Нещата от живота

Има някакъв специфичен чар в това да се уединиш с града преди почивката

Лято е, но по една или друга причина ти все още си в София. Осъзнаваш, че тези седем или десет дни в града са един от най-(НЕ)добрите начини да започнеш ваканцията или отпуската си, но засега нямаш друг избор. Вече започна сериозно да обмисляш варианта дали да не вземеш нещо много силно, което да те приспи, за да се събудиш едва тогава, когато вече е дошло времето да опаковаш джапанките и раницата и най-после да тръгнеш. Независимо накъде. Просто да е другаде – място, което да те откъсне от работата и едното и също ежедневие, останало ти като навик от студените месеци.

Вместо това обаче можеш да помислиш в посока на това, как да смекчиш „присъдата“ си. Как това време, в което са налага да останеш насаме със себе си и града, всъщност може да се окаже не толкова депресиращо (особено ако започнеш диета, изключваща Facebook… Instagram детокс, също ще свърши работа). Не за друго, а просто за да не хвърляш благородно завиждащи или не чак толкова благородни погледи към преживяванията на познатите си.

Освен разходките по слънчева Витошка и яденето на сладолед лятото в София ти предлага едно отрезвяване.

Получаваш абсолютно безвъзмездно възможността да почувстваш София като нещо друго, освен като претъпканата столица, мястото за работа, задължения или постоянно бързане.

Когато съзнанието ти се прочисти достатъчно, за да спреш да съжаляваш, че си тук, а не там, започваш да виждаш. Представи си да забележиш някого, с когото не си се чувал от години, в някое от онези кокетни заведения на Графа, които по принцип все пропускаш, защото препускаш – към следващата лекция, среща или пък за да не изтървеш възможността да изпревариш всички в онази закусвалня в началото на поредната обедна почивка. Представи си да се заговорите и да се окаже, че той също е закотвен за няколко летни дни в столицата…

Или пък нещо друго – представи си, че изведнъж,като си спрял да живееш толкова бързо, започнеш да забелязваш хората от твоето ежедневие. Представи си, че те може да не са толкова скучни, че може досега да не си забелязал как някой от тях пие кафето си по същия начин като теб – без захар, с една идейка мед, или пък че друг въобще не ти излиза от главата напоследък, защото често го засичаш на онези, твоите неоценени места, на които ходят още двама-трима пò арт човека.

Но дори и нищо от това да не се случи, позволи си да изживееш през тези дни лятната София, без да мечтаеш за вилата на леля ти в онова родопско село, където нямаш обхват, а за Wi-Fi да не говорим. Има някакъв специфичен чар в това да се уединиш с града преди почивката, да осъзнаеш че можеш и ти да бъдеш малко по-различен от обикновено, не толкова бързащ… било то и към онзи къмпинг на Равда, към който ти предстои да забегнеш.

ЮЛСКИ СЛЕДОБЕД, СТУДЕНО ВИНО И ТОПЪЛ ДЖАЗ