KAK СЕРИАЛИТЕ УБИХА ФИЛМИТЕ
Златният век на телевизията започна...
Живеем във време, когато повече хора по цял свят се вълнуват от финала на любимото си шоу, от това, какво дават в киното. И напълно заслужено – докато Холивуд бълва продължение след продължение на едни и същи до болка познати сюжети, телевизионните сериали инвестират време в развиване на персонажи и заплетени сюжетни линии. Наскоро режисьорът на „Ерин Брокович”, „Трафик” и „Бандата на Оушън” Стивън Содърбърг обяви, че се оттегля от киното заради отношението на индустрията към авторите и побърза да обяви, че дните на филмите без ефекти на голям екран са преброени. За съжаление най-вероятно е прав – за късмет на публиката има алтернатива и тя е в телевизионните сериали, които в момента се радват на пълен и тотален разцвет.
Преди няколко месеца, когато промотираше старта на превърналия се вече в култ сериал „Fargo”, звездата на шоуто Били Боб Торнтън каза, че вече телевизията е по-софистицирана от филмите. Носителят на Оскар също така добави: „Развлекателната индустрия може да се преструва колкото си иска, но светът на киното се промени драстично през последните 5–6 години. Ако искаш да си актьор, най-добре е да си част от някой добър сериал, защото там е истината.” Дейвид Линч пък даже отиде една стъпка по-далече с изказването си: „В момента телевизията е много по-интересна от киното. Изглежда, че арт хаусът се е преместил в кабелната.”
Преди десет години мисълта, че успешна кинозвезда ще се снима в сериал, звучеше безумно.
Даже имаше епизод на „Антураж”, в който една служителка беше изгонена от офис планьорка, след като предложи тази идея за кариерата на Том Сайзмор. Сега голяма част от сериалите имат звезден каст и хора като Кевин Спейси и Стийв Бушеми се чувстват съвсем комфортно като главни герои в драма на малкия екран, а Ал Пачино на практика живее в HBO. Все пак много актьори са направили ролите на живота си именно в телевизионни сериали – една от причините за това е, че вместо да работят само няколко месеца по един образ, те задълбават, изучават и усъвършенстват персонажа си. Ако преди време за звездите се е приемало, че изпадат до роли в телевизията, сега е точно обратното.
Актьори като Идрис Елба и Аарън Пол направиха смазващи участия в „The Wire” и “Breaking Bad”, а сега единствените филми, в които ги гледаме, са екшън клишета.
Една от причините телевизионните сериали да хващат интереса на публиката е, че там все още се обръща внимание на сценария – хората гледат един филм заради героите и историята, а в телевизията все още сценаристите командват парада, което помага по-рядко да се жертва смисълът в полза на красивите кадри. Големият плюс на телевизията е и дължината на епизодите – вместо да се опитваш да наблъскаш цял един свят в 2 часа, разполагаш с толкова много време, че можеш спокойно да задълбаеш в детайлите колкото си искаш. Това позволява невъзможна за киното дълбочина като например да проследиш две години от живота на учител по химия, който се превръща в наркобарон. Освен това следенето на един сериал добавя някаква особена близост с героите дотолкова, че по сапунките изписват номер за консултация с терапевт след смъртта на някой главен герой. Персонажите от сериалите се превръщат в наше второ семейство – за нас те не са измислица в главата на някой сценарист, те са напълно истински.
Друго голямо предимство на телевизията е, че едно добро шоу може да изненадва публиката си и да си играе с жанровете – в киното рядко имаш такава свобода.
В „Семейство Сопрано” например брутални убийства се редуват с почти ситком моменти и никой не го намира за нередно, докато, ако отидеш в мултиплекса, трябва да избираш единия вид филми или другия.
Пък и качеството на крайния продукт започва да куца – заради избягване на рискове и прекалена пресметливост холивудските филми затъпяват прогресивно, като най-тежко е положението при комедиите. Докато телевизионните сериали предлагат гарантирани три смешки на минута, кинокомедиите може да имат три смешки в целия филм и те да са повторени до втръсване в трейлъра, така че накрая даже никой в салона да не ги регистрира.
Добри сериали е имало винаги, но няколко ключови технологични подобрения подпомогнаха тв индустрията в съревнованието с киното. Първо – разликата в бюджетите вече не е толкова драстична, защото с развитието на технологиите вече добра картина може да се извади с доста по-малко пари. Пък и с 8-те си милиона на епизод сериали като „Game of Thrones” влизат в графата на сносна филмова продукция. От друга страна всеки вече може да си позволи HD телевизор, така че мотивацията да излезеш, за да гледаш филми е все по-трудна за намиране. Студиата се надяваха 3D филмите да върнат публиката в салоните, но се оказа, че хората все още масово се дърпат от тази технология, а и по-високите цени са сериозен дийл-брейкър в условията на криза. Пък и напоследък е все по-трудно да намериш време за цял филм – по-удобно е да погледаш малко сериали. А ако случайно се закачиш по някой от тях пък, можеш спокойно да минеш в следващата крайност и да задраскаш уикенда с няколко сезона наведнъж.
Естествено в победния марш на телевизията има и известна доза шанс.
Човекът, отговорен за съвременните сериали, е тотално неизвестен – той се казва Лойд Браун.
ТВ кариерата му започва с ритник в края на 90-те, когато заедно Дейвид Чейс измислят идеята за „Семейство Сопрано”, но истинският му принос към индустрията идва няколко години по-късно като шеф на ABC. Лойд Браун вижда потенциал в доста налудничава идея за хора, които попадат на странен остров след самолетна катастрофа, и без да се замисли, дава 13 милиона за заснемане на пилота й. Впоследствие Браун е уволнен, така де – „принуден да напусне поста си след скандал с акционерите”, а „Lost” съвсем заслужено се превръща в първия сериал, предизвикал масова истерия. Впоследствие още няколко проекта, получили зелена светлина от Лойд Браун, се превръщат в хитове – „Отчаяни съпруги”, „Адвокатите от Бостън” и „Анатомията на Грей”, а той си намира работа в малка, но обещаваща IT компания на име Yahoo! След „Lost” всички виждат потенциала в правенето на сериали и следва ефектът на доминото, който води до абсурдната ситуация да имаме повече добри сериали за гледане, отколкото свободно време да ги следим всичките. Като се замислиш, обаче това е по-добрият вариант – все пак в киното е пълно с филми, никой от които не искаш истински да гледаш.
Виж кои са според нас десетте най-смешни филма за последните десет години.
