HAPPY ESCAPE

На бавен ход... между Рила и Родопите

  • 23.07.2016
  • от Полина Билоконна

Колко пъти ти се е искало да избягаш някъде в гората, сред природата. Далече от компютъра, офиса и града. Да замениш булевардите с криволичещи диви пътеки, клаксоните с песента на птиците, гледката към съседния блок с изглед към планината, дрямката на дивана с почивка в хамака, вързан между борчетата. На нас лично почти всеки уикенд. Така стигнахме до групата за организирани бягства Happy Escape.

Приключенската методология със специално подбрани локации сред дивата природа, активности и споделяне на преживяването с интересни нови хора, търсещи приключения и емоции, е една от основните идеи, на момчетата от Happy Escape.

Набързо събрахме багаж в раницата и за един уикенд се пуснахме в приключението – на бавен ход... между Рила и Родопите.

Всичко започна със сборна среща на 20-те ентусиасти, записали се за Happy Escape, част 13. Подреждаме се в кръг и след като се запознаваме помежду си, следва кратък инструктаж от водач и ясен маршрут, който да следваме: София • Белица • Велинград • Белица • Семково •  х. Семково • Парк за танцуващи мечки, Белица. Това са точките, през които ще преминем в следващите 48 часа, като разстоянията в пресечена местност ще вземем с коли, теснолинейка и пешеходен преход.

Ето някои от ценностите на Happy Escape:

- Не е важно къде си тръгнал, а с кого.
- Не е важна крайната дестинация, а самото пътуване.
- Няма да намериш Wi-Fi, но ще намериш добра връзка с природата.

Групираме се по колите и отпрашваме към Гара Белица, за да хванем теснопътна жп линия по разписание Добринище – Септември. Локомотивът ни тегли нагоре по 76-сантиметрово междурелсие с внушителните 25 км/ч, спира на цели 25 малки гари и най-високата на Балканите – Аврамово, 1267 м, 16 тунела и въртене на осморки из горите на Рила. След два часа разкази за возилото и за самите нас стигаме до парк Клептуза във Велинград, където съвсем случайно попадаме на местен човек, който ни посреща с welcome истории за най-горещите и най-студените велинградски изворни води в Европа. След кратка почивка отново сме на път до Белица, прикачваме с влак и кола и се настаняваме в хотел „Бор“ в село Семково. Чистият въздух, дивата природа, застиналият соц и игрището за волейбол ни сплотяват и времето до здрач минава неусетно.

Вечерята правим на дълга банкетна маса, отрупана с вкусна храна, глъч и парливи напитки, след които става още по-забавно. Както се казва, има ли градус, има и радост. Леко разгорещени се отправяме към лоби бара за ролеви игри и двойна порция смях.

Утрото идва с кукувича песен, с усмивка на уста и странно без главоболие след изпитото количество узо.

Сборният ни пункт отново е голямата маса, където ни чакат домашни пържени филийки със сирене, сладко и разкази за размазващата вечер. Ха-ха. По програма следва малък преход нагоре до хижа „Семково“, намираща се на 1750 м надморска височина.

След по-малко от час сме на уреченото място, където вадим хамаци, одеяла и провизии за пикник. Гледката ни е към живописното езеро, в което се отразяват масивните иглолистни гори и заснежените върхове на Рила. Тук идва моментът, в който всеки вади телефони за инстраграм снимки и един общ кадър за историята. Вдъхновяващият трип е към своя край. Остава ни само да отидем на свиждане в Парка за танцуващите мечки в село Белица. Уникално съоръжение, в което са приютени бившите денс артисти, прекарващи старините си в среда, максимално близка до естествената. Тук те са обгрижвани с любов за разлика от миналото. Това беше Happy Escape, част 13. Нямаме търпение за продължението.

Можеш да организираш щастливото си бягство тук, тук или на 0888 447 107.

Виж още как да се изкачиш до вкъщи или 5 от най-добрите хижи у нас.