Или кои са най-садистичните фейсбук постове, с които от плажа тормозиш приятелите си в офиса

Лято е. Всички искат да са на море непрекъснато, но освен ако не си политик или дете на политик, това просто не е възможно, затова от време на време се налага да отскачаш до офиса като в конкретния момент, когато се бъхташ над клавиатурата си, способен да намразиш всеки, който живее по-добре от теб. Няколко дни по-късно отново се озоваваш на плажа и бързаш да направиш точно същите неща, които са те съсипвали в приятелите ти. Ето кратко припомняне каква точно интернет активност вбесява най-много офис тружениците:

СЕЛФИТА НА ПЛАЖА

Като всеки вреден навик, селфитата трябва да се държат в разумни граници, иначе става страшно. Принципно малко фръцкане пред камерата никой никога не е убило, но ако фонът зад позьорската ти муцка са една от друга по-екзотични локации, единствената реакция, която предизвикват снимките в киселите хора пред мониторите, е завист, при това изобщо не благородна. Така че може би не е лоша идея, вместо да пускаш селфи с всяка нова маргарита на плажа, по-добре да се отпуснеш и да си ги пиеш инкогнито. Освен ако всъщност целта ти не е по твой адрес да прехвърчат фрази като „Ей, тая не се спря, бе братче”, „Глей я, глей я – пак ми си кекерчи на плажа, кифлата с кифлата!” или „Хили се, мама ти мръсна – краста да хванеш от тоя басейн дано!”.

ТРАКИНГ НА ПЪТУВАНЕТО

Ако си мислиш, че всички във фейсбук се вълнуват за пътуването ти към морето колкото тебе – GoGuide има да ти каже нещо: приятелите ти те обичат, но повече обичат себе си.

Не стига, че мисълта как заминаваш да си печеш дупето на плажа, докато те остават в този офис хел, ги пробожда като нож, ами с неспирните подробности по трипчето си сякаш завърташ острието му наляво-надясно. Иска ти се да подскачаш като малко дете и да пишеш неща като: „Потеглихме!”, „Сега минахме Стара Загора!”, „Още 20 километра!”, „Ехееее, замириса на море!” и „Вече сме на моренцееееееетоооооо!”. Защо не? Но после недей да се чудиш, ако хората не споделят ентусиазма ти – просто сте на различни вълни. На тях не им се гледа пътеписът ти от статуси точно колкото ти не искаш да четеш тъпотии от сорта на „Качих се в метрото”, „Минах Сливница”, „Още 5 минути пеша до офиса” и „Деем, вече съм пред тъпия компютър!”. Освен това да пуснеш „Дим да ме няма”, преди да тръгнеш към морето, вече се смята за сайбър престъпление.

ФУКАНЕ

Добре, всички разбрахме, че си на морето и пиеш, докато ние работим – само толкова ли можеш? Принципно не е хубаво човек да прекалява със самохвалството, особено във фейсбук, защото, така да се каже, днес си горе на морето, утре си долу в Софето и всички хора, на които си се подигравал, ще ти се надсмиват с коктейл в ръка. Освен това, ако толкова държиш да си разкажеш подвизите и да правиш разбор на всяка вечер – има лични съобщения, есемеси и телефонни разговори за целта. Предполага се, че най-близките ти хора се интересуват искрено от тях, останалите просто завиждат или се дразнят брутално. Не разбираш защо ли? Ами такава е човешката природа – когато видиш някой далечен познат да пие коктейл на плажа, от една страна, си мечтаеш да се телепортираш при него, но, от друга, да се задави на сламката си и чайките да му изкълват очите. Просто така сме устроени.

СВРЪХЧЕКИРАНЕ

Чекирането в заведение вече се е превърнало в условен рефлекс за повечето хора, но всяка морска локация, от която го правиш, има ефекта на шамар в лицето за приятелите ти офис труженици. Може би не е лоша идея да разредиш малко чекинг интензитета или поне за известно време да избягваш фейсбук масовост. Все пак не искаш някой да ти се издразни дотолкова, че да изпрати ракета земя-земя на посочения адрес, нали? Пък и отдавна не е гъзария да отбележиш къде си – аз лично съм се чекирал във Фиджи, докато хапвах на Витошка, хак да ти е.

ФОТОАТАКА

Живеем във вълнуващо време, когато можеш да снимаш с телефона си навсякъде по всяко време и без досадно чакане лентата да се прояви във фотото, направо да представиш всичките кадри от сесията си на света. Някои хора приемат липсата на ограничения доста буквално и подхождат към шерването на снимките си с лек нюанс на тероризъм. Иначе казано: избухват здраво. Толкова е трудно е да накараш някой да изтърпи 100 снимки от почивката ти на гости у вас, след като си го нагостил и почерпил с хубаво вино, представи си какво причиняваш на останалите, като им направиш шеринг атака и им изсипеш една торба пиксели на главата, докато кротко си гледат работата в офиса. Плюс това даже професионалните модели не изглеждат добре на всеки кадър, какво остава за теб – избери най-добрите снимки, а останалите без грам съжаление метни смело в кръглата папка.

ДРАЗНЕЩА КУРТОАЗИЯ

Това лято напрежението между столицата и курортите е по-голямо от всякога и причината са метеорологичните условия. Докато всички вие в разглезените екосистеми на горещия пясък се чудите на коя кълка да се обърнете, ние в София живеем във филм на Роланд Емерих. Нали се сещаш – човекът, нашумял с позитивни заглавия като „Денят на независимостта”, „След утрешният ден” и „2012”.

И когато божият гняв се излива за пореден път върху главите ни във вид на порой или градушка, последното нещо, от което имаме нужда, е директно включване от плажа с въпрос: „Ама наистина ли толкова вали в София?”. Не, просто всички сме се наговорили да се бъзикаме с теб.

ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЛЕТНИТЕ КОКТЕЙЛИ ОБЯСНЕНИЯ В ЛЮБОВ

Любовта е страхотно чувство, особено ако е споделена. Но в случая „споделена” не значи шерната във фейсбук. Странно е как едни и същи думи, казани между теб и половинката ти, предизвикват една приятна емоция, а същите думи карат всички останали да се смеят. Точно това е причината хората да разкриват чувствата си насаме, а не крещейки на улицата, затова няма нужда да се отдаваш на романса си във вид на прочувствени статуси. Все пак ти може да живееш в сапунка, но останалите не са длъжни да я гледат и така да се каже – могат спокойно да сменят канала.

РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ЖИВОТА

Достатъчно дразнещо е да споделяш чужди мисли с нивото на мъдрост от късметче за кафе, докато си в офиса, но да го правиш от плажа е вече прекалено. Все пак добре е, че си достигнал до прозрението „Покориш ли съзнанието – ще покориш ти и света”, забил нос в телефона на шезлонга, но можеш да оставиш тази епифания за себе си. Ако нещо чак толкова гениално ти хрумне, по-добре да си го запишеш и да го запазиш за ситуация, в която хората те приемат по-насериозно – например когато си с дрехи.

ОПЛАКВАНЕ, КОЕТО ВСЪЩНОСТ Е ФУКАНЕ

Статуси от типа „Ох, направо не мога да стигна до плажа, без трима души да ми предложат брак и десет да ми поискат телефона, не знам какво им става на всички” са неуместни, дори и да са истина. Също така да се оплакваш колко много пари ти е струвало леглото на плажа в Лозенец, но все пак си ги платил заедно с бутилка шампанско – какво да правиш. Горкият ти. Всички ти съчувстваме в хор.

Разбери и от коя порода български курортисти си?