ХАШТАГ ЗА ИЗВЕСТНОСТ. РАЗКАЗВА ИЛЕЙН ДЖЕФРИ.

Времената, в който живеем и Езикът на светлината.

  • 09.05.2016
  • от Цветелина Анастасова

Какво е общото между Деймиън Хърст (Damien Hirst) и Илейн Джефри (Elaine Jeffrey) освен майчиния им език? Не се сещаш? Слаб две!

И тя, и той са имали две изложби по едно и също време, в две коренно различни галерии, тук, в София. Тези на Хърст вече са минало, така че ето какво трябва да знаеш за другите две, които не бива да пропускаш: The Language of Light и TheTime We Live In от Илейн Джефри.

Първата, The Language of Light, е в галерия [a]cube, в която всичко се случва под педантичния и взискателен поглед на архитект Енил Енчев. Някъде бях чула, че най-добрите колекционери на изкуство са самите артисти, и подозирам, че е напълно възможно най-добрите куратори да са архитекти.

Втората, TheTime We Live In, е в галерия Synthesis, която е абсолютният последовател на галерия LUMAS. Става въпрос за така наречената галерия за демократична фотография.

Този тип галерии предлагат широк диапазон принтове на достъпни цени и се опитват да се борят с това, което им отне дигиталната аматьорска фотография, а именно ексклузивност на арт пазара.

Отделих внимание и време и на двете изложби, които, макар тотално различни, ме наведоха към еднакви въпроси, а именно - в какви времена живеем и какво или кой играе ролята на guiding light?

Дали времето ни се върти около д’то на Кардашиян или около твоите последователите в instagram? Или около новините за удавени сирийски деца и взривени зали за концерти...

Едно е сигурно - живеем във време, в което индивидът иска всички да го видят и адмирират, а той да е „сляп” за това, което не го засяга лично.

Сложничко, нали? Ето за това, за да избягам от собствените си излияния, поканих червенокосата ирландка - Илейн Джефрида си поговорим за времето и нейните две изложби!

Откога си в България?
От 18 месеца.

 Как избра да дойдеш точно тук?
семейни причини...

Аха, не е заради арт пазара?
Оооо не, не арт пазарът (смях от сърце) е причината!

Как успя да организираш две толкова различни изложби по едно и също време?
Да, това е забавната част, защото работих по двата проекта паралелно, симултанно... Те някак си се припокриваха. От една страна, този тук, The Time We Live In, е социален, почти документален и до голяма степен е подчинен на моя стил, разбира се. Като социален проект той е изграден от много лоши новини, трагични факти като това, което се случва в Сирия, etc.

От друга страна е другият - The Language of Light, който издава много от моя емоционален живот или дори душевност, ако предпочиташ. Интересното е, че първоначално исках да изложа The Language of Light вSynthesis, но при мащаба на пространството имах интуицията, че макар и красиво, няма да се усети онази интимна и водеща част от проекта.

Тя рискуваше да се трансформира в абстрактна идея с красиви цветове... след това открих тази малка и прекрасна галерия [a]cube, където идеята се вписа прекрасно. Ето как и двата проекта се наместиха в правилните за тях пространства.



Работиш ли с куратор или „някой”, с когото да обсъдиш проектите си преди изложба?
Не! Всичко решавам сама и това се отнася и за това, как са изложени произведенията и кои точно да бъдат или да не бъдат показани в дадена изложба.

Мисля, че идеята за времето е тази, която е заложена и в двата проекта, и ми се иска да поговорим повече за проекта The Time We Live In. Защото, когато мисля за времето, генерално имам усещането, че то е константа, а само ние се променяме! Преходността ни е плашеща почти толкова, колкото и нещата, новините, които ни засипват. Болезнено е да мислим за времето, в което живеем, и така бих искала да знам какво те кара да мечтаеш в тези времена и какво те плаши?

Основно всичко онова, което ти спомена дотук! Същността на изложбата е отражение на всичко това. Всички кадри са взети директно от медиите и също така

изложбата показва как медиите отразяват дадена информация... има едни такива... глупави новини, които засягат например... семейство Кардашиян (смях) имам предвид: това може ли да е новина?

Но както и да е - това е част от времето, в което живеем... И после има и добри новини! Като... ммм... новото кралско бебе, ейййй!

Защото ме интересува лично, но и защото това е част от историята, важна част от икономика на Великобритания (смях и още, и пак)... Да и както ти спомена, тази изложба е концептуална и за мен концепцията не е само моментът, когато мисля за даден проект, но и самото извеждане на арт продукта. Да имам увереността, че всичко е балансирано и точно поставено... да съм сигурна, че това, което съм искала да видя, се е получило така, както съм си го представяла.

Иска ми се да се спрем на два кадъра от изложбата TheTime We Live In... Те може би не са най-важните, но интересът ми към тях е по-скоро личен. Първата е „Акулата” и LaChoupette [Ла Шупет] - котето на мосю Карл Лагерфелд. Каква е твоята гледна точка в тези две работи?

Първо за Лагерфелд, докато не съм забравила (смях). Карл Лагерфелд идва от Хамбург, където аз живях последните 20 години, но това не е нещото, което е важно... Аз наистина съм впечатлена от неговия персонаж, той е... една икона... наистина! Аз говоря немски и съм изслушала доста... може би всичките му интервюта.

И да, той казва много неща, категоричен е и, разбира се, е доста емоционален и лесно се пали, от неговата толкова успешна позиция дори му отива, но също така той е пленителен със своята завидна интелигентност!

Когато журналистите задават въпросите си, той дава точен, кристално ясен отговор и по мое мнение, често това са добри отговори. След това прочетох и доста неща за него и в един от текстовете той разказва как майка му казала: Карл, надявам се, че си наясно, че можеш да срещнеш, много повече, ако излезеш от кожата си!” (смях).

И това някак си остана в съзнанието ми... Както и да е, специално що се отнася до този кадър, той е точно този търсен баланс между лоша, добра и corkyновината... и тази творба е въвеждаща в изложбата, защото много точно олицетворява времето, в което живеем.

Да, тя е централната творба сякаш! Тя първа посреща зрителя...

Да! Също така намирам за много забавна историята как Карл наследява Шупет, привързва се към нея и я прави успешна... Тя има блог, последователи в социалните мрежи и интересува и интригува много повече хора, отколкото логиката може да обясни! И понеже положението на Карл Лагерфелд го изисква, Ла Шупет е една истинска красавица и дори е била модел в реклама на „Опел“.

И ето така тази толкова известна котка печели сума от порядъка на три милиона евро!!! (Смях.)

Та тази история ме порази... от една страна, е забавно, но, от друга, е толкова абсурдно и неуместно, първо фактът, че една котка може да сечели тези пари в днешно време и освен това е котката на Лагерфелд, тоест може и да не са й достатъчни... (Смях и още, и пак.) Просто е толкова сюрреалистично!

Да, но той е сюрреалистичен... така! И сега за акулата (смях)?

Близка моя приятелка е биолог маринист и всъщност се запознах с нея тук, в София... Тя е изследвала акулите и тяхното поведение... и говореше с толкова страст за тези впечатляващи създания. Разбира се, тя е толкова навътре в материята, че по случай първата среща с нейния бойфренд тя го завежда на гмуркане сред акулите и го е изплашила до смърт  [така нещата са ясни от самото начало] (смях)...

Исках да засегна в проекта климатичните промени и тези проблеми, които са не само във въздуха, който дишаме, но също и в океана. Доказано е, че до 2050 г. плуващата пластмаса в него ще е повече от рибата. След това попаднах на този прекрасен документален филм за акулите и направих хиляди кадъра с тях и те някак естествено се вписаха в проекта.

Когато днес тръгвах за срещата ни... ми се въртеше тази мисъл за времето, което ни променя, без да се променя, и се сетих за една песен на Стромае... Познаваш ли го ?
Не... Как? Стромае?

Да. Той е белгийски поп изпълнител и в една от песните му пее как само Кейт Мос е вечна (смях) неостаряваща!
О, да, но тя е все още млада! Може би ще я включа в следващия си проект.


Аз пропуснах да спомена, но настоящата изложба е само първата част от тялото на проекта! Толкова съм запленена от идеята на този проект и си мисля, че в следващата фаза ще включа късометражни филми и инсталация... най-вероятно и снимките с принца (смях). Не съм си мислила за Кейт Мос, но ми даваш идея.

Така завърши интервюто с Илейн. С много смях и разговори какво е арт пазар и какво предизвиква интереса на публиката... не на колегите от бранша!

Дори се шегувахме, че ако творбите й са твърде семпли за публиката, е достатъчно да нахвърлям хаштагове с имената, заложени в интервюто, за да привлечем различна и необичайна публика както към статията, така и към изложбите! И ето:

#karllagerfeld #lachoupette #choupettelagerfeld #katemoss #kardashians #kardashian #princegeorgealexanderlouisofcambridge #stromae #damienhirst #etc.

TheLanguageofLight, галерия [a]cube, ул. Любен Каравелов 9, София, до 20.06.2016 г.
TheTimeWeLiveIn, галерия Synthesis,бул. Васил Левски 55, София, до 15.05.2016 г.
 

АКО ТЕ ВЪЛНУВА ИЗКУСТВОТО, НЕ ПРОПУСКАЙ ДА РАЗБЕРЕШ КАК СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ГО ПРЕВЕЖДАТ В РОДНИТЕ ГАЛЕРИИ