Дай на човек маска и той ще ти покаже истинското си лице

Когато да си естествен започна да зависи от кожата на обувките и съдържанието на устните

  • 24.09.2016
  • от Кристина Христова

Натъкнах се на най-автентичния човек, когото съм виждала, в един топъл летен ден. Движението по Цариградско беше затворено, а най-автентичният човек лежеше гол до кръста по средата на булеварда, прегърнал рошаво улично куче с дясната си ръка и двулитровка „Ариана“ с лявата. Главата му се опираше в асфалта. Беше затворил очи и се усмихваше блажено.

Знам ли, може и да е бил кофти човек, но в онзи момент ми се стори много естествен и освободен. Минути по-късно контрастът между него и тълпите по „Витошка“ беше като потапяне в синтетичен сироп от превземки.

Градът е пълен с празни хора.

Тук средностатистическото бебе има по-богата колекция със свои изображения, отколкото Луи XIV е натрупал за четири века. Повече от всички Луи-та, царували някога. Тук хората се гордеят, че са естествени. Под „естествени“ обаче имат предвид устните и кожата на обувките си, не характера.

Оскар Уайлд е написал „Дай на човек маска и той ще ти покаже истинското си лице“. Можеш да разбереш много за някого само по това, какво впечатление иска да остави у другите.

Хората, които непрекъснато повтарят колко много се забавляват например, обикновено си умират от скука. А като говорим за скука, е достатъчно да се огледаме наоколо...

Хиляди млади тела, накацали по бар-столовете на лъскавите кафета, гледат отегчено. Празният поглед е на мода този сезон. Ще остане и за следващия.

Пристига поредното пластмасово момиче. Целува онзи, който я чака, първо по едната буза, после по другата. Така, както прави с многобройните си приятелки. Всъщност трудно е да се нарече целувка, защото тя старателно внимава да не докосне лицето му с която и да е част от своето. Премигва и го гледа така, както смята, че гледат фаталните жени. Това, че не го харесва, не означава, че няма да го използва за статист в собствения си филм.

Хвърля фалшива усмивка към цветята на масата и с монотонен глас провлачва „Аууу, уникални са!“. Листенцата им обидено се свиват. Тя няма търпение да се прибере и да си направи 5 - 6 снимки с букета. Ще го щракне на перваза на прозореца и ще скалъпи колаж от три кадъра с #обичана. А после ще метне цветята на дивана, защото я мързи да потърси ваза.

Тя е хищник и се храни с вниманието на другите. Осъдена е на доживотен риалити живот. Макар че е на 21, никога не е била истински млада. Сякаш се е родила с трезвото мислене на вряла и кипяла в живота 40-годишна усойница.

Той е скучен, студен и пресметлив. Докато й казва, че изглежда страхотно в тази рокля, си поглежда часовника. Преструва се на веселяк, макар че няма търпение разговорът с нея да приключи по-скоро. Разказва стари вицове, които невинаги разбира, и се насилва да пие уиски, което не харесва, за да впечатлява приятели, от които не се интересува.

Най-голямата му мечта е да натрие носа на другите. Непрекъснато им „показва“ разни неща, с които мисли, че ги дразни: как се „разцепва“ в сряда вечер, къде пътува през уикенда и какво кара сутрин до работа, докато те се возят в метрото. Сега иска да им покаже и нея.

На тези двамата не им е необходима любов, нито близост. Емоциите само гълтат от времето за фитнес, развалят прическата и размазват червилото.

Макар че ползват бурни възклицания за отминали купони, нови обувки и смартфони, скоро хладнокръвно ще си кажат „По-добре е да си останем приятели“ с оная фалшива любезност за 4,99 лв., предназначена за всеки и едновременно с това за никого. А останалите, накацали по бар-столовете, подобно на древногръцки хор, ще пощракат с телефоните си.

Ти не си нестандартен, ти си неадекватен.