БЕЛОСЛАВА! КРАСОТАТА Й ОТВЪТРЕ И ОТВЪН

"Сцени има, идеите са важни"

  • 20.04.2016
  • от Белослава

.. Съвсем наистина не помня коя година работих по първия си албум „Улици“. Знам, че беше пролет и едноименната песен бе посветена на цъфналите люляци, улица „Шишман“, по която минавах всеки ден, за да стигна до студиото на Петър Дундаков (от „Тибетски сърца“), който беше композиторът на първия ми албум. Бях подстригана до неузнаваемост и бях артист на Avenue Productions, които бяха и моите първи продуценти.

Беше велико усещането, когато Заки (от дует „Авеню“) влезе в един столичен клуб, в който аз пеех, и ме попита дали бих искала да стана техен артист и да продуцират първия ми албум.

Бях безумно щастлива, че някой ми беше обърнал внимание и искаше да застане зад гърба ми като артист.

Беше време на чисти емоции и безумна тревога и притеснение от всяка медийна изява и всяка стъпка на сцената. Петър Дундаков ми каза нещо, което следвам и до днес: „Прави музика за своите хора и приятели, за тези, които познаваш и обичаш. Така винаги ще бъдеш чута и разбрана поне от своите, останалите си имат своите любими артисти.“



Вторият албум бе продиктуван от срещата ми с пианиста Живко Петров. Винаги съм харесвала неговия талант и никога не съм си и представяла, че ще работя с него толкова много години след първата ни среща. Вече 18 години.

Заваляха стотици участия, за първи път след срещата ми с медиите.

Връхлетя ни вихрушка от пътешествия, сцени, корици, предавания, автографи, път, хотели, саундчек след саундчек... Тогава към нашия тандем с Живето се присъедини Лили Йончева (перкусии) и Юрий Божинов (контрабас). Съсипвахме се от пътуване. Бяхме неуморими и влюбени в живота млади музиканти. Албумът, който се роди тогава, беше „Слушай ме“. Тогава се запознах и с досегашния тонрежисьор, на когото се доверявам и обичам човешки – Димитър Ганчев.

Премиерата на „Слушай ме“ направихме в Народния театър през 2006 и оттогава 3 поредни години празнувахме Коледа с нашите фенове на тази прекрасна сцена.
„Когато има защо“ е третият албум, който бих нарекла улегналия. Отговорността при всеки следващ албум е все по-голяма. Първо, защото знаеш много повече от преди, второ – защото хората те познават по-добре от преди и вече имат много очаквания, и третото и най-важно е, че вече повечето от това, което си казал, те кара да се чувстваш скучен на самия себе си.

Но тогава пак идва на помощ Нейно величество Музиката.

Много силни фигури по пътя (вече появили се отдавна) са барабанистът Димитър Семов и Росен Захариев (тромпет), с които продължаваме да препускаме и сега. Истински професионалисти и добри приятели. Живко написа музиката и за третия албум и двамата на един обяд, докато навън валеше проливен дъжд, решихме, че ще кръстим албума „Когато има защо“...


В този период настъпи нов етап от пътуването. Всичко се забави. Участия­та намаляха, дойде новата вълна от млади и много талантливи изпълнители.
Сцените се трансформираха в чалга заведения, много от тях и не издържаха икономически, публиката ни порасна и родиха своите деца, което не им дава вече онази възможност да са всяка вечер навън... но ние продължаваме.

Сцени има, идеите са важни!

И четири години след предишния албум, вече в своя девети месец, крача смело и вярвам, че това, което е на път да се роди от любовта ми към живота, от творбите на Живко Петров, от приятелството с публиката ми, от помощта на Антони Рикев, от подкрепата на семейството ми през всички тези години – ще се нарича „Красотата“ и наистина ще заслужава името си!


23.04.2016, Зала 1 на НДК! Елате!

НАПРЕД С НОВАТА БЪЛГАРСКА МУЗИКА, КОЯТО ОТВРЪЩА НА УДАРА