КРАСОТА ЗА ТОЧНО ПРИГОТВЕНА СУМА

Цената на красотата се заплаща двустранно от този, който я притежава, и от този, който я купува

  • 28.06.2016
  • от Пам Велидис

От дете  ме убеждаваха, че красотата и злобата не вървят ръка за ръка. Несъвместими една с друга, както олиото се отделя, когато попадне във вода. Вероятно желанието на човек да повярва в този идеал е създало и древната калокагати́я, което буквално означава, че съществува хармонично съчетание на телесна и нравствена красота.

Имам и такива примери в живота си – естествено красиви и чисти, премерено суетни, защото суетата е като придворна дама за добродетелите. Тези примери са изключения, които потвърждават по-често срещано правило. 

Така и не разбрах хората, които се подлагат на всякакви зверства просто за да изглеждат добре, но не за себе си. Все едно ще се продават като продукт и славно стават красиви, самотни и зли – редовна и неочаквано лоша комбинация. Допълнителен бонус – меркантилни.

Красотата се оказва коварен дар, който влачи огромен товар със себе си и смазва притежателите му всекидневно. Дар, лековерно трансформиран във възможност да се превърнеш в капризничещ вид, който поддържа със сетни сили всичките си телесни преимущества. Само и единствено тях до обезобразяване. Без да се замисля, че не е господар на времето.

Колко струва обвивката ти и колко ще се цениш ти, скритият под нея, когато от нея не остане нищо бляскаво.

Каква странна илюзия е да мислим, че красивото е добро, а не да виждаме доброто като красиво.

Грижата за себе си няма нищо общо с доброволното участие в панаир на суета, която постепенно те превръща в самотен клоун, неспособен да избере коя маска да надене. Да живееш само за красотата си и да извличаш всички блага от хората, прилагайки я като оръжие. Струва ли си?

Една брилянтна финландска шведскоезична писателка придобива световна слава с книжки за деца. След това започва да пише за възрастни и думите й се забиват като карфици в сърцето на хора, които добре разбират, че описва с чистотата на дете провал, който бележи добрината при възрастните.

Казват, че парите миришели – не е вярно. Парите приличат на цифрите – в тях има нещо непорочно. Всъщност хората са тези, които намирисват, всеки си има свое скрито зловоние и при сърдития, засрамен или изплашен човек то се усеща по-силно. Кучето улавя тази миризма – то веднага надушва. Колко ли тайни щях да зная, ако имах кучешко обоняние...

Ако красотата е основен мотиватор, хората ще минават покрай нея, ще й се радват и после ще изчезват, защото ще долавят аромат на кухо.

Всяко качество, което усещаш, че имаш, е там, за да бъде развивано, а не заличавано за сметка на това, с което по-лесно придобиваш неща. С хубавите придобивки неусетно натрупваш и лошо вътре в себе си. Изискванията стават все повече, което води до загуби и ориентир. Рано или късно красотата те изоставя, защото такава е играта на живота.

Следите, които оставяме в света, ни струват скъпо във всеки вариант, но в празния от съдържание житейски пример никой не се вглежда.

ВИЖ ОЩЕ ДЪЛБОКОТО НЕУМЕНИЕ ДА БЪДЕШ ЖЕНА