Лили Гелева: Храна за душата

На по лятна напитка с актрисата слаш певица

  • 28.06.2019
  • от Тео Чепилов

Имало едно време един магически отрязък от денонощието, наречен със звучното име „златен час“. Всички принцеси, най-красиви девойки, умни магьосници, диви прекрасници излизали от тъмните сгради и озарявали с присъствието си градските улици. По време на златния час се случвали чудесата – момичетата заблестявали ярки като слънце и зареждали всичко и всички наоколо с добрина. Когато видели, че светът вече е по-красив, сядали някъде, откъдето се виждала цялата прелест на залеза, и се замечтавали за следващите чудеса. Отпивали Somersby. Оттогава се минало много време и вече никой не знае дали девойките още излизат, за да направят света по-добър.

Но още си имаме златния час и Somersby, за да си спомним, че поне веднъж в денонощието всичко е по-красиво. Не е ли страхотно?!

Сигурно познаваш Лили Гелева от социалната кампания „Писмо в бутилка“, ролите ѝ в „Старицата от Калкута" в Театър 199 и „На тятър съм!“, “Любовта на Анатол”, “Актьори срещу поети” в „Сфумато“, “Avenue Q” в Столичен куклен театър или пък песните ѝ с Мартин Костадинов „Овъртолихме се“, „Край на света“ и „Първите хора“. Ето какви истории по темата научихме на по Somersby с нея:

Не съм се подготвил за това интервю, да знаеш. Ще си говорим смешки.

А-ха-ха. Явно напоследък това е някаква нова тенденция в българската журналистика. Често ми се случва на мен и колегите ми да ходим на интервюта, в които насреща стои човек, който даже се гордее, че не се е подготвил. Преди се усещаше едно леко неудобство, а сега: „Кажете как се казвате и с какво се занимавате“. За мен това е нонсенс - като каниш някого, нали би трябвало да имаш някакво любопитство към нещата, които прави, знам ли…

„Кой ви доведе тук, чистачката ли ви пусна в студиото?“ Не обичаш да говориш много?

Не обичам да говоря излишни неща, особено по медиите. Или поне се опитвам. Това ми е като все едно срещаш някого и той е: „Е, с какво ще се похвалиш?“. Аз никога не знам какво да отговоря на това.  

Нямаш ли с какво да се похвалиш?

Аз имам, но това, с което бих се похвалила, може да не е важно за другите. Защо трябва да ги занимавам с него?

Може да направим интервю, в което отговаряш на всеки въпрос с танцова импресия? 

Да, а тя да няма нищо общо с въпроса. Понякога предпочитам да пиша, защото така си събирам главата. Някак си повече се концентрирам, по-лесно мога да кажа, ако имам нещо за казване. Защото аз даже се изненадах, като ми каза „смешки“. За мен, като даваш интервю, то тръгва, стига до хората, остава след теб, има смисъл да кажеш нещо, което ти е важно по някакъв начин. Чувството за хумор при мен е нещо, което съпътства всичко, което правя, и трудно ще избягаме от него. Така че, спокойно рискът да стане скучно и сълзливо е малък. Май…

Любимият ти въпрос по интервюта?

Кажете нещо, което не ви попитахме.

Виж повече: Dj Cass: Ъпсурт, котки и тишина

Нека все пак да те попитаме нещо: разкажи ни за новата си песен „Първите хора“.

Песента е поредната история, която разказваме с Мартин Костадинов. Направихме видеото със Стефан Н. Щерев. Не вярвам да не сте виждали жестоката фотография, която прави като 3inSpirit (ако не сте - поправете се). Стефан Н. Щерев участва във видеото. Dream Spirit му е псевдонимът. Оператор, режисьор, продуцент - всякакви неща, артист човек. Сработихме се прекрасно. 

Случи ли се нещо смешно по време на снимките на видеоклипа?

То през цялото време беше смешно. Беше ужасно смешно. Представи си ни тримата сред едно поле с жито и можеш много неща някак си да си фантазираш и всички ще са верни. Всичките дни ни гонеше дъжд и изглежда много елегантно, красиво и мигновено, но всъщност зад това стои доста синхрон, защото е уан-шот. 

Изглежда направено на един дъх, но не е?

То е на един дъх, въпросът е, че трябваше да стигнем до най-правилния дъх.

Кой е работил по музиката?

Мартин Костадинов, с когото си работим - той е моята дуетна половинка. Ние с него сме много близки приятели и усещаме, чувстваме и споделяме всичко някак си. Независимо че аз пиша текст и музика - това е някакво всеобщо създаване на нещата, вдъхновено от нашето общуване. Юлиан Янев прави микса и мастеринга винаги откакто правим музика, и е велик. Ангел Николов, с когото правихме аранжимента, Светослав Миланов, Богомил Енчев, Алекс Атанасов. В Pacific Studio записвахме. Това ни е трето дуетно с Мартин. 

Имаме една самостоятелна песен, която е социална кампания – „Писмо в бутилка“ се казва.

Става въпрос за замърсяването и личната отговорност. С Мартин първото беше „Овъртолихме се“, после „Край на света“ и сега „Първите хора“. 

Звучат като протестни песни. Как пишеш, нещо те разгневява ли?

Нещата, които си мисля в момента. Които ме интересуват, от които ме е страх, за които имам въпроси.

Песните раждат ли се готови в главата ти?

Много често са готови - текстът с мелодията. Някакъв основен мотив, който е припев, или нещо, което така основно ме интересува в момента. И после се наместват и другите неща покрай него. Друг път е мелодия и оттам почвам.

Записваш ги с китарата вкъщи ли?

Не, аз си ги записвам на телефона. 

Китарата я владея колкото Фийби.

Можеш да ги издадеш след време за феновете. Бяха изровили такива демо касети на Кърт Кобейн.

Аз съм същата като Кърт Кобейн (смее се). По-долу не падам.

Кога реши да станеш актриса?

Може би винаги съм била по някакъв начин тайно артистична. 

Караха ли те вашите да казваш стихчета?

Аз бях страшен темерут. Бях човек, който гледа лошо пред картина, която е нарисувал. Завършила съм „Живопис“ в Училище по изкуствата във Варна. Помня имаше една изложба, има една много смешна снимка - аз съм в първи клас примерно. Снимката е едно слънце, усмихнато, с панделки, цветовете са най-ярките и най-красивите и аз стоя и гледам супер лошо отпред, защото са ме накарали. Бях творец, но много срамежлив творец. 

Кое ти е повече на сърце - музиката или актьорското майсторство?

Най на сърце си ми е животът на мене.

Това ми е най-интересно, най-любопитно и изкуството е начин да го разбирам по-добре. И себе си да разбирам по-добре. Така че аз не мога да ги степенувам. Като цяло нямам претенции, че съм музикант или певица. Аз съм актриса, която разказва истории с музика. С хора, с които се чувствам добре. С които споделяме общи светогледи - като Мартин, като Стефан, като музикантите ни, като всички около нас. 

Като малка кое изкуство вземаше превес?

Най-голямата криза в тийнейджърството ми беше, че никога няма да разбера с какво искам да се занимавам.  

То май остава за цял живот.

Аз не мисля така. Мисля, че човек се променя и всеки ден е различен. И има шанса, ако има желание, да се превръща в по-добра версия на себе си. А тогава се записвах сама - на танци, на фотография, същевременно на рисуване, а после тръгнах на театрално студио при Стоян Радев във Варна. И в един момент си намерих там мястото. Усетих, че това нещо съчетава всичко, което обичам да правя. Това ми помогна да преодолея и страшния срам, и всички... Всъщност като се занимаваш с такова нещо, то те лекува по някакъв начин. Само си иска да си много честен със себе си и това много помага. 

Виж повече: От корта на екрана: Мария Колева

Притесняваше ли се да излизаш на дъската в училище?

Да. Аз имах случай, в който от такова блокиране на дъската пишеше H₂O и аз не можех да кажа коя молекула е това. Някакво забиване такова, притеснение. Цял живот уча неща, от които имам много практически умения - рисуването, актьорството, и поради липса на теория в живота ми сега завърших магистратура в Софийския, за да мога да си използвам мозъка и по друг начин. Да помниш текстове не е същото като да научаваш неща.

Помниш текстове, но има нужда и друг тип знания да влизат в мозъка на човека. 

Да - ще вземат да те викнат в „Стани богат“ и ще се изложиш.

Понякога се стряскам, че от училище почти нищо не си спомням. Спомням си предимно някакви ситуации.

Купоните?

Никога не съм била някакъв страшен купонджия между другото. (изпява) I'm a loser, baby.

Сега нямаш ли бляскави оферти да ходиш на фенси партита?

Ходя понякога, но някак си това не е най-типичното. Купонът не ми е режим на живот. Всяка седмица задължително, не. Когато стане наистина хубаво, е добре дошло. Много обичам да ходя да танцувам. И така до безкрай. По много. В Tell Me много ми харесва. Там е мястото, където танцувам наистина. KICK's ми харесва. Харесва ми, като има примерно лайвове някъде, това обичам да правя. Терминал и изобщо навсякъде където има готини лайвове, защото на концерти най обичам.

Какво правиш, когато не правиш музика?

Репетирам, играя представления. Обичам с приятели да се събираме и да правим пародии на реклами. Каквото и да се случи - някой има лек за нещо или вади нещо, което решава всички проблеми. Три момичета си стоят и вадят огромен прах за пране. Такива неща.

Ако се вярва на Instagram, храната е огромна част от живота ти?

Инстаграмът ми наполовина е рецептурник. Тюрлюгювеч - има готвене, има театър, има музика и смешки, много ясно. Всичко, което си ме занимава. Там става ясно, че съм човек със сачма в главата (както се казваше в “Улицата” на Теди Москов).

Кога започна да готвиш?

Обичам да готвя от малка. Храната за мене е нещо важно. Сега съм веган от година и половина. Това е свързано с опазването ни - на нас, хората на планетата. Защото тя може и без нас.

Не е задължително всички да станат вегани. 

 Но с нещата, с които избираме да се храним, можем да гласуваме за собственото си здраве и света, в който искаме да живеем.

Успяваш ли да излъжеш карнисти с манджите си?

Аз не готвя само веган неща. Но пък за веган нещата повечето хора са предубедени, докато не опитат. Защото в този вид кухня по някакъв начин се компенсира със супер много подправки, текстури, всякакви зеленчуци и доста въображение. Обикновено е много интересно човек да се храни така.

Правила ли си поразии в кухнята?

Не. Смешно е да ме гледаш отстрани, защото аз готвя с някаква страшна скорост обикновено и обичам всичко да си ми е точно на местата, откъдето знам, че мога да развия тая скорост. И ако нещо не ми е там, става едно (имитира роботски звуци).

Забиваш като робот? Как се чувстваше в „Черешката на тортата“?

То там стана ясно, че съм веган. Иначе не го споделях с никого.

Ти си този човек значи. Чух, че има един веган, който не говори за това, но не знаех, че си ти.

Те като ми звъннаха да ме поканят в „Черешката на тортата“, и аз бях: „Аз не мога, аз съм веган“. Те бяха такива: „Какъв е проблемът - това е нормално, а и на хората им е интересно“. И така, трябваше по някакъв начин публично да го заявя, въпреки че не ми е много комфортно да занимавам със себе си. Предпочитам да споделям за себе си през това, което правя. Така хората могат да усетят какво ме вълнува.

Кое от странните животни те впечатлява?

Тюлените са ми симпатични, защото приличат на дядовци на моето куче, което е мопс.

Сама ли си избра мопс, или го наследи?

Аз си го избрах. Бях решила да си взема мопс. И въобще куче, за да се науча да се грижа за някого, който не съм аз. Тогава бях в НАТФИЗ и 24/7 забравих какво е. Бях решила да си взема куче и брат ми един ден се появи на вратата с Годо, който беше супер миличък, и веднага разбрах, че двамата ще си прекарваме времето заедно. Оттогава сме си дупе и гащи.

Годо е страхотно име, което да викаш в парка. Хората мислят ли, че правиш пърформанс?

Много правилно ме разбираш, да. Аз го разбрах месец след като имах Годо и почнах да крещя по хълмовете на кучешкия парк. Той си има и Гошко като псевдоним. Защото, когато някой ме спре и ме пита: „Ама как се казва?, и аз отговарям ГодО, „А, ГОдо!“. Много хора не могат да прехвърлят ударението на финала. Не мога да разбера защо. Оттам се роди Гошко. Много хора го познават вече, така че не мога да правя пърформанси  тип “сам човек на хълм вика Годо".

Има ли Инстаграм?

Гошко е отвъд инфлуенсването. Той е на етапа завърнал към природата.

Био и zero waste симпатяга.

Разпознават ли те фенове?

След едно представление ме посрещна човек с някакъв огромен букет. Нищо не ми каза и ми го остави. Най-смешното е, че аз по-скоро се стреснах. Преди това е имало такива традиции. Сега е малко... Беше букет за хиляди левове. 

Обичаш ли да пътуваш?

Обожавам да пътувам, това ми е най-любимото нещо. Последно бях във Валенсия, в Рим, в Берлин. Много обичам да пътувам - така се връщам към мене си. Защото, като се разхождаш по някакви чужди места, които не са натрупани с твоите си представи и изисквания, и си мислиш за всяко нещо. Ами си такъв, супер отворен и всичко ти се вижда чудо, и то е такова всъщност. Вероятно може да е такова и там, където живееш, просто сме много натоварени с представи в главите си, очаквания и всякакви глупости. 

Пускаш ли музика на приятели?

Аз съм неразвит диджей. Имам няколко пускания с голям успех. Знаеш ли колко хубаво може да прозвучи една Росица Кирилова „Боса по асфалта“ по средата на съвсем друга плейлиста. Аз скоро прослушах всичките Братя Аргирови и бях: „Уау - те са много яки!“.

Какво гледа последно?

Killing Eve гледам в момента. Става доста. Леко криминално, трилър с готино, гъзарско чувство за хумор. Аз харесвам Йоргос Лантимос, Сорентино, Рой Андершон, Джармуш…

Нещо невероятно, което ти се е случило напоследък?

Лени Кравиц ми писа в Инстаграм след концерта.

Бях пуснала нещо, наречено „Моята ода за Лени Кравиц“. Написах ужасно дълго нещо, въобще не съм подозирала, че ще стигне до него. Аз си го писах ей така, за мен си, защото беше велик концерт. Мина там седмица-две и се събуждам и виждам нещо от Лени Кравиц и си викам: „Сигурно нещо...“.

Някой се бъзика? Спам?

И виждам, че той е прочел това нещо и ми е благодарил и така. Тагнал ме човекът. Казал ми, че тези думи означават много за него, и ми стана много приятно. Лени Кравиц е много як. Концертът беше велик! Той е като месия, направи света по-добро място за живеене през това турне. Имаше някакви мъже в тълпата се чуваха, понеже някакъв страшен алфа мъжкар на сцената и се чуваха: „Айде вече пей, стига говори!“. А той казва някакви ужасно смислени неща от сцената. Слезе и обиколи цялата зала. Той е много талантлив и умен артист. Много се е справил с тези празните места в себе си. Много добре знае през какво е минал, къде е и защо е. В зверска форма - защото не пие, има дисциплина и защото е пичага. Осъзнат човек. 

София Маринкова - момичето, което се превърна в жена 

Златният час на: Василена Винченцо

Гледа ли новото ни видео?! Виж бюти тайните ни за лятото