София, дишай

Кандидат-студентите по журналистика в Софийския университет в събота мъдриха своите текстове върху темата „Дишай“.

  • 13.06.2017
  • от Катерина Ковачева

Преди 4 години аз бях на скамейката в голямата аудитория на Софийския университет и това сега ме вдъхнови да напиша няколко думи по тази тема. Притеснена, изпълнена с много идеи, но много хаотично разположени в главата ми, преди няколко години писах усилено 3 часа върху белия лист. Темата ни беше „Ало, ало“, както знаете тя трябва да е обвързана с проблем, който е дискутиран усилено предните месеци в медиите.

За един 18 - 19-годишен младеж не е лесно да се зарови в журналистическите размисли и страсти. Това не е точна наука с формули като математиката, която да казва А+В=С. Затова и да следиш обществено значимите теми в медиите и да пишеш за тях не е като да имаш готово решение.

Преподавателите във факултета ме изненадаха. Очаквах тема за фалшивите новини, за терора в света, за отношенията между Америка и Русия. Но пък темата, по която писаха студентите, засяга наболелия въпрос за мръсния въздух, а това само по себе си я прави важна.

Е, мога да ви кажа само - дишайте, студенти.

Идвате от малки градчета, с хубав и чист въздух и тук, в София, ще се задушите. Конкуренцията за противогази е голяма, а глътките кислород ограничени. Все някой ще ви притиска да удовлетворите очакванията му. Все някой няма да ви оцени. Искате да грабите от живота в столицата с пълни шепи, но някои от вас няма да оцелеят. Но сега просто дишайте.

Така казвах и на моите приятели и семейство, когато са притеснени - „Дишайте“, а те умираха от яд, защото не разбираха какво имам предвид. И ми казваха „Е нали дишам?“. Дишайте може да е силно изказване, колкото латинска сентенция. Това ви казва и ФЖМК: „Спокойно, всичко тепърва започва“. А аз на прага на дипломиране си мисля - и при мен е така.

Но към темата: може би въздухът в София няма да се подобри, ако не спрем всички коли на бензин и дизел и не премахнем всички стари печки на дърва?

Не е само в мръсния въздух проблемът.

Когато една майка ражда, й повтарят „Дишай“, брой до 3, до 10. Когато те боли, ти казват „Дишай“. След всяко разочарование през сълзи поемаш голяма глътка въздух и дишаш дълбоко. Оказва се, че дишането е не само процес, който ни държи живи. Дишането е спокойствие.

Когато целият свят е пред глобална катастрофа, аномалии и агресия, таи дъха си. Остава ни само да си купим по един противогаз, за да ни пази от самите нас.

А вие сега чакате своите оценки, които ще дадат тласък на новото начало в живота ви. Дали ще стане както сте очаквали, или релсите между надежди и реалност ще се разминат? Дишайте, студенти, София е тук и ви чака, все така голяма, но и обгазена.

Даваме идеи за лято 2017. (След излизането на резултатите, разбира се.)