Възрастта е просто концепция

А ти на колко преживявания си?

  • 30.11.-0001
  • от Надежда Димитрова

Замислих се снощи, че  няколко години разлика могат да бъдат огромна дупка между двама души на определена възраст. А в същото време, когато узрееш емоционално, психологически и духовно – дори и 20 години разлика с някого не се усещат, не тежат.

Имам предвид всички тези хора около теб, защото на колкото и да си – със сигурност си хвърлял поне една покровителствена и леко скептична усмивка на някой хлапак, който е тръгнал да покорява света.

Хората в началото на 20-те си години са такива, каквито може би всички сме били. Този период е, за да се ориентираш изобщо каква музика харесваш; да се изнесеш от къщи и да започнеш да носиш пълната финансова отговорност за съществуването си; понякога да вечеряш сам, както и сам да си переш чорапите; спираш да искаш да бъдеш център на вниманието и осъзнаваш, че светът определено не се върти около теб. И да, никой с нищо не ти е длъжен.

Освобождаваш се от всичко и ставаш самостоятелен.

А от другата страна на реката не те чакат розови еднорози, а сметките за телефона, топлата вода, наема и вноската по кредитната ти карта.

Идва време да кажеш „сбогом“ на детинския си егоцентризъм и да се изправиш срещу целия шит, който ще ти се излива понякога.

МАХМУРЛУК
Пиеш по три дни и нощи и накрая дори махмурлукът ти прощава. Докато с бавния (или неосезаемо бърз) темп на времето нещата леко се променят. Ще цитирам един познат софийски герой: „Вие, набор 94, можете и без да спите, макс да ви е лошо два часа сутрин, и то умерено, а на мен след тежка нощ ми трябват 15 алказелцера, две спанета, две wc-та и три дни да се оправя". Истина. Аз бих добавила и хапване. Осъзнаваш, че „бутилка вино и филм на Тарантино“ понякога е по-добрият избор за делнична вечер. Плюс това на другия ден си на работа.

ХРАНЕНЕ
Идва момент, когато вече не ти е все тая какво ядеш – напълно запознат си защо и с какво са полезни сьомгата и авокадото; би пропуснал гнусното парче пица/баничка/дюнер на улицата, защото дори да имаш неистово желание за задоволяване на така примитивната и фундаментална потребност от храна, знаеш колко тежко ще се почувстваш след това.

СПОРТ
Започва да те е грижа за тялото ти. Не защото си дебел или слаб, а защото откриваш колко по-яко е да спортуваш и да се чувстваш добре в кожата си. Колко по-креативен и фокусиран си благодарение на спорта.

ПРИЯТЕЛИ
Освен че редиците се разреждат, вече не сте денонощно заедно по партита и на всяко откриване на нов клуб, защото повечето имат сериозна връзка, бачкат и имате време да се виждате веднъж в седмицата. Пак ги обичаш, те също много – просто намирате доста по-смислени и задълбочени теми за разговор. И пак купонясвате. Но не по 4 дни без почивка.

РАБОТА
Кариерното ти развитие започва да те вълнува неистово, защото осъзнаваш, че трябва да се развиваш и ъпгрейдваш постоянно и няма как да се примириш да си офис асистент до края на дните ти в някакъв офис в „Хаджи Димитър“ за 600 лв.

Да... и когато затичаш по този дълъг път в преследване на мечтите си, разбираш, че всичко отново си зависи изцяло и само от теб и решенията, които няма кой да вземе вместо теб.

РОДИТЕЛИ
Вече не ти е тъпо и досадно да се чувате, че дори искаш и съвет от тях. Казваш им по-често „обичам те”, а майка ти спира да ти звъни по 50 пъти на ден, защото някъде по пътя си успял да й покажеш, че можеш и сам да се оправяш, но и че винаги ще имаш нужда от нея и си окей да го признаеш.

Изводът може би е, че всичко е индивидуално и на някои хора им се налага да пораснат по-рано, а някои никога не го правят.

А и самата възраст е само начин на мислене и натрупан опит.

На 27 още не си съвсем наясно със себе си, но поне вече се предполага, че си стъпил здраво на земята, заложил си приоритети за бъдещето си, приел и заобичал си самотата си и нямаш нужда от одобрението на другите за каквото и да е… Само ТИ си взимаш решенията и си носиш отговорност за тях.

А в това има голяма доза красота и смелост. А и нали, слава богу, вече не си онова объркано дете на 21.

Навлизаш в Младост 2, ако...