Поканата за флирт се пише с очи

А с какво ще я подпишем?

  • 29.06.2017
  • от Пам Велидис

Барът е дълъг и хищници дебнат отвсякъде. Засичаме погледите си с някои от тях. Приличаме на кръстовища, по които колите се разминават мълчаливо и никой не поглежда с любопитство зад прозорците. Не ми трябва нещо тривиално, а носещо непосилната лекота и сладост на живота. Да се почувствам пак малка, защото понякога ти писва да си голям.

Не съм сама в това начинание затова оставам скрита, защото не искам да разкрия този срещу мен. Не си виждаме разголените тайни, не се събличаме с блясък от страстта на дъното на ретината, където извира истината, която ни гори всичките тук. Излезли сме на лов. Вечерите в големия град е така.

Флиртът с други хора лекувал връзката или я разрушавал, което си избереш, но ако всичко е изгубено, по-добрия вариант е да не се затваряш в себе си, а в чужда прегръдка. Всеки има нужда от спасение.  

Посрещаме се по дрехите, изпращаме се по чаршафите, след като ги намачкаме.Ние сме горещи частици на нощния живот. Градът кипи не заради друго, а заради нас.

Ясни сме си и с вталените си рокли, и с излъсканите си обувки. Засичаме се по заведения  и емблематични улици. Винаги търсим нещо интересно и ни трябва малко смелост да се впуснем към поредното преживяване.

Не водовъртеж от един човек на друг, не третиране на интимността като разменна монета с ниска стойност, а ренесанс на чувствата.

Катарзис на усетите, стимулация да си припомниш страст, която отдавна е отлетяла.

Нищо не ми приковава погледа, а поканата за флирт се пише с очи. Такива очи, които се забиват като карфици по повърхността и проникват под нея, по кожата ти избива цялата жега, стаена от горещия ден, а мръсотията на града се трансформира в мисли, които раждат грехове във въздуха около теб.

Точно когато си мисля, че тази петък вечер е изгубена, тряскаш чаша пред мен, усмихваш се нагло, все едно съм твоя, и се представяш. Една част от мен вече ти е обърнала гръб или ти е ударила шамар, но друга... онази другата от мен иска да остане, да чуе всичките ти истории и да изпие до дъно всичко, което ще й предложиш.

Флиртуваме открито, защото, когато нещата са прикрити, се забравят много лесно и доскучава. Знаеш. Започваш надълго и широко да ми обясняваш, че си ми избрал нещо специално,

а аз те гледам и си мисля колко момичета в различни барове по туптящите вени на този град имат нужда от мъж като теб.

Ако го кажа на глас, ще ме попиташ какъв е мъжът като теб. Ще ти обясня – появява се навреме, не дава празни обещания, а само пълна чаша с твърд алкохол, наситен вкус и разговор, с който бързо превключваш оборотите след тежка работна седмица към безгрижност и усещане за жена. Да, просто да се усещаш жена – слаба, крехка и на която й палят цигарата, а не й казват, че не трябва да пуши.

Намираш правилните думи, които ме отвеждат на това кръстовище, където забавям скоростта и се оглеждам, за да се напасна с твоята. После вдигаме темпото заедно и продължаваме към места, които не всеки, с когото съм флиртувала, е виждал.

Нищо няма да се случи, може и да не се докоснем, да не се видим повече, но понякога ще се сещам за онзи сладък тип, който е флиртувал с мен, почерпил ме е питие и е превърнал една нощ в живота ми в по-приятна от очакваното.

Малките изживявания водят до голямата промяна, когато знаеш по-добре какво искаш и от какво се нуждаеш. Един флирт, написан с очи и подписан с езика, който облизва сухите устни. Понякога ние сме просто едно клише, изморено да обича и съществуващо само да разпусне. Не забравяй, че нищо човешко не ни е чуждо и флиртът е начин за дишане, когато се задушаваш от тежестта на отговорностите. Един живот и нощ с нощ не трябва да си прилича, защото кога, ако не сега?

Пофлиртувай с лятото!