе към техния мърчандайз.

Ще кажете ли няколко думи за масовата бира?
Няма да са лоши, защото няма лоша бира. Всеки си има вкус, така че хората да пият каквото си решат. Нашата бира се прави от най качествен малц, хмел и мая и всички видове сезонни съставки с които експериментираме. За нас най важно е качеството, а не количеството. За нас е важно първо на нас да ни хареса бирата която правим, а после на бирените фенове.

Вие от къде набавяте вашите съставки в този ред на мисли?
Хмелът ни е щатски, малцът ни е немски и е топ – един от най-качествените, които се предлагат на пазара в тази част на Европа.

Какъв е обемът производство, който реализирате?
Една варка на нас ни излиза между 500 и 600 литра и това го правим няколко пъти в месеца. Всичко останало е ферментация.

И понеже съм жена и няма как да ги знам тези неща – ферментацията колко точно време отнема?
Около 30 дни.

Има ли някакви специални условия, които трябва да се спазват?
Освен бирата да е затворена в специален ферментационен съд, друго няма.

Защо сте Bleck Pine, а не White Pine или поне Black Pine?
Защото домашната ни пивоварна беше на улица „Белите борове“. И за това – Черния бор. Там направихме първите си стъпки в пивопроизводството. Мястото е със страшен изглед към София, а единствените ни съседи бяха едни холандци от едната страна, а от друга – Людмил Фотев, филантроп, с вкус и страст към добрата бира и автор на книгата „Езикът на бирата“. Той е сред водещите дегустатори, колекционира капачки и има над 30 000 от целия свят. С него посетихме Франция и присъствахме на Мундиал на бирата и благодарение на него изпихме още хиляди бири.

Но да се върнем на въпроса 

Blek е търсена грешка, като в Mortal Кombat, и не се правим на интересни, просто така ни е кеф.

Коя е най-странната бира, която сте пили?
Бира с водорасли, сол, шафран, люти чушки, всякакви чайове и плодове. Но май тази, която най-малко ни допадна, е тази с шафран. Може би бирата пък, която е най-рядка и няма да пием повече в живота си, е „Утопия“, тя е 18-годишна, отлежала в дъбова бъчва и е между 24 и 32 процента алкохолност. Изключително лимитирано пиво без пияна, без газировка – по-скоро приличащо на коняк.

А коя е най-силната бира, която сте пили?
67,5-процентова бира – Brewmeister Snake Venom. Пивоварят е грък, който живее в Шотландия през последните 10 години.

У нас има ли ценители на бирата според вас?
Нещата се развиват доста добре през последните години. Разбира се, тук бюрокрацията е голяма и вместо да има 100 крафт пивоварни, има 3. Голяма част от пивопроизводителите дори не варят бирата си в България, за да избегнат трудностите.

Кои са тези трима крафт пивовари, които правят бирата си тук в крайна сметка?
Blek Pine, „Диво пиво“, „Гларус“. Другото са заведения – пивоварни, но те не изкарват от заведенията си пивото, което произвеждат.

Коя е най-хубавата бира?
Със сигурност не е немската или чешката, колкото и да ви е странно. Въпреки че те са основатели на цялата тази култура. За нас топ 3 държавите са Белгия, Щатите и Дания.

Трябва ли й време на бирата да се климатизира, както е при виното например?
При някои видове да. Бирата има нужда от време да й се отворят ароматите.

Как обяснявате на хората разликата между обикновената и крафт бирата?
Не им обясняваме. Имаме си дистрибутори и те се занимават с това. Въпреки че цялата ни идея е да развиваме крафт културата. Сега започваме да снимаме един проект за крафт пивоварство, който в кратки видеа ще показва как се вари домашна бира в съдове, които ние сме изработили, и т.н. Замислили сме и някои събития.

Коя от бирите ви е бестселърът?
Бестселърът ни в момента е първия български ИПА (Blek pine IPA)

Кой прави суперяките ви визии?
Не го познаваме. Ха-ха. Казва се Тедо. Нещо не се получиха нещата с момчетата, с които започнахме да правим визиите в началото, и две седмици преди представянето на бирата един приятел ни го препоръча. Момчето обаче живее в Щатите, наложи се някаква бърза кореспонденция и след три дена имахме това, което виждаш и сега.

Това са караконджули и станаха супер емблематични за нашите бири. Според Теодор те по цял ден пият бира и са айляк в гората, а 2 седмици в годината правят пакости на хората.

Я кажете с какво върви бирата най-много?
Ние сме едни истински не-вегани. Предпочитаме месо. Правим си домашни филета, луканки и харесваме да правим BBQ. Пляскаме на скарата някакви неща и често се вдъхновяваме от Pit Boys. Правим си сирена, кашкавалчета и други. Не замезваме с бургери примерно, по-скоро разчитаме на тапас.

Има ли достатъчно места в София, на които можеш да пиеш хубава бира?
Има, да, но има и още какво да се желае в качеството на баровете. Ние си представяме перфектния бар с поне 15 крана за наливна бира, което в София ще е трудно да се поддържа, представяме си го с брутална авторкса кухня – тапаси, сирена, прошуто, хамон и най-много стекове. И бирата ще върви с комплимент винаги.

Кой е основният ви източник на информация за бирата? Кой ви държи в час?
Примерно brew dogs Dжеймс и Мартин са едни двама идиоти пънкари. Щяха да фалират, но така им се случи, че господин Доди ал Файед, който има примерно 800 супермаркета на територията на Великобритания, ги забелязва. Те печелят конкурс за домашна бира, който той организира, и придобиват правото да зареждат всичките му магазини. Ама те са супер скъсани и на базата на договора взимат кредит. Започват да се развиват и правят акционерно дружество. За съжаление флагманите им вече са на доста по-ниско ниво, но пък историята им е доста поучителна.

Друг наш идол е Сам Каладжоне, който започва от три кега (1994г.) и първата му бира е Pumpkin Ale. В момента е в топ 3 на най големите крафт пивоварни в Щатите и най голямата в щата Делауеър.

И последно – какво да очакваме от вас тази зима?
Можете да очаквате първата колаборация между крафт пивоварни в България. С „Диво Пиво“ направихме един много интересен бирен експеримент с печени сливи и кафява захар.
Също така направихме и един много интересен тиквен ейл с тиква, мед, канела и карамфил, него може да го очаквате за 31 октомври (за Хелоуин). Черешката на тортата ще бъде кокосовият портър. Той ще бъде поддържан цяла зима и при успех може да бъде пусната и лятна, по-лека версия на бирата. Все пак бирените любители в България не са свикнали да пият тъмни бири през лятото. Именно с кокосовия портър (леката версия) мислим да им разчупим стереотипите.

В страницата ни във Фейсбук очаквайте обявяването на едно много интересно парти. Ще има много бира и изненади.

Пийването го уредихме, а сега и хапването. Виж най-добрите BBQ и GRILL места в София

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *