Нещата от живота

Детските кошмари оживяват за възрастни

Подаръците ги носи Дядо Коледа, бебетата – щъркелите, а цялото зло на света лежи върху крехките плещи на… Торбалан. В ръцете на ето такива ми ти създания е поверена колоритната вселена на детските спомени, която повечето от нас кътат някъде из сърцата и умовете си. С годините обаче тези чудати образи претърпяват сериозна трансформация и ето как, почти неусетно, злата вещица се превръща в учителка по физика, мързелива колежка или досадна съседка. Остава да разберем какво се случва и с останалите чудаци от компанията…

ДЯДО КОЛЕДА Е МИЛИОНЕР В ЗЕЛЕНО
Да, той съществува. Да, носи подаръци. Да, закръглен е в ханша. Само че не е добър старец, както често бива набеждаван, а щедър чичко. Освен това не ограничава дистрибуцията на подаръци само по Коледа – дашен е през цялата година.

И съвсем не предпочита добрите момиченца, да не кажем, че тях обикновено ги подминава (те него – също).

Не е нужно да му сервирате курабийки под елхата – със сигурност не е останал гладен. Но ако все пак държите да се проявите като любезни домакини, може да го посрещнете с чаша отлежало уиски или кубинска пура. Елените ли? Те всъщност са коне и не са осем, а поне двеста. И напоследък не са в кондиция, защото „шейната” върви с автопилот и навигационна система.

ТОРБАЛАН УВОЛНЯВА НАРЕД
Тук няма големи разминавания. Торбалан си е грозноват, страховит, заядлив и често пъти агресивен, само дето с годините започваме да го наричаме „шефе”. Торбата си остава като аксесоар, само че под формата на чанта за лаптоп, а вътре вместо непослушни деца, лагеруват лоши досиета. Ако като малки сте се чудели какво става с прословутата торба, сега вече знаете – запраща се право към отдел „Човешки ресурси”. Повече за истинския Торбалан и разните му проявления вижте тук.

БАБА ЯГА НЕ ЯДЕ ДЕЦА, А НЕРВНИ КЛЕТКИ
Тук интерпретациите варират. Някои й казват „мамо”, други „лельо”, а трети пропускат обръщението и привличат вниманието й със семплото „Ей!”. Важното е, че на хартия нещата са ясни – става дума за свекървата/тъщата. Основният й атрибут – метлата, остава актуален и в действителността. Цялостната й визия и поведение – също.

Само дето си няма собствена къща и затова обитава тази на снахата/зетя, където с радост приготвя своите отвари под формата на т.нар. мамини манджи.

ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ СИ ИМА ПРИНЦИПИ
И по-точно два основни принципа: 1. Не напуска приказките и 2. Върви в комплект с кон. Затова няма смисъл да го чакате пред вратата си – той си е и винаги ще си остане в приказките. Освен това е твърде възможно вместо с него да се сблъскате с коня му. Което в някои случаи е по-добрият вариант, като се има предвид какви принцове са се навъдили напоследък… А дори по някакъв начин да се доберете до Негово Величество, не очаквайте да се нахвърли да ви целува – следвайки съвременните тенденции, той ще изчака нежната половинка да направи първата крачка, а после свенливо ще наведе глава.

ФЕЯТА НА ЗЪБЧЕТАТА Е ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕНА
Няма какво да се залъгваме – щом държи в ръце метална бургия вместо вълшебна пръчица, не е никаква фея, а си е баш зъболекарка. Да не говорим, че практиката да оставя пари под възглавницата е, меко казано, преувеличена, особено ако нямате здравна осигуровка. Никой възрастен няма спомен да я е виждал, но това най-вероятно се дължи на богатия й арсенал от упойващи медикаменти, които перфектно компенсират липсата на магьоснически качества.

А знаеш ли защо щастието е локва?