От рисунка на асфалт до бизнес с кауза

Две напред, една назад или с танцова стъпка само нагоре. Екатерина Стоянова води

  • 29.09.2016
  • от Елица Стойчева

Социално предприемачество в България?

-         Таратанци!

Екатерина Стоянова е от онази група млади българи, които статистиката определя като изчезващ вид. След като учи в България, Германия и Сърбия, Екатерина все пак решава да живее в София и да твори на родна почва. Тя е съосновател и управител на „Таратанци“ – организация с културна насоченост, основана с мисията да  подтиква деца и възрастни към творческа дейност, както и да приобщава различни обществени групи към културния и социалния живот в България. Екатерина танцува народни танци от дете, а от няколко години и по-разнообразни и съвременни стилове поради ангажираността й в танцов ансамбъл Lira Dance. През изминалата година се беше посветила и на магистратура по културен мениджмънт в Сърбия.

Социалното предприемачество облича различни дейности, около които все повече се шуми напоследък. Най-просто казано, целта на социалното предприемачество е чрез находчивостта на бизнеса да се осъществяват социални проекти. Така чрез социална идея и бизнес трикове Екатерина и приятелите й създават „Таратанци“. Макар и в началото да стъпват в тъмното, след като печелят конкурса за стартиращи социални предприемачи на фондация BCause през 2015 г. и започват редица обучителни срещи с менторите, нещата се изясняват. Или поне от хоби и страст в най-чистата й форма, се ражда бизнес план с душа и сърце. А това е необходимото условие един проект не просто да съществува, а да оживее.

Какво е „Таратанци“ и защо озаглавихте проекта си с това име?
„Таратанци“ като идея и кауза в момента се олицетворява основно в две измерения.

Първото са танцовите пъзели „Таратанци“ – интерактивна игра, с която по забавен начин малки и големи лесно научават основни танцови движения от българския народен фолклор.

Комплектът съдържа растерна танцова подложка от винил, гумени стъпки, петички и пръстчета в зелен и оранжев цвят за ляв и десен крак, цветни шалчета и цифри. А в книжката с инструкции има схеми на 8 български народни хора от три фолклорни области – тракийска, пиринска и северняшка. На нашия уебсайт може да разгледате пъзела подробно и да научите различните възможности за закупуване на продукта.

Второто измерение на проекта са събитията, които регулярно организираме под различна форма и за различни възрастови групи.  Обикновено при хубаво време това са паркове, градинки и други места, на които се събират млади и свежи хора. По този начин целим да изкараме танца от залата и да го занесем при хората.

Колкото до името – появи се съвсем спонтанно. След почти 12-часов брейнсторминг за име на проекта вече се бяхме примирили, че в този ден име няма да измислим, и излизайки от стаята в отчаяние, Макс (колега от екипа) изтърси думата „таратанци". Всички го погледнахме и с неистова радост единодушно приехме, че това ще е нашето име. Харесваме си го много, звучно е, определено се запомня и внася много забава в разговорите ни… Сега често се случва да отговаряме на въпроса, дали знаем значението на думата. Знаем го, да, думата има много значения, но нито едно от тях не е официално. Ние се опитваме да наложим коренно ново значение, а именно нещо, което има смисъл, има кауза и същевременно е забавно.

Кое беше най-лесното и кое най-трудоемкото дотук?
Всичко би могло да бъде трудоемко, както и лесно. Зависи от гледната точка. Когато правиш нещо със сърце и душа и влагаш много емоция в делата си, тогава и най-трудоемката задача ти се струва приятна. Освен това в екип като нашия работата е прекрасна, защото винаги е много забавно, а същевременно с това вършим работа. Какво по-хубаво! Благодарна съм много, че срещнах такива хора, с които толкова добре да се сработвам, невероятно е, страхотен късмет!

Кой е най-големият успех на проекта?
Гордеем се с много неща, които сме свършили към настоящия момент. От студентски проект, изискващ просто един тебешир за рисуване на танцовите стъпки по асфалта и огромното желание на неформална група млади хора, които дори не се познаваха в началото, „Таратанци“ се превърна в сериозна организация, балансираща между бизнеса и каузата. Обаче това, с което се гордеем наистина най-много, са реакциите на хората! Когато видим колко радушно и въодушевено приемат нас и проекта ни, тогава разбираме, че сме свършили добра работа, и смело зареждаме батериите да вървим напред.

Къде може човек да яхне килимчето заедно с вас?
В процес на разработка на нов вид пъзел сме. Този път отново залагаме на фолклора и неговото място в ежедневните занимания на модерния човек, но новият пъзел не включва танци, а нещо друго, много типично за България, но и същевременно непознато на съвремието… бродирането! Повече няма да разкривам, скоро ще разберете..

Друга важна задача, която сме си поставили, е лансирането на кикстартър кампания за изработка и монтиране на градски „Таратанци“ инсталации в различни градове от седемте фолклорни области в страната.

Инсталациите ще включват познатите вече танцови стъпки с числа, но ще бъдат устойчиви и отворени за ползване от минувачите. С това целим танцът да остави траен отпечатък в ежедневието на заетия съвременен човек, напомняйки му за движението и традициите.

Освен това на дневен ред са и събитията, които организираме, като се надяваме чрез здрава работа и добри партньорства да ги превърнем в регулярен формат. На нашата Facebook страница можете да следите кога и къде се подвизаваме.

Усещаш ли, че много млади хора, а и не толкова млади се страхуват да се разгърнат пред света. Какви съвети би дала на тези, които имат идеи, но се притесняват да ги покажат?

За мое голямо щастие имам възможността да съм заобиколена от хора, които смеят да се „разгърнат“ пред света, а също и съвсем безкористно го правят. Може би причината за това е и в самата мен, тъй като аз умишлено си ги търся точно тези проактивни хора и съответно – съвсем естествено спрямо разни закони на физиката – си ги намирам.

На останалите,  колкото и клиширано да звучи, бих казала, че няма какво да се обърка дотолкова, че да доведе до кардинални негативни промени. Една моя учителка навремето казваше „От това не се умира“... и е абсолютно права... Никой не е умрял от това, че е взел някое или друго рисково решение.

Дори напротив, грешките учат, всеки риск е урок и ако нещо не се получи – приеми го като парична или времева инвестиция в много ценен житейски урок! А тези уроци са най-важни – не за друго, а защото правят живота пълноценен и смислен, придават му вкус, създават спомени...

В противен случай какво бихме правили?! Бихме вероятно стояли капсулирани в една стерилна, сигурна и скучна среда, където нищо не се случва, всеки ден е еднакъв... започва в 9 и завършва в 5...

Къде си скъсвате обувките от танци с твоите приятели от „Таратанци“?
Навсякъде и по всяко време! Ние сме хора, които не застават на едно място, ама никога! Пълни с енергия, винаги търсим нови емоции, нови партньорства и запознанства, нови възможности за развитие както за организацията като цяло, така и за нас самите като личности. Много съм щастлива, че имах късмета да срещна други себеподобни, с които да се сработвам толкова прекрасно и гладко!

Виж още една устремена дама, която превръща града в изкуство.