И как лесно да се справиш с драма кралиците наоколо

Докато си играех на Мария-Антоанета в банята, с пяна на главата вместо с френска перука, малко преди да ми влезе шампоан в очите и да почна истерично да мисля име на кучето си водач, ме осени брилянтно прозрение – жал ми е за мъжете, които драма кралици като нас наобикалят и изтезават като канибалско племе турист.

Не може да сме такива драматични анализаторки, съперничещи на Аристотел и Платон и с вихъра на ентусиазъм тип „започвам-тази-диета-от-утре“ жена. Заради тoва реших – Край с драмите! Аз казвам „да“ на зрелите емоционални отношения!

Ден по-късно. „Добре, де – ама многоточие или удивителна да сложа след пожеланието? Важно е! И да има ли усмивка или не ? – съветвам се с една от двете ми най-добри приятелки по телефона, преди драматично да извърша поредната си героична глупост. „Адекватност, Симона! Държа на адекватност! – чувам укорителния й глас в слушалката. Ужасно недраматично и с тихо трагично проплакване си натъкмявам коронката и отивам при другата от двете най-добри приятелки. „Хубаво де, ама след като съм го назовала като адресат в пожеланието си, не е ли редно да алюзирам незавършените ни отношения и да сложа тежкото многоточие на неговата вина в края на пожеланието! Мамка му и имени дни! Честно?!“ „Мда, не е лесно да те обича филолог“ – саркастично както винаги отговаря тя, а аз благославям всички богове, че техните драма кризи обикновено ги хващат на диваните им в неделя, а не през седмицата, когато е моето време да се вихря и могат да ми подават ударни дози саркастични успокоителни на почивки.

Скъпи мъже, наистина, приемете ни такива, каквито сме. Ако след кафето си не сме си инжектирали нужната доза драма, ставаме свирепи колкото мечка гризли в последния филм на Леонардо ди Каприо.

А и също толкова вкиснати като него, когато за поредна година не си получи „Оскара“.

Запомнете триединството на драмата: Ако я няма – ще я създадем. Ако не можем да я създадем – ще я симулираме. После ще й напишем сценарий. И после ще ви качим на театралната ни лайф сцена, където: „Камера! Работи! Снимаме!“ „А сега я прегърни с потупване накрая на срещата ви, защото е петък и трябва да й дадеш хляб за размисъл през целия уикенд, над който тя да създаде докторантски труд, съдържащ цел, анализи и опити  на случилото се, които да са абсолютно съгласувани с приятелките й по драма. А така. Супер. Сега се отдалечи на безопасно място, не я търси два дни, а после бъди мил и парирай драмата. Изрази като: „Мерси много!“ „Много сме хубави днес“ и „Как си?“, отварят нови озонови дупки в драма атмосферата и тежко ти, ако те хване глобалното ПМС затопляне.“ Толкоз.

Сериозно! Понякога не си понасям половата принадлежност. За да бъда две идеи по-недраматизираща, отколкото съм, по неведоми пътища фортунски, съм надарената от тази гадна фея Съдбата с цяла дружинка бивши гаджета, превърнали се в най-добри мъжки приятелки, строго строени в бойна редица  и готови  с цели пълнители реалистични и обективни патрони на словото да ме застрелят от упор, щом само тръгна да взимам тон за поредната си драма.

Ако пък сте привърженик на мотивите:

а) Бившите не трябва да ги има
б) Умрял или бивш – то едно и също

значи аз въздъхвам облекчително с умозаключението, че там някъде има и по-незрели хора от мен, които не могат да разберат, че двама души просто се озовават на грешното място в грешното време и Шит хепънс. Толкоз. (Бележки при приготвянето на бившо-настоящи мъжки приятели – стават от всяко тесто освен от курабиено – за повече информация „Напречен разрез на неизживяното“ и теория за курабията.)

Та… винаги е добре да се връщаш за морална и критическа оценка именно при този, който е бил денонощен потърпевш на драматичната ти царска особа, в която тече синя кръв, но въпреки това кротко е казвал „подай тапите за уши“.

Когато имам драма (модалният глагол „имам“ да се разбира като „нямам“, но всеки момент мога да си продуцирам), се обръщам към такъв тип приятелско рамо, чийто съвет започва като разказ на баба ми от Втората световна война: „Когато с теб бяхме заедно“… и завършва с умозаключението: „Ако му напишеш/кажеш/изплачеш това, ще звучиш отчаяна/откачена/загоряла и, да… пак Отчаяна. С две думи изводът е много прост, скъпи жени.

Всичко е правопропорционално: колкото повече придържате короната на своята драматичност на главата си, толкова по-далеч отивате от обекта на желанията си – нещо като през девет планини в десета, ама не баш.

Връщам се на първоначалния си образ на Мария-Антоанета в банята, от чийто пърформанс излизам, но „Като няма драма, яжте пасти!“, щото и без това ще си седите без мъже с тази  теория и практика на драматургията, която… да, виждам, че си я скрила зад гърба си… нямаш голяма полза от нея.

Виж още женските диети през очите на един мъж.