Среща с изкуството

Да намериш муза е щастие. Да си муза е призвание

  • 22.01.2017
  • от Аида Воденичарова

Да правиш нещо красиво за душата си и тази на другите, това е талант. Този талант, разгърнат, се нарича изкуство. Изкуството е онова перверзно удоволствие за всички сетива на homo sapiens-a.

Изкуството е онази любов, която не познава религия. Онази, която те издига и срива за части от секундата. Онази, която никога не знаеш дали ще бъде съдена, че прилича на всички други или че е извън границите на приетото. Изкуството е тази животворяща сила, от която се раждат творенията на очакването. То е раната с йод на артиста, която всеки друг вижда като шедьовър с червени рози.

 Случвала ли ти се е някога среща на изкуство с изкуство? Атмосферата става друга, много малко им трябва да артистите, да усетят другия. Докосват се погледи,

разговорите стават непосилни и странни за всеки друг в стаята, защото „лудите” са се намерили вече.

Това е едно чувство на приповдигнатост и радост, като да видиш първата си любов след втората чаша шампанско.

Най-честата заслуга на красивото изкуство е страданието.  Някои чупят чинии, други плачат, а трети правят арт. Събират цялата си болка и я превръщат в изящество. Какво по-хубаво от това, да събереш хилядите парченца на душата си и да ги подредиш както искаш?! Поетът знае как да накара сърцето ти да трепне с точно подбрани думи, но никой не се интересува, че той е останал без дъх, за да го направи. Художникът знае как да изобрази емоцията на сърцето, но никой не подозира, че в палитрата му го няма най-любимия цвят и е успял да скрие тази липса. Певецът знае как да накара тръпките да плъзнат по тялото ти, но едва ли някой си дава сметка, че е останал без глас. Актьорът знае как да разпилее и събере ума ти, едновременно, но никой не се осмелява да проникне в неговия ум.

Нищо от това няма да спре артиста да твори, защото изкуството не чака благодарност и броене на жертвеност.

Този акт на изразяване е ярък оттенък  на егоизъм. Никой не прави изкуство за пари, а защото не може да спре да го прави. Артистите са специфични хора. Те не са нещастни, тъжни са. Нещастие и тъга – две коренно различни понятия. Да намираш щастие и красота в тъгата е нещо особено. Успееш ли да видиш нещата по този начин – ти си артист. Нещастието е друго нещо, там всичко губи смисъл и не може да има нищо красиво.

Изкуството е индикатор за сродни души. В този арогантен свят това е единственото нещо, което може да ни спаси. То е самота и споделяне. Всеки път, когато се почувстваш изгубен, влез в света на някой човек на изкуството. Напиши два реда в последния стих на поета и излей в тях точните няколко думи. Вземи четката на художника и му дай да движи ръката ти по платното. Изпей с някого любимата си песен, с пълна отдаденост и от сърце. Влез в театъра и в края на представлението погледни актьора в очите, с адмирации в твоите.

Докосни се до изкуството, нека то се докосне до теб.

След това сливане ще разбереш, че котката на съседите не е най-великият проблем на света и че не е важно, ако в сандвича са ти сложили кетчуп, вместо майонеза. Щом тези неща започнат да губят значение, значи ти си на другата вълна.

И следващия път, когато отидеш на ново място, потърси онези „луди”. Познават се по погледа. С очи, пълни и жадни, наведнъж. Може би си нечия следваща муза!

Още едно доказателство, че няма велико творчество без малко тъга.