КРАТЪК ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА
Ако в сайтовете за свободни работни позиции имаше детектор на лъжата...
И ето идва най-щастливият ден, когато по-често влизаш в сайтове за обяви за работа, отколкото във Фейсбук и Туитър, взети заедно. Това си е цяло ежедневно приключение, което заслужава отделно внимание и доза хумор, с който да олекотим плачевната картинка.
Представям си как работодателят е седнал вечер, събрал най-добрите си приятели, доволно почерпени, и се надпреварват кой ще измисли по-нереалистична обява – капан за наивни душици.
Моят тълковен речник е почерпан от дълъг опит и събеседвания, както и от истории на приятели, познати и други обречени. Всичко започва с „възможност да се присъедините към динамична и бързо развиваща се компания", което най-често е синоним на „никой не ни знае и не ни е чувал, но се надяваме да извършите чудеса, за да станем известни поне в Чирпан“. Неусетно се стига до „приятелска атмосфера и работа с високомотивирани специалисти“, което е един особено тънък момент с червена лампичка, която, ако можеше, освен да свети, и да говори, щеше да ви каже „мотивираните специалисти всъщност са като от „Клетниците“ на Виктор Юго… но напаснали се в 21-ви век с празен поглед и тренирана ръка за Фейсбук и Вайбър по 9 часа на ден, както и поддържани свръхспособности за създаване на впечатление за продуктивност и ангажираност“. Демек до 2-3 месеца ще си част от зомбирания колектив, искаш или не.
Постепенно стигаме до най-опасните условия в обява за работа – „мотивиращо възнаграждение“ и „възможност за развитие“. Това обичайно е евфемизъм за 600 лева, а развитието е, че след 6 месеца може да си изпросиш пълни осигуровки. Ммм, точно както си мечтаеше в първи курс! А под отлична локация разбирай до метрото на Обеля.
Освен че трябва да си щастлив от всичко горепосочено, се изискват минимум две магистратури, познания по ядрена физика, стрелба с лък, жонглиране, три западни езика и един корейски предимство. Възвръщаемостта е стол, компютър, гадно кафе и неплатени извънработни часове.
Послепис: Не навсякъде е така, но хубавата работа и коректните шефове са като умните и естествени плейметки в България – твърди се, че има такива, но никой не ги е виждал.
редакторите
