ДА ДРЕСИРАШ ЩРАУС: В РОЛЯТА НОРА АМПОВА

Номинация за полет в изкуството от фондация „Стоян Камбарев“

  • 16.05.2016
  • от Цветелина Анастасова

Ако познаваш Нора, значи си наясно, че това, което не търпи, е нейното име да бъде придружено от фразата: "малката сестра на Графа". Ако не я познаваш, е важно да знаеш, че завършва неотдавна Националната художествената академия. Личните й арт проекти я отвеждат до университета Hertfordshire в Hatfield (Великобритания).

Там тя специализира изящни изкуства, а беше забелязана от медиите благодарение на международни участия като това в изложбата The Next Step Generation (Европейската комисия в Брюксел, Белгия) и с влизането на нейни творби в колекцията на Hugo Voeten Art Center (Белгия).

В България произведенията й са част от престижни проекти като: изложбата Образ и подобие (НХГ 2015) и Внимание: мокра боя (2015), представена в Софийска градска галерия.

За близките тя е млада, позитивна и авантюристична натура, която остава вярна на себе. Притеснителна и понякога срамежлива, тя е в състояние да прекоси с плуване Средиземноморието, за да стигне до любовта, която е намерила. Така Нора сега живее и твори на остров Лезвос (Гърция), където на 16 юни 2016 г., в Municipal gallery of Mytilene,ще се открие нейна самостоятелна изложба Криеница.

Нора Ампова е позната на широката публика с нейните щрауси. Някои от тях могат да бъдат видени както в личната ми колекция, така и в общественото пространство, изрисувани върху електрическите табла в столицата.

Те вдъхновяват и „брат й“, който припява с Бобо Дим да ме няма на фона ято ярки птици.

Текстът на парчето се придържа към основния лайтмотив на Нора Ампова, а именно това, че имаме право да сме индивидуалисти, но не и щрауси непукисти!

Поводът за интервюто с госпожица Ампова идва от новината за номинацията Награда за полет в изкуството Стоян Камбарев 2016.

Призът е най-престижно отличие за млади творци в България. Много важен факт е, че фондацията, носеща името на незабравимия театрален режисьор, подкрепя осъществяването на конкретни проекти на всички номинирани след церемонията.

Ти засягаш доста различни теми в творчеството си и ако трябва да сме обективни, идентичността е основна, водеща линия. Това, което ме вълнува, е до каква степен става въпрос за утвърждаването на твоята собствена идентичност и доколко се опитваш да разбереш другите?

Интересен въпрос... и двете! Тоест изхождам първо от себе си. Например конкретно за щраусите: това е серия, която не спира да ме вълнува и до днес.

Тя започва, свързвайки образа на щрауса с моето поведение. Аз се асоциирах с тази птица, следователно това прерасна като асоциация към хората... като цяло. Но обикновено, каквото правя, преминава първо през мен и го извеждам от мен... тип автопортрет под различни форми... и след това го ориентирам към нещо по-социално.

Защо щраусът?

Защото... това е едно колоритно същество, което, както споменах, силно асоциирам с човека и неговия поведенчески модел. Запленена съм от идеята за онзи мит, който всички познаваме: за заравяне на главата.

Той се оказа, че реално не отговаря на буквалната истина, но пък е всеобщо известен и разбираем... и занимавайки се с тези щрауси, се опитвам да подтикна хората към изравяне на главите и едно ококорване към заобикалящото ни.

Би ли казала, че образът на щрауса предизвиква твоята креативност по един парадоксален начин, тъй като той все пак налага някаква рамка, лимити и конкретен лайтмотив?

А ми да, така е! Поставя и за мен е предизвикателство да има рамки, както в случая с предстоящата изложба в Лезвос, която изцяло е свързана с бежанската вълна и породените от нея конфликти.

 Ето една възможност аз да развия образа на щрауса и да го вкарам в една конкретна ситуация, която касае абсолютно целия свят.

Имаш ли подражатели и какво би ги посъветвала?

Не знам дали имам подражатели! Определено серията с щраусите намери свои почитатели като по-колоритна, по-шарена и това ме радва. Радва ме, че носят позитивна енергия. Не бих посъветвала никой да подражава... на някого, а по скоро да търси себе си!

Кой е въпросът, който не искаш да ти задават, когато даваш интервю?

Ами... (смях) ми аз вече съм свикнала на неприятни въпроси! Бих искала в интервютата да става въпрос повече за изкуството и за нещата, които правя, а не толкова за семейството ми, фамилията и... така...(смях)!

Кой е въпросът, който искаш да чуеш, и все не ти го задават?

А така де! Еее... ми не знам, аз нямам чак толкова много опит с интервюта, но... не знам. Най-интересното предстои.

Номинацията за наградата „Камбарев“! Какво ти дава тя, какво ти носи?

Предполагам, че тази номинация тепърва ще ми донесе позитиви! Разбира се, много се радвам. Това, което ценя много, е, че в петте категории на номинациите всяка година присъства художник. Важно е, че се акцентира и върху тази част от изкуството, която стига по-трудно до широката публика от музиката, киното и т.н. Интересно е и нетипично за нашата страна и наистина се гордея да бъда номинираният художник тази година.

Артистът търси признание и затова показва своя, грубо казано, арт продукт. Признанието на хората от бранша и откупките ли носят така търсеното удовлетворение или...

Значи, на първо място удовлетворението ти сам трябва да си го носиш... независимо от крайния резултат, от това, което си създал. Ако не носиш вътрешно удовлетворение, няма никакъв смисъл и никакво значение после какво ще последва!

Но!!! Чувството, когато продаваш, е също много ценно, не толкова заради финансовата част, колкото за онзи момент, в който някой толкова много се е впечатлил от твоето произведение, че решава все пак да го гледа и да го има срещу една конкретна стойност. Става въпрос за един много интересен и личен момент, който на мен ми е приятен... и така (смях)!

Последният въпрос - какви са твоите планове за следващите пет години?

(Смях) Моля?                                                                                              

Шегувам се (смях)! Нали знаеш, че този въпрос е най-често задаваният в интервю за работа, но моят е по-скоро какво си планирала до края на годината?

Но... всъщност е готин въпрос (смях), но в момента става въпрос до края на годината, нали?

За мен е много важна предстоящата изложба на 16 юни на остров Лезвос, Гърция. Иначе в личен план мога да се похваля, че най-накрая намерих човека до себе си, с когото мисля да живея пълноценно и да пътувам... и който засега ще запазя в тайна.

До края на годината планувам да осъществя още един проект. Нещо много лично, по-поетично, ако щеш, по-мистериозно... Този проект е наречен „Приказка“ и отново става въпрос за откровен, личен прочит на моето битие, показано в различна светлина от тази, в която съм позната.

АКО СЕ ВЪЛНУВАШ ПОНЕ МАЛКО ОТ ИЗКУСТВО И БИ ИСКАЛ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕШ С НАИСТИНА ДОБРИТЕ СЪВРЕМЕННИ РОДНИ ТВОРЦИ, НЕ ПРОПУСКАЙ ТОВА: