И ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ ФУТБОЛ

Клишетата не са това което са, но защо сами се вкарваме в тях?

  • 07.03.2016
  • от Илина Григорова

Една моя приятелка от време на време си мечтае, когато се прибере след работа, на масата да я чака вкусна вечеря и сипана бира в огромна халба, а на компютъра да е зареден поредният сезон от  любимия й сериал. Всички чинии да са измити, а прането да е проснато. Добре, де. Тази приятелка съм аз. И не мечтая това да е само от време на време.  А колкото може по-често.

Открай време се смята, че мъжът е този, който се чувства най-добре, когато вкъщи го чака послушна жена, която чинно нарязва салата на дребно и сипва ракийката отново и отново в най-подходящия момент, така че да не минава пред телевизора точно когато Меси е на път да разплаче Роналдо (да, знам кой е Меси и знам, че това е различен човек от Роналдо), и няма да споря дали наистина тази прелестна картинка тип „Българи от старо време” е това, което прави наистина мъжа щастлив. Кой обаче казва, че това не прави и жената щастлива? Кой е казал, че ние не искаме също сготвена вечеря и блага ракия, като се приберем?

Кой е казал, че за нас футболът е само група от 22 души с прически от 90-те години и лъскави маратонки, плочки на корема и крака, на които понякога да завиди човек? Да, знаем какво е засада, какво е тъч и че само вратарят има право да докосва топката с ръце. Жените също може да обичат футбола и да чакат Европейското с нетърпение.

Във времена, когато от ЦЕРН откриват хигс бозона или как всъщност „проклетата” частица се превръща в „божествена”, а учени доказват теорията на Айнщайн за гравитационните вълни след цели 100 години, ние все още вярваме, че на мъжа мястото е на трапезата и в колата, а на жената в кухнята и мола.

Ето и още няколко мита, чиято удобна зона на комфорта сякаш не искаме и не искаме да напуснем:

ЖЕНА НЕ МОЖЕ ДА ШОФИРА

Да, виждала съм шофьорка да си слага червило, да говори по телефона, да дава биберона на стоящо до нея бебе и да включва на първа. Всичко по едно и също време. Има и такива, които карат в насрещното и дори срещу 100 хиляди лева няма да знаят защо всички ги гледат с такива паникьосани погледи. Справедливо е тогава да отбележим, че все пак има и мъже, за които мигачите са като чудовището от Лох Нес – уж всеки казва, че го има, но никой не знае със сигурност. А има и жени, които умеят отлично да въртят волана, да сменят скорости, да сипват антифриз и „да проверяват двигателя”. Все пак има и много по-сложни неща. Например да си на 30 години, а да ти се налага да решаваш задачите по математика за 6 клас.

ДЕЦАТА СА ЕДИНСТВЕНАТА НИ РАДОСТ

Да, несъмнено децата са най-голямата радост, но не са единствената. И ако нямаш деца, това не означава задължително, че си много нещастен. Както мислят родителите, които боязливо питат: „Няма ли вече да ни дариш с внуче?”. Не само сменянето на памперси и източване на кърма радва майките. И ние обичаме да ходим на кино с приятели, да пътуваме за разни вили и села, да се напиваме с приятели и да не мислим за нищо друго. И ние в такива моменти на блаженство, когато например сме направили първия си плаж за годината, чувстваме, че просто нямаме нужда от нищо друго.


ДА КЛЮКАРСТВАМЕ Е ЗАДАЧА НОМЕР ЕДНО  ЗА НАС

Може би наистина е забавно да коментираш как Светла от отдел „Ресурси” е била хваната да прави секс в тоалетната със Стоян от Ай-тито... и с Галя от „Администрацията”, но това далеч не е единствената ни тема за разговор.  И не, готварските рецепти не е другото, за което говорим... И не, не са и последните намаления в мола. Ние също обичаме да коментираме политика, войната в Сирия и дали Фройд е бил гениален психолог или извратен секс маниак. А и да ви кажа честно, чувала съм и мъже с такава вещина да коментират техни приятели, че и домакините от „Плезънтвил” биха им завидели.

НЕ ОБИЧАМЕ СЕКСА И ЗАБИВКИТЕ ЗА ЕДНА НОЩ

Спокойно! Това е долна лъжа! Ако някоя жена ви е казала, че мрази секса, значи просто мрази да го прави... ами с вас. А не защото си пада по нейния пол или нещо „не е в ред”.  А след забивките за една нощ не оставаме травматизирани за цял живот, не посещаваме психиатър шест месеца и не се прибираме при мама, за да се оплакваме колко лоши са мъжете. На нас също ни се случва да си заплюваме някой непознат в бара и добре знаем какво означава изразът „Ще ти се обадя” – а именно, че повече никога няма да чуеш този човек. Най-малкото защото дори не си му дала телефона си.

СЛЕД ТРИ МЕСЕЦА ВРЪЗКА ВЕДНАГА ИСКАМЕ БРАК

Един от най-силните митове за жената е, че нейна най-голяма, единствена цел, неизменна мечта и детски копнеж е да мине под венчило. Ах, бялата рокля, воалът, десетките приятелки, вперили поглед в теб, завиждайки ти... Това не е точно така. Да не кажа – въобще! Не всеки, с когото сме били малко повече заедно, се превръща в очите ни в потенциален жених, който най-сетне да запознаем майка си и да я успокоим, че няма да умрем стари моми. Бракът и сериозното обвързване ни плашат не по-малко от мъжете и не рядко също като тях се събуждаме облени в пот, че ще живеем с един и същи човек... до края на живота си.

И не само тези отдавна натъпквани в главите ни митове продължават да съществуват, сигурно бихте се сетили за още много други.

Важно е обаче дали жените и мъжете сами си избират клишетата, в които да се вкарват от чисто удобство, мързел или липса на въображение?

Аз лично не вярвам, че за мъжете най-големият кеф е да лежат на дивана цяла неделя, без да мърдат. Не вярвам, че и те, видиш ли, нямат чувства, а само жените страдат и плачат по една пропиляна любов. Не вярвам и че за мъжете футболът и излизането с приятели например е по-приятно, отколкото да изведат детето си навън. Просто тези набивани в главите ни представи за единия пол като слабия, а за другия като силния са като маски, много удобни маски, които си слагаме на лицето, за да не показваме истинската си същност, оригиналните ни чувства, това, което ще ни направи уязвими. Пред онези, които пък упорито си искат именно тези маски. Защото просто така им е по-удобно.

Виж още малко свежи размисли за стереотипите, клишетата и предрасъдъците на обществото