Изкуството е лесно запалимо, ако съдим по нея, и вече цял Пловдив гори

Преди няколко години Веселина сякаш запали културна искра с организирането на първата „Нощ на музеите“ и възпламени верижна реакция в Пловдив, та даже и извън него за организиране на редица подобни прояви. Името й се свърза с проекти като artnewscafe, Sariev Contemporary, Open Arts Foundation, като общото е, че тя и по трите работи с нестихваща енергия и ентусиазъм. Откровено й се възхищаваме за свършеното досега, затова, когато говорим за Пловдив, искахме да те запознаем на първо място с нея.

С какво се промени градът през последните няколко години?

На някои места се лъсна, на други се разруши, отправи се поглед към мъртви градски точки, с проектите за двете базилики се даде достъп до заровеното под нас, посъбудиха се гражданите в жителите. Титлата за европейска столица на културата през 2019-а окуражи търсачите на нови дестинации и предприе­мачите. Успешните модели между социално, културно и бизнес дадоха пример и започнаха да се множат. С радост наблюдавам появата на последователи, които прилагат хибридната ни структура кафе-фондация-арт пространство като градивен принцип на старта си. Очаквам следваща стъпка да бъде заселването на повече добри художници, които работят със съвременно изкуство тук, развитието на местната млада арт сцена, което вече е започнало. Също така развитие и повишаване престижността на висшето образование в града и по-голяма многообразност на нощния живот. 

Трудно ли беше да се измести културният фокус от жълтите павета в посока под тепетата?

Получи се, нали? В характера, в който сега се реализира, това някак се корени във времето преди 12 години и стартирането на първата Нощ на музеите и галериите. След този старт за мен беше много и денонощен труд, ентусиазъм, отдаденост, отчаяние и набиране на сили, вяра и елиминиранe на егото ми в името на подкрепа на колеги и привличане на съмишленици.

С какво Пловдив предизвиква интереса на хората извън големите форуми?

Пловдив дава лежерен комфорт на всеки съвременен човек, независимо от кое кътче на света ще дойде той.

Навярно това го постига с достойнството си, релефа – тепетата, гъстата смесица на артефакти от култури и цивилизации, необходимостта си и това, че в края накраищата всичко е хуманно и съобразено с това, докъде може да достигне човекът.

Какво още в града остава неглижирано и заплашено от унищожаване?

Потенциално всичко. Принципът на ново изграждане и излъскване е по-лесен и освобождаващ от принципа на реставрация и анализиране на ценността. Надали точно тук мога да изложа всичко, но ако посещавате събитията на „Беседка за Града“ или разгледате архива ни, четете „Алтернативна карта на Пловдив“, влезете в сайта й и ще разберете в подробности кои са най-сензитивните точки според няколко поколения историци, архитекти, урбанисти, журналисти, с които работим от години по тези въпроси.

Какво от сегашното време би искала да съхраниш за поколенията?

Нали сме боен отряд по спасяването на града и носим опита на спасяването на кино „Космос“, акциите по Тютюневите складове, надигането на глас за Баухаус архитектурата и съответно ясно е, че е важно да се съхранят всички паметници на културата и да се разшири критерият за идентифициране на паметници на културата. Много бих искала като ценност да се запазят и важните за типичния пловдивски фолклор, думички.

Кои са твоите любими точки от „Алтернативната карта на Пловдив“, която създадохте?

Тази година през септември към съществуващите маршрути СОЦ наследството, Тютюневите складове, квартал „Капана“, Баухаус под тепетата, Религии и улица „Отец Паисий“ добавяме нови, които редакторът и идеолог на картата Катрин Сариева и нейният екип са идентифицирали през 2015-а и са разработили тази година. Това са: Реката с Каршиа­ка, Мараша, Столипиново, още Хаджи Хасан махала, Тепетата и Тракия.

Припомняме ти кои дни да си отбележиш в календара с тикче. Тогава си в Пловдив.